Муфлон пострада от хищника преди дни, мечките излязоха от леговищата
Елен – златен медалист, е отстрелян от френски ловци
По биология мечката от средата на ноември до началото на март спи зимен сън, но поради изменение на климата това заспиване се забавя във времето. Тази година може би изпаднаха в хибернация в средата на декември, когато настъпи застудяване, а в момента са в период на събуждане, малко рано, заради мекото време. Вече започват да излизат от леговищата и да търсят активно храна. Това разказва за NBP.bg инж. Андон Кондузов, директор на ДЛС „Мазалат“, по повод на пресни мечи следи по туристическата пътека от с. Скобелево към х. „Мазалат“. Наблюдаваме, че започват да се събуждат, казва той. Преди тяхното заспиване получавахме много сигнали за набези, разрушени пчелини, през лятото овощни градини. Два са периодите, когато мечките са „беладжии“ – единият е през пролетта, когато наваксват бързо глада, претърпян по време на зимния сън, вторият е преди да заспят – края на есента, за да се запасят за зимата.
Официалните сигнали за миналата година са 8 – за районите на Скобелево, на Тъжа, където почти всяка година има разрушени пчелини и изпочупени овощни дървета. Изненадващо тази година мечки нанесоха щети в с. Осетеново, в подножието на Средна гора. Мечки се появиха през есента в устието на яз. „Копринка“, изненадаха рибари на самия язовир
Това са нетипични места за появата на вида, обичайно той е в големия Балкан. Забелязваме млади мечки, т.е. популацията се развива. Като най-голям едър хищник в Европа, зрелите екземпляри пазят територия. Аз така си го обяснявам – търсят нови места за живот. Засичали сме мечета да преминават по Средногорието, но традиционно са в отдалечената част от населените места. Есента на миналата година за мен бе изненадващо, че мечка влезе в Павел баня, близо до сметището. Мечката мина, ловците впоследствие я бяха засекли по хранилките. А след около 5 дни се появи мечето, което изненада рибарите. Мечката е защитен вид. Когато изцяло защитаваме един вид, ние не го управляваме, обяснява инж. Кондузов.
По данни на ДЛС „Мазалат“, през последните 7-8 години на тяхна територия популацията на вида от 43 е нараснала на 52. Отстрелът му е разрешен, единствено ако е установен екземпляр, който посяга на стада, добитък, хора. На територията на стопанството последният датира отпреди 10 години. В момента мечките се събуждат, силно раздразнителни са и много гладни. Ако има и малки, са голяма опасност, обяснява директорът на „Мазалат“.
Най-доброто поведение на туристите е превантивно да вдигат шум
Последната година и на територията на местното ловно стопанство е на вълците. По думите на директора на ЮИДП Димчо Радев, вълкът е голяма напаст за територията на цялото предприятие. Вълкът е обект на лов, целогодишно, февруари-март е най-доброто време за ловуването му. За да не нападат полезния дивеч, се поддържат стървилища, казва Радев. И допълва – вълците са много, вървят след полезния дивеч. Където има сърни, диви свине, особено малки прасенца. Тази година в Стара планина изядените животни – еленски телета/миналогодишни еленчета/, муфлон, са доста. Преди дни лично аз
намерих току що изяден муфлон
споделя Андон Кондузов. Кръвта му беше още прясна. Имаше следи, изпражнения, личеше, че е нападнат от вълци. Няма от какво друго. Муфлонът не е уязвимо животно, нямаше сняг, който да затруднява движението му. Не беше старо, беззащитно животно. Бил е заграден от няколко вълка.
Горските служители припомнят, че отстрелът на вълци в България е разрешен целогодишно, но той се ловува трудно. И приказката, че ловците се делят на две категории – такива, които са убивали вълк, и всички останали. Отстрелът на вълк е труден, защото хищникът е интелигентно, адаптивно животно, не отива на каквато и да е примамка, лесно подушва, бързо се ориентира. Миналата година през март
в ДЛС „Мазалат“ са отстреляни два вълка от белгийски ловци
В момента има клиенти, които отново искат отстрел на вълци. Кандидатите са основно от Белгия и Германия. Българските ловци също имат интерес, но в ловните стопанства ловът е по линия на организирания ловен туризъм и за вълк не им се дават пари. Предпочитат отстрел на дивеч, който може да се консумира – елен, дива свиня, сърни, птици. Сумата за самия отстрел на вълк е 220 евро, без другите услуги като транспорт, водач, нощувки и пр.
През миналата година, в края на септември, в ДЛС „Мазалат“ бе отстрелян благороден елен – златен медалист. От френски ловци, в участък Лешница. Еленът тук по статистика в момента е над 400 броя. Голяма част от благородния елен зимува в Габровница и Лешница, защото за зимното подхранваме се полагат много грижи. Около съоръженията с люцерна, царевица, фураж се
събират големи стада, могат да се видят по 50-70 животни
Дива свиня в Стара планина почти няма, заради африканската чума. В Средногорието се наблюдава задържане на вида, но количеството е малко. Трофеен глиган не е ловуван през последните 4 години. В момента се ловува само на хищник, очакваме новото потомство – раждане на малки мечета, елени, свине, споделя инж. Кондузов. Ловът на едър дивеч завърши в края на януари, остава ловът на вълци, докато все още е студено, защото през лятото е голяма рядкост.
Считам, че за мечките е важно да се определи точният им брой, категоричен е шефът на „Мазалат“. Еколози твърдят, че са малко, горското и ловното ведомство твърдим, че на места са доста много. Трябва да се определи броят на кафявата мечка в България и когато се установи нейният запас, да се решава за всяка отделна територия. И тази популация да се управлява, не само да се защитава. Наскоро мечета слязоха в Троянско, Севлиево, постоянно са в Родопите. Не говорим за печалба от отстрел на кафява мечка. Нужно е регулиране на числеността, казва инж. Кондузов. И споделя още, че той лично е виждал екземпляри в Стара планина, макар и не очи в очи. Наскоро в Габровница колеги, по време на подхранване,
успяха да заснемат младо мече, разказва той. Тича и въобще не се притеснява от хората
Според мен гладно, търси храна, на метри от човека. Забелязва нашата кола, но няма никакви притеснения.
Райчо Гънчев, който е специалист по мечките, през последните години обследва различни райони на територията на ДЛС „Мазалат“. Само в Габровница, в един определен периметър, за последните две години и половина, е заснел над 50 различни мечки.
Не е добре даден вид да се поставя изцяло под защита, смята Кондузов. У нас те никога не са били избивани безразборно. Най-важното за мечката в България е да се установи броят й. По проблемите с мечката имаше преди месец среща с представители на ИАГ, МОСВ, НПО, ловци, представители на ДЛС. Всеки по своему разглежда мечката, радостното е, че накрая се обединихме- не знаем колко са в цяла България. МОСВ провежда мониторинг, който не дава точния брой, само следи развитието на популацията. Ние, горското ведомство, правим таксация, но само в ловните райони.
Определянето на броя на мечките в България е изключително важно
за да се реши дали да остане строго защитен вид или следва процесите да се управляват.
За съжаление, на територията на ДЛС „Мазалат“, също са свидетели на бракониерски набези. В подножието на Стара планина, край Тъжа, в един розов масив м.г. са намерени 2 еленски животни. Залавянето на бракониер с убито животно е трудна работа, по-добре е да се води превантивна дейност, смятат от ръководството. Тя при нас е факт – дивечът се развива и животните се множат.
В краткосрочен план в ДЛС „Мазалат“ предстоят инициативи в детски градини и училища за залесяване по случай професионалният празник – Седмицата на гората. В модерна, наскоро отремонтира ловна хижа в Габровница, предстои вътрешно обзавеждане. Очаква се през есента да може да се ползва пълноценно, от всеки, които иска да ловува на територията на ловното стопанство.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
„ТП ДЛС – Мазалат“ носи името на старопланинския връх Мазалат. В границите му попадат южните склонове на Троянско-Калоферския и Шипченския дял на Средна Стара Планина, както и северните склонове на Сърнена /Източна/ Средна гора. Намира се до прочутата Розова долина на Казанлък. По форма територията на стопанството наподобява неправилен многоъгълник с максимална дължина от север на юг 34,0 км, и от запад на изток – 27,7 км. Релефът тук е типично планински, надморската височина варира от 1524 м при най-високата точка – връх Исполин, до 150 м в най-ниската точка в района на фазанарията до с. Трънково. Общата площ на стопанството възлиза на 29 884,4 ха.
