Даниела Тодорова е родена в Раднево, където учи до 7-ми клас. Още като второкласничка решава, че иска да стане архитект. За да сбъдне мечтата си, няма двоумение къде да продължи, приета е и завършва Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“ в Стара Загора. Днес, като студент по архитектура в пети курс в Университета по архитектура, строителство и геодезия, е категорична, че старозагорската гимназия е най-добрата в своя профил в България. Споделя, че е благодарна на учителите си, сред които двете класни – инж. Катя Колева и Маргарита Байчева, както и преподавателката по немски език Тихомира Христозова. Показали са ни правилния път, обичам ги, благодарна съм им за всички съвети и щастливи моменти, казва Даниела.
Тя е разработила преддипломен проект, за който е избрала по нейните думи едно от богатствата на България – теснолинейката Септември-Добринище. Само преди месеци британският вестник „Гардиън“ обяви маршрута на теснолинейката за един от най-живописните в Европа.
Идеята ми дойде като гръм от ясно небе. Беше просто любов, реших да я хвана и да работя за нея… От години много обичам да пътувам с влак, но едва миналата есен го направих по маршрута на теснолинейката.
Видях с очите се това уникално съкровище, смятам, че е бижу за българите
Хрумна ми изведнъж да направя проект за преустройството на влака и вагоните. Споделих го с моята преподавателка в университета. Тя ме подкрепи. След това се свързах със сдружението „За теснолинейкитa“, което е доброволческо и помага за популяризирането й. Срещнах се с председателя на сдружението Кристиан Ваклинов, който ми помогна изключително много, с разкази, както и чисто технически за параметрите на вагоните, разказва Даниела.
Определя своя проект като кауза. Като бъдещ архитект смятам, че имам отговорност към средата, в която живеем. Считам също, че хората, когато желаят някакви положителни промени за всички ни, първо трябва да започнат да променят себе си. Ако имат възможност – да направят промяната, ако имат нужда от помощ – да я потърсят, допълва студентката.
Процесът на работа ми беше приятен и доста ползотворен, защото обичам професията си, а и много обичам пътуването с влак. Това съчетание ме накара да бъда още по-взискателна към изпълнението на задача. Междувременно от правителството бяха отпуснати средства за актуализиране на част от локомотивите в България. Това е важно, защото част от проблемите на железопътния транспорт е, че машините са стари и се нуждаят от повече поддръжка. Новината е допълнителен зареждащ момент за мен, казва още Даниела. Тя
разработва 4 варианта за вагони, които могат да се комбинират в подвижен състав, според графика на теснолинейката
След като проектът бе готов, някои хора казаха, че трябва да се оставят такива каквито са, защото в това е чарът им. Но аз смятам, че подобна промяна на влаковете и вагоните, е важна за нас, ще се чувстваме по-добре, казва авторът на реновацията.
В сегашните вагони има неща, които преди не са били задължителни. Например, първата ми идея беше свързана с достъпната среда и точно такъв е първият вагон. Освен лесния достъп, това означава, че вътре трябва да има достатъчно място – например да може хора с инвалидни колички да пътуват без проблем. Направих отделно пространство за тях. Също така е проектиран и отделен санитарен възел, достъпен за трудноподвижните пътници. В тези случаи често е проблем достъпът от перона към вагона. Затова тя ще се случва по предварителна заявка, при закупуване на билетите. На желаната за слизане спирка
ще чака човек със специална рампа, която ще бъде поставена до вагона
за да може пътникът да се слезе спокойно, обяснява Даниела.
Вторият вагон нарича „спортен“. Линията Септември-Добринище се отличава с това, че преминава през курортен район. Има хора, които използват, влака за да стигнат до тези места. Затова в спортния вагон скиори, велосипедисти ще могат да пренасят своята екипировка. Във входните антрета, които са по-големи като размер, има специални поставки за ски и сноуборд, или вертикални закачалки за велосипеди. В купето са обичайните седалки.
Третият вагон от проекта е вагон-ресторантът. В сегашната теснолинейка също има, но аз съм направила изцяло нова визия на бюфета. Смятам, че това е важно както за приятното пътуване на пътниците, така и за популяризирането на теснолинейката като туристически маршрут. Новият вагон-бюфет е с нов бар, обзаведен с необходимото оборудване и с подходящи храни и напитка. В самия вагон има два различни типа сядане -като сепарета, за приятелска компания, и сядане, успоредно на стените на вагона
което предлага уникална гледка към прекрасните планини
Четвъртият тип вагон на Даниела се отличава с различен ориентир на сядането. Исках да се получи нещо по-различно. Седалките са разположени по дължината на вагона и една срещу друга, като гърбът им е залепен към прозореца и може да се наблюдава отсрещната гледка. Всъщност, в цялостното преустройство на вагоните, тя оставя само платформата на влака. Всичко друго се изгражда наново, включително и носещата конструкция. Това вече е характерно за много други страни, защо не и в България да се случи. В някои държави и прозорците са абсолютно панорамни, такива са например в Канада, където дори и таванът е с панорамно стъкло. Тук при нашата линия, не може да се случи, защото теснолинейката преминава през планински район. Но
моите прозорци са с максимално влизане на природата
Единият вид е от пода до тавана, а вторият – с подпрозоръчен перваз, обяснява Даниела.
Нейният проект включва още скриване на инсталации с окачени тавани, на които има проектирано основно и декоративно осветление. То е направено със специален растер, който наподобява родопската черга… Разработила е и специални комфортни седалки, които да отговарят на необходимите ергономични изисквания. Цветовете във вагоните са монохромни, неутрални, редуване на бяла и черна ламперия, с дървесни декори и акцент към синьозеления цвят, защото зеленото пък е оригиналният цвят за влакове на теснолинейката. Проектът предвижда и промени по фасадата на вагоните.
В момента няма как да кажа, че този проект ще се реализира. Всичко зависи от нас. За мен е важно, че съм направила първата стъпка за себе си. Отзвукът, който получавам, е много добър. Дано проектът ми стигне до правилния човек. Смятам, че тази кауза е важна. Защото във всяка по-развита страна
влаковият транспорт е на първо място, хората го ползват, не се притесняват и не се срамуват от него
допълва Даниела.
Като студентка тя живее в София и вече работи по специалността си. Смята да остане в България. Нямам планове за друго място. Доволна съм, че съм тук. Българското образование и в частност нашият университет ни дава това, което трябва да знаем, от нас зависи дали искаме да го вземем. А и когато имаш желание може да намериш начини да ставаш по-добър, казва Даниела.
Продължава и със следващите си „влакови“ разработки. В момента
прави интериорен проект за гара Гулийна Баня, която се намира в с. Баня
близо до Разлог. Радвам се, че предстои ремонт и на ЖП гарата в Стара Загора. ЖП транспортът трябва да стане национален приоритет, категорична е иновативната възпитаничка на ПГСАГ „Лубор Байер“.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
По маршрута на българската теснолинейка се намира най-високата гара на Балканите
Теснопътна железопътна линия Септември- Добринище или линия N 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия у нас. Тя е междурелсие 760 mm. Свързва Добринище с ЖП линията София-Пловдив-Бургас. Разстоянието от 125 км между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Трасето води от гара Септември до гара Добринище през 12 гари и 13 спирки, сред които е гара Аврамово – на 1267,4 м надморска височина – най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
По линията са изградени множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. ЖП линията е строена на шест етапа между 1921 и 1945 г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г. Последният участък на железопътната линия Банско-Добринище стартира на 9 декември 1945 г. От 1 октомври 2002 г. отклонението Пазарджик-Варвара, което е с дължина 16,6 km, е закрито и впоследствие демонтирано.
