Кметът Бальо Иванов
Дълбоки е много старо село. Намира се на 12 км от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото граничи със землищата на селата Хрищени (от запад), Горно Ботево (от юг) и Оряховица (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при връх Морулей, се стига до село Милево. През Дълбоки тече малка река (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки – Къпошница от запад и Кисикая. Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат костите на глух турчин, който не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.
Дълбоки датира от ранна епоха, за което свидетелстват седемте селищни могили
и множеството предмети намерени при селскостопанска работа – бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. През 1879 г. в южната част на селото е разкрит гроб на тракийски княз, като предметите са изнесени от поп Кляузов в Русия, а после и в Англия. В момента голяма част от тях са в Ошмолския музей в Лондон, а една от сребърните чаши е в Ермитажа в Санкт Петербург. По време на римската империя крепостта Глъбок е била важна пътна станция от Августа Траяна (дн. Стара Загора) за Ахиало. В старите византийски и западноевропейски хроники селището се среща с името Глъбок и Венец. След падането под османско робство то е под името Бюклюмюк или Бюклюджек. Среща се и с името Дълбоки, още повече, че в него се заселват хора на султана от Троянското село Дълбок дол.
ПОЛЕЗНО лято с ПОЛЕЗНИЯ вестник! ТОП оферти онлайн в NBP.bg
Рачето и Марина работят в заведението в центъра на Дълбоки, още от самото му отваряне
Дълбоки и дълбочани вземат участие във всички войни – Междусъюзническата, Балканската, Първата и Втората световна война, и дават скъпи жертви, имената на загиналите са на паметната плоча в училището и в парка на селото. Дейно участие вземат дълбочани и в политическите борби до средата на 20 век в района и страната. По време на Руско-турската освободителна война тук е бил щаба и наблюдателния пункт на Ген. Гурко, който оставя за спомен на дълбочани своя походен стол и бинокъла си.
Със своето минало – от най-ранната епоха до годините на прехода, Дълбоки има място в написването на историята на България.
Драгомир Драганов, местен земеделец
Днес за това напомня внушителното оръдие в центъра на селото в големия парк
пред масивната сграда на кметството. Сградата на местната управа впечатлява с мраморни стълби и коридори. Над нея улицата е с „лежащи“ полицаи. Вдигнати са заради дългата права отсечка, която предразполага към произшествия, споделя Бальо Иванов, кмет на Дълбоки. В Дълбоки има около 30 км улици. В по-голямата си част се нуждаят от ремонт в отделни участъци, които са труднопроходими, особено за МПС.
Благодарение на Живко Тодоров успяхме да съборим рушащата се сграда (бивше ОДЗ) и старата тоалетна в центъра, обяснява кметът. Паметникът на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийски бой е реставриран след ужасните вандалски прояви, които му бяха нанесли и големи щети. Той е копие на големия руски паметник, строен от арх. Вокар на връх Столетов. Намира се на върха на могила на 3 км южно от селото в ляво от шосето за Нова Загора. Има много неща, които искам и планувам да осъществим, но няма възможност, средствата са ограничени, казва Иванов. Той е местен човек – по бащина и по майчина линия. Учил е в селото в местото основно училище.
То и сега функционира със 140 деца от първи до осми клас
Православен храм „Успение Богородично“
След това е продължил образованието си в Стара Загора. Работил е в областния град, но винаги се е прибирал в Дълбоки. Никога не съм живял другаде, винаги съм пътувал. И сега има редовна автобусна връзка, обяснява Иванов. Според него, проблемите на селото са безработица и инфраструктура. Дълбоки е застаряващо, имаме много пенсионери, а младите се научиха да живеят от помощи и не им се работи.
В селото има аптека, тото пункт, пощенски клон, магазини и заведения, в едно от които работят две слънчеви, млади и позитивни дами- Рачето и Марина. От тук сме, тук си живеем и работим, казват те с усмивка. В Дълбоки има цех за бутилиране на олио, малък дърводелски цех, където на времето се изработвали ковчези. Сега бизнесът е основно на ишлеме. Имаме поставен СОТ на много жилища, нямаме оплаквания. Имаме и кабелна телевизия, мобилните връзки са добри. В крачка сме с новите технологии, допълва кметът.
През 1930 г. в Дълбоки с дарение на д-р Стоян Денев, който е дълбоченец, френски възпитаник и един от пионерите на ветеринарното дело у нас, се разкрива ветеринарна лечебница. До средата на 60-те години на 20 век в селото, освен здравен участък има и родилен дом. Построена е нова административна сграда, поща, младежки дом с ритуална зала, жилищен блок и са благоустроени редица улици и площади. Още през 1945 г. се създава ТКЗС, официално регистрирано и поздравено лично от Георги Димитров с телеграма от Москва. Преминало през АПК и КЗС, днес то съществува като
Всестранна кооперация „Шести май“ с обработваеми около 19 хил. дка
Изградена е и потребителната кооперация „Напредък“, която и до днес се нарича така и обслужва Дълбоки и няколко околни села. В кооперацията работят около 10-ина местни.
Драгомир Драганов е местен работлив човек, който развива своя бизнес на територията на Дълбоки. Всяка година давам работа на 30-40 души. Занимавам се със земеделие, трайни насаждения и основно полски култури, овощни дръвчета – сливи 110 дка, ябълкова градина и около 300 дка други култури, обяснява той.
Паметникът на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийски бой
Преди Освобождението и след това поминъкът на населението е главно скотовъдството, като се отглеждат главно кози и овце. Сее се ечемик, пшеница и царевица, просо и овес. През 20 век се развива и овощарството. Тъй като Средна гора предпазва Дълбоки в землището му виреят топлолюбиви овощни видове като бадем, смокиня, хинап, нар и лимон. Дълги години се е отглеждала маслодайна роза, а лавандула има и до днес. Добре е развито лозарството, което е един от поминъците на населението и сега. От фауната в землището преобладават яребици и пъдпъдъци, лисици и вълци. Има сърни и елени, диви прасета и зайци. Като домашни животни се отглежда дребен и едър добитък.
Кметът търси съдействие за
реставриране на черквата „Успение на Света Богородица“, която е културен паметник
построена е и осветена едва в началото на 19 век след прошение до султана. В нея през 1838 г. е открито и първото килийно училище за околността. Пръв певец и даскал е възрожденецът Райчо Блъсков от Копривщица, бащата на писателя Илия Блъсков. Православният храм е на повече от 170 години, построен е в корабен стил, отцелял на набези, боеве, пожари и природни катаклизми, а сега се руши и се подминава. Това е парадоксално! Боли ме като я гледам, казва кметът и посочва към покрива на черквата, върху който има вече поникнали дръвчета. Нужни са около 30 000 лв., нима това е цената на вярата?!
Дълбоки е село с хубаво читалище, богата библиотека с 27 000 библиотечни единици. Литературни игри и викторини, срещи с литературни творци, часове на приказката, детски състезания, празници на книгата и пр. са част от библиотечната дейност. Богата и разнообразна е културно-масовата работа на читалището, която включва в себе си мероприятия от обредно-празничния календар, Майски и Декемврийски празници на културата, на селото, на художествената самодейност, на талантите, тематични вечери, беседи, конкурси, творчески портрети, викторини и пр. Читалището е домакин на „Национална среща на ансамблите за автентичен фолклор, носители на международни отличия“, която се провежда от 1994 година на всеки две години.
Домакин е и на Детския фолклорен празник „Изворът да не пресъхва – Цветница“
който се провежда ежегодно през месец април. В читалището работят театрален, детско-юношески фолклорен ансамбъл „Дълбочанчета“, група за стари градски песни „Чар“, ансамбъл за автентичен фолклор „Дълбоки“. Колективите са носители на множество отличия и медали от наши републикански фестивали и събори, а ансамбълът за автентичен фолклор и детско-юношеския ансамбъл са носители на престижни награди от МФФ-Югославия, Румъния, Турция, Молдова, Полша, Франция и България. И до днес битуват обредите и обичаите свързани с църковно-празничния календар не само в изявите на ансамблите, но и в живота на хората – с коледарите и техните песни, „бутурниците“ на Заговезни, красивите лазарки, „росата“ на Гергьовден и печените агнета. В Дълбоки функционира и пенсионерски клуб, в който всеки четвъртък има сбирки и се развива многообразна дейност
Много от построеното се разруши и част от поминъка е забравен, но
Дълбоки продължава напред
със своето кметство, читалище и училище, със своите две кооперации – всестранна и потребителска, със здравния си участък и новите цехове за тапицерия, олио и дърводелски услуги. Със своя празник на селото – всяка година в началото на май, който събира дълбочани от всички краища на страната.
НБП, Диляна ДИМИТРОВА
