Може ли да бъде защитена честа на Хубавата Елена след 3600 години, през които е давана като пример за лека и невярна жена, изневерила на съпруга си Менелай и го е направила за посмешище. А дали е била принудена да бъде с Парис, защото така са били предсказали боговете и още, че се е наложило съпругът й да пребивава в далечни земи? При това древна Спарта търси всеки повод да предизвика нова война.
Елена е омъжена по волята на баща си, за да укрепи мощта на Спарта. Но в крайна сметка тя е молепсана с обществения печат на изневярата, така че и до ден днешен се смята, че е станала причина за Троянската война. Но ето, че оперният режисьор Славчо Николов приема като основна идея в своята постановка реабилитацията на Хубавата Елена със сполучливия опит да премахне клеймото на позора. Един кавалерски акт на режисьора измива петното върху нейното име в постановката на „Хубавата Елена“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Той ни осведомява, че самият Омир не е съвременник на събитията в сюжета, а е живял около 600 години по-късно. И както напомня режисьорът, „едни сляп певец е описвал събития, разказвани от уста на уста, с цялата полепнала паяжина от измислици и фантазии на хиляди години“. И тук Славчо Николов ни дава за пример днешните фалшиви новини, които едва ли не следват някаква хилядолетна практика, в която „манипулацията се превръща в изкуството да господстваш над масите“.
Самата постановка е калейдоскоп от примери, които имат своето място, но не се натрапват на публиката. „Реабилитацията на Хубавата Елена, казва режисьорът, е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство… В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея“.
Кой би могъл да изиграе тази героиня според виждането на режисьора, която е далеч от приетия досега образ на Хубавата Елена – лековерна, доверчива, едва ли не слабохарактерна, сякаш създадена да забавлява публиката в ролята на лека жена. В спектакъла публиката се среща с артистка, която досега познаваше от естрадата – Антоанета Добрева-Нети, която в момента готви магистратура в Българската държавна консерватория. Смяната на жанровете при певицата, а в случая, следвайки концепцията на режисьора, показват нейните не само вокални, но и артистични възможности. Нети изгражда интересен женски образ в един по-фриволен жанр – опера-буфа, което ще рече комедийна опера, като в случая е по-близо до оперетата. На сцената тя е фина, елегантна, без да пренебрегва жената в образа на Хубавата Елена, но всичко е с премерената мярка в изграждането на образа с великолепното вокално изпълнение, с добре поставения глас без проблеми в жанра. Нети успява да изгради един завършен женски образ със специално място в контекста на постановката – фин, жизнен, пластичен, артистичен, но придържайки се към концепцията на режисьора.
Постановката се отличава с богатството от настроения, артистични и вокални похвати при една динамика на сцената от герои, образи и пр. Музиката на френския композитор Жак Офенбах (1819-1880) държи своята неостаряваща мелодична основа и в наше време публиката я възприема след толкова много години от нейното създаване с голямо удоволствие. Диригентът Димитър Косев със своите оркестранти не само следва драматургията на творбата, но придава на публиката онази сладост от мелодичността на музиката с нейната жизнена и до днес мелодичност и настроение, което блика от нея. Младият диригент успява да поднесе специално жизнерадостно настроение в публиката, която продължава да се забавлява от началото до края.
Сценографията е на Иван Токаджиев. Успешна е идеята за един „плаващ“ лебед на сцената, който в някои случаи се превръща в брачен креват, в други – на плаващо древно пренасящо съоръжение, в други случаи на място, напомнящо обичай на тържествено, едва ли не на свещено пиене на вино от многобройния мъжки персонаж. Общо взето сцената е семпла, подчинена на практическото й използване, заедно с възможността да се движи, с което придава динамика в действието. Адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, а консултант в пластиката е примабалерината Ромина Славова.
Сред действащите лица има ярки попадения на образи, които в цялата тъкан на постановката придават ярък колорит като образите на Парис на Николай Моцов, Георги Динев в ролята на Менелай, солистът на Музикалния театър в София Христо Сарафов, който гостува в ролята на Калхас, както и в ролите на Аякс І и Аякс II са актьорите от Държавния куклен театър-Стара Загора Цвети Пеняшки и Янчо Иванов. Мъжките и женските персонажи от хора имат своето място в общата динамична картина на спектакъла.
Една пълнокръвна постановка със своята музика и своята визия на сцената на Старозагорската опера.
НБП, Донка ЙОТОВА
