На 15 януари 2020 г. в Спортно училище „Тодор Каблешков“ в Стара Загора се състоя среща на ученици от 11 „А“ клас със Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. Тя се проведе в рамките на инициативата „Шампионски уроци“. Публикуваме части от авторизираното експозе на Станимир Стоянов и по-важни моменти от срещата.
Ако не оказваме съпротива, морето на бездарието ще залива нашата земя
През последните години, по идея на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, бяха издадени три книги от поредицата „Шампионите разказват“. Те документират живи спомени на известни спортни личности, свързани със Стара Загора. Шампионите от първо лице разказват за своите постижения и за своя спортен път, как им се получават нещата.
От работата си с млади хора, а и самият аз имам пет деца – на възраст от 6 до 38 години, знам, че е все по-трудно да ви мотивираме да четете „дебели“ книги, дори когато това са разказите на забележителни хора. Затова подготвихме в компактен вид от трите тома – един. Надеждата ни е, че когато получите тази книга, на вас ще ви бъде по-лесно да „влезете“ в нея и да прочетете по-важните моменти от разказите на успелите спортисти. И съм сигурен, че в казаното от тях ще намерите и нещо, което да подобри вашата мотивация и желание за успех не само в спорта, а и в живота. Защото животът е маратон и не се отличава само с едно еднократно усилие. Стартът на вашия живот може да започне в спортното училище и да завърши на мястото на министър в Министерството на спорта. Тук виждам пробудени лица, които могат да стигнат до там, а и по-далече.
Все пак вие получавате нещо – книга, която за вас може да се окаже безценен инструмент. Така че, справедливо е да направим един „бартер“. Вие ще ми отговорите писмено на 4 въпроса, аз ще ви подаря по една книга. Четири отговора за една книга…
Ще ви изчета въпросите, вие не ги пишете, пишете само думата, с която считате, че е правилно да отговорите:
1. Името на човека, от който в най-голяма степен зависи бъдещият ми успех, е…
2. За да постигна успех в каквото и да било, първо трябва да го…
3. Щастливият човек иска да живее като… Виждам, че има готови.
4. Нищо не може да попречи на бъдещия ми успех, защото…
Няма грешни отговори в анкетата за нашия „бартер“. На 16-17 години би било изключително травматично, ако нямате тези правилни отговори по отношение на собственото си бъдеще. Най-важното на тези години е да вярваш в себе си, да искаш да постигнеш успех, да се стремиш към щастието и да вярваш, че няма невъзможни неща и си роден за победител. Това написахте днес в тези 4 отговора. Съветваме ви да ги запомните и да не се предавате – от 17 до 97 поне. Интервюирали една столетница на тема за какво съжалява на 100 години. Тя отговорила, че не почнала да свири на цигулка на 40 години, защото нямало да е свирила само 40 години, както сега, а 60! Та, винаги има предизвикателства, за всеки етап от живота, и всъщност къде се намира човек на върха на пирамидата на щастливите и успелите, в края на краищата зависи от това доколко е способен да поддържа отговорите, които днес вие, на 17 години, дадохте. Най-важното е никога да не губите вяра в способността да надскачате себе си.
Всеки един от вас, според отговорите, на 17 години принадлежи към хората, които вярват в това, че на първо място, нещата могат да бъдат постигани, и на второ – че могат да бъдат постигани във висока степен, която да им дава успешна жизнена реализация. Такива са и всички личности, представени в книгата „Шампионски уроци“! Лесно може да се убедите на която и страница да я отворим…
Разбира се, по-трудно се успява тогава, когато хората с индивидуална култура на постижения са поставени в условия да реализират себе си в среда, в която доминира различна култура. Тази култура може да бъде деструктивна – каквато е хейтърската, която не произвежда нищо. Тя се опитва да разрушава и принизява, в т. ч. и постиженията на другите.
Традиционната ни национална култура, която ни е помогнала да съхраним себе си, особено през столетията по време на турското робство – една специфична култура на оцеляване, на адаптация, разбира се, че има в себе си в определени исторически периоди и позитивни следствия. Но в периода на тотална глобализация, на свръхтехнологизация тя трябва да бъде променяна и ориентирана към това не просто да стимулира постиженията и да дава свобода за тяхната реализация, но и да развива ценностна система, която да ги уважава. Която да подпомага всеки, независимо дали той се реализира в сферата на бизнеса, на политиката, на културата, на спорта… Тогава когато се създаде такова национално единомислие, България наистина ще бъде друга!
NBP.bg
