казва Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
– Ваше Високопреосвещенство, на 16 януари навършихте 40 години, от които 25 сте отдаден на служение на Бога. Каква е равносметката Ви?
– Тези 25 години, откакто съм поел пътя да следвам Христос са и много, и малко. Много – от гледна точка на краткостта на човешкия живот, малко – от гледна точка на вечността. Ние сме сътворени тук, за да бъдем тук, на земята, съработници на Бога и трябва да изпълняваме неговата воля. Това важи особено за тези, които поемат по пътя на монашеството, които са поставени и издигнати с Божията промисъл за пастири и архипастири в Христовата църква. През тези години, минавайки през семинарската скамейка, връщайки се отново в Семинарията като преподавател, ефимерий, зам.-ректор, минавайки по стъпала на йерархията в църквата,
съм срещал много изпитания, много удовлетворение от постигнатите успехи
и радости. Това още повече задължава и още повече ни кара да изпълняваме своя дълг на дело и да прилагаме опита, който сме придобили през това време.
– Знаем, че детската Ви мечта, както на повечето деца, е била да станете лекар или полицай. Лесно ли се взема решение да служиш на Бога, когато си на 15 години?
– Всяко подрастващо дете търси авторитета в онези хора, които вижда покрай себе си. Естествено, не е лесно и е висока отговорност да поемеш този път на млада възраст, когато кръвта ти ври и кипи, когато твоите съученици и приятели обикалят заведенията и разполагат със своето време извън училище. Но аз бих го отдал не толкова на личен избор, а на Божия промисъл, който ме е напътил. Защото дете на 15 години едва ли може да определи 100% какво иска. Но в крайна сметка, когато пожелае да поеме един път, Бог го насочва. Разбира се, в началото ми беше трудно, имах своите колебания, имах своите размисли в себе си. Но Бог ме подкрепи невидимо и продължих по пътя, който, макар и плахо, поех. Благодаря преди всичко на моите родители, затова, че са ме насочили по този път. Благодаря и на Бога за всичко, което върши за мен.
Знам, че
каквато и професия да бях избрал, пак щях да правя всичко с любов
Когато човек поеме един път, трябва да бъде наистина отдаден в това, което прави.
– В последните години на възлови позиции в Българската православна църква бях избрани много млади хора, сред които сте и Вие. Прави впечатление, че институцията се отвори повече към хората…
– Преди всичко за много кратко време доста млади хора влязоха в състава на Светия синод и това е много задължаващо за нас. Трябва да работим все по-често с младите хора, без да изоставяме и грижата за по-възрастните. Трябва да разгърнем просветната мисия на църквата, да отстояваме още по-твърдо и настойчиво идеята за въвеждане на предмета „Религия “ като задължителен в българските училища, да развием социалната дейност в пълна палитра. И най-вече да отдадем изцяло своята енергия, позитивизъм и сила за възвръщането на облика на църквата такъв, какъвто хората от дълги години очакват да видят. Когато има въпроси, засягащи нашето общество, Църквата, като част от него, трябва да заема своята твърда позиция въз основа на канона и своите правила.
– Измина една година от избора на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, какво се промени за това време?
– Една година е доста малко време, но мога да кажа, че Негово Високопреосвещенство насочи своята енергия към това, да бъде по-близо до хората, да общува с паството си, да посещава всички обществени събития, които авторитетът на църквата изисква. Работи с младите хора, които изучават религия.
Всички старозагорци се радват, че имат млад, деен митрополит
който е близо до хората и може да бъде докоснат от тях.
– Много хора, включително и свещеници, казват, че българите по света са най-разединени, че и тук не сме единни. Вашата епархия е голяма, обикаляте я достатъчно често, така ли е? Какво не ни достига, какво ни пречи да бъдем обединени?
– За съжаление, в сравнение с другите общности, ние, българите, не сме единни – заради егоизма и индивидуализма си, заради стремежа всеки да бъде философ по всичко. Това също е задача на Българската православна църква – да обединява в името Христово. Не ни достига Христова любов, а ни пречи егоизмът. Когато има Христова любов, ние обичаме Бога, обичаме ближните си, хората около себе си, и накрая – и себе си. А когато сме егоисти ние загърбваме Бога, загърбваме ближните си и накрая – и себе си. Този егоизъм по един или друг начин изпепелява душата ни.
– Вие, а и всички по-млади митрополити използвате съвременните технологии не само за общуване помежду си, а изобщо в работата си. По-възрастните не харесват това, не само свещениците, смятат, че не е редно, какъв е отговорът Ви?
– Съвременните технологии са средство, а не самоцел. И като средство ние трябва да ги използваме, за да достигат нашите послания, на Христовата църква, до повече души. Това пести много време и средства. Но съвременните технологии са като ножа –
без него не можеш да си отрежеш филия хляб, но с него можеш да отнемеш човешки живот
Трябва да бъдем внимателни в употребата им и не трябва да премълчаваме недостатъците им. Защото виждаме какво правят подрастващите, които са много уязвими. По цял ден стоят, вперили поглед в екраните, да не кажа изгубили себе си в социалните мрежи. От една страна, това ги обезличава, а от друга ги лишава от живия контакт, който е добра школа за общуването с ближния – да го гледаш в очите, да го опознаеш. А когато си анонимен, или с една снимка в един профил, е много лесно да направиш добро, но може и да направиш и зло. Всичко трябва да бъде с мярка, казва Свети апостол Павел. „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко изпитвайте и за доброто се дръжте“, казва той. Ето, това трябва да бъде максимата в живота на всеки християнин.
– Бяхте в състава на делегацията на БПЦ в Москва, знаем, че има покана към руския патриарх да посети България…
– Всички очакваме
Светейшия патриарх Московски и на цяла Русия Кирил да посети България
и да участва в тържествата на Шипка на 3 март. На другия ден ще има Съборна света литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“. Това е голямо събитие за нашата църква, особено на този ден, който е символ на свободата на духа, на Освобождението на България, не без братски протегната ръка на руския народ. Двамата патриарси заедно ще измолят благодат и милост от Бога и ще въздадат чест, хвала и поклонение пред неговите велики благодеяния, които е извършил към българския народ.
НБП, Таня ИВАНОВА
