В България отвори врати първата Академия за овчари, която събра заедно хора, желаещи да изучат овчарската професия и искат да възстановят забравени традиционни практики, както и да усвоят нови знания при отглеждането на животни, според старите български обичаи. Първият сезон на Академията е за всички, които имат нужда да се докоснат до живия живот в планината, да спят под звездите и както се казва в народните приказки „да пият жива вода от извора“.
Всеки от четирите обучителни сезона в Академията за овчари „По Тодорови кошари“ предвижда запознаване с историята на автохонните породи у нас, направа на кошари, пашуване и доене на животните, почистване на пасища и усвояване на традиционни практики в животновъдството.
Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участват в първия сезон на Академията и активно се включват в отглеждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинската дългокосместа коза.
Инициаторите на Академията, която се реализира в местността Полена край Кресна, предвиждат и практика в опазването на живото национално богатство – автохонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои предшественици, запазили по естествен път най-ценните им качества и породни характеристики. Доказано на терен, те не само оцеляват при трудни условия, но и дават необходимото количество истинска и ценна храна за нас хората.
Традиционните местни породи домашни животни са част от биоразнообразието и ценен местен генофонд. Днес автохонните породи животни в България са редки и изчезващи, а все по-малко са стопаните, които ги отглеждат.
Каракачанската овца, която се отглежда по нашите земи от времето на траките, е устойчива към сурови климатични условия, към болести и инфекции и има силен имунитет. Заедно с планинската дългокосместа коза, двете автохонни породи играят важна роля в поддържането на баланса на екосистемите в планинските райони у нас. Съществуването им днес е белег за опазването на националните съкровища на генетичното разнообразие, а съхраняването им е заслуга на неколцина.
Тодор, един от обучителите в Академията, е потомствен животновъд, поредно поколение, от Пиринския край. Баща му, с тримата си братя, преди това дядо му и неговият брат са били пастири и стопани на една от най-известните бачии – организация на животновъди, които отглеждат голям брой овце заедно. От дете Тодор се занимава с животни – овце, кози, кучета и заедно с всички от махалата, помага на по-възрастните овчари в планината… Предстои му дълъг път, изпълнен с много трудности и разочарования, но през 2009 г. започва съвсем сам да гради своите кошари, уверен в мисията си да съхрани наследството от своите деди. Изпитанията са на всяка крачка, но въпреки тях днес Тодор успешно отглежда близо 1000 броя животни – смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинска дългокосместа коза. Опазването им, наред с грижите му, е поверено и на 15 чистокръвни, работни каракачански кучета. Стадото му се води за ядро на породите и е признато за уникално на територията на Балканите.
