Всичко вирее в Хрищени, най-вече – хората

Всяка година по това време Хрищени грейва в огнено-оранжевия цвят на райската ябълка, превърнала се в символ на селото. „За да сте здрави и засмени – яжте райски ябълки от Хрищени“, този весел девиз вече 12 години събира жители и гости, любители на екзотичния и полезен плод. Идеята е на тогавашния секретар на НЧ „Стефан Генчев“ Мария Колева, казва кметицата Радка Желева. В годините идеята е обогатявана и доразработвана, а празникът става все по-пищен и по-цветен.

Първите 16 дръвчета били донесени през 30-те години на миналия век

от местния свещеник отец Николай, който бил приятел с главния овощар на Борис ІІІ. Днес в два от дворовете има дървета на над 80 години, отрупани с плод. Миньо Кадиев повече от 60 години се е занимавал с отглеждането на посадъчен материал, след това поел синът му Петър, но в последните години той само отглежда вкусните и красиви плодове, има десетина дървета. В селото има повече от 150 дървета. Накъдето и да се обърнеш – най-много през два двора виждаш клони, окичени като с фенерчета с красивите плодове. Райската ябълка е дошла от Китай и Япония, у нас се отглежда основно в Южна България. За мнозина плодът е странен на вкус, но опитате ли веднъж – може и да се пристрастите. За ползите е писано много, богат е на витамин С и провитамин А, действа профилактично при сърдечносъдови заболявания, забавя отслабването на зрението и стареенето на кожата.

За тези 12 години се обогатявали взаимно – хората празника, а празникът – техните познания за райската ябълка. По-рано като напишеш в google райска ябълка излизаше съвсем малко информация, а сега се радваме, като виждаме, че много често заедно със справките за растението се появява и името Хрищени, казва Радка Желева. Тук виреят няколко сорта – хиротаненаши, костата, хиакуме. Хрищенци наричат сорта хиакуме „ядливи“, но не защото другите не се ядат, а защото тези се консумират веднага, без да се чака да омекнат, месото им е по-твърдо и стегнато. От тях се прави и ароматно, кристално сладко. Ракия, различни сладкиши и за пръв път тази година и компот от райска ябълка опитаха гостите.

Сръчните ръце на хрищенки приготвиха куп кулинарни изкушения. Като например местния специалитет „пръскана халва“

Тайната на приготвянето й разкрива майсторката Янка Стоянова, научила рецептата като млада булка. Продуктите са препечено брашно, пшеничено нишесте, захар, вода, оцветител, прави се гладка каша, не трябва да има бучици. Съд с олио се слага задължително на печка с дърва и се пържи, като се бърка непрекъснато, за да не залепне. Така – докато сместа се пръсне на трохи. Не е трудно, казва Янка, но е много трудоемко, иска време и здрави ръце. Благодарение на добрата организация и сърцатата работа на хората от кметството, читалището, пенсионерския клуб, женското дружество и още много, много доброволци, няма как да изброим всички, бурканчетата и бутилките получиха весели шапчици и красиви етикети. Да се знае – произведено в Хрищени. Под този наслов беше събрано всичко, което хрищенската земя ражда и което сръчните ръце на местни майстори изработват. Заедно с огромните нарове, различните сортове райски ябълки и грозде, кивито и производните им продукти, имаше прекрасни рисунки и предмети, изработени от най-малките хрищенчета, естествено – с преобладаващ мотив райска ябълка. Сръчните ръце на Донка Севова са избродирали серия гоблени „Да запазим българското“ с битови елементи от региона. Представителите на фирмите, работещи на територията на селото пък предлагаха продукцията си – прочутата хрищенска лютеница, ядки, чипс, халва, продаваше се, естествено, и всичко от райска ябълка.

Женската група за автентичен фолклор „Райска ябълка“, която е основен участник в програмата, изпълни химна на селото, а певиците

за пръв път облякоха новите си носии, осигурени благодарение на Община Стара Загора

Поздравления, пъстра и весела програма – много забавления за всички. За всички участници имаше грамоти и подаръци. Е, не мина и без традиционните конкурси – за най-голям добив, за най-едър плод, за най-пивка ракия.

За празника – толкова, който не е ходил, много е загубил. Но винаги може да се поправи грешката. А хрищенци си мечтаят туроператорите да обърнат внимание на тази красота и да включат дестинацията в маршрутите си.

Ние обаче се разходихме из селото преди празника и видяхме много интересни неща. Като детска градина „Лилия“, в която има 86 деца – от яслена до подготвителна група, видяхме как танцуват, чухме как пеят. Градината е ремонтирана преди две години по европейски проект и има прекрасна база, в двора има и басейн, има дори и водни лилии. И.д. директорката Мария Господинова казва, че почти всички деца са от ромски произход, освен местни, има и малчугани от Братя Кунчеви, Дълбоки и Оряховица, автобус ги вози сутрин и следобед. Нямаме проблеми, малките лесно се увличат, обичат заниманията и идват с радост, казва тя. И дори

ходят на куклен театър заедно с родителите – пак със специален автобус до града

В СУ „Христо Ботев“ пък има 108 ученици от подготвителна група до 7-ми клас, повечето от селото, но има и няколко от Колена и АТЗ-селището. И тук са основно от ромски произход, казва директорката Катерина Атанасова. Тя има доста стаж и казва, че децата не са агресивни, не се делят на групи, имат желание за учене, за изяви, много активно се включват в празника, има мажоретен състав. Добре работят с кметството, с читалището, с детската градина. Хубави деца са, редовни са в училище, но има семейства, които трудно се справят с битовизмите и това им влияе, казва директорката. Екипът е от 15 човека, опитват се да компенсират липсата на внимание от страна на родителите, да наваксват пропуснатото,

имат хубави кабинети, използват мултимедийни продукти, стремят се всичко за бъде по-интересно

От миналогодишните седмокласници само трима не са продължили да учат. Повечето са в професионални гимназии, за да имат професия.

В двора на Радка Белчева ни чакаха нови изненади – асмата пред къщата е всъщност киви, посадено преди десетина години, превърнало се в доста голямо и разклонено дърво, отрупано с плод. В този двор има и 35-годишно маслиново дърво, та стопанката си бере и приготвя сама маслините. Има портокал, лимон, едни много едри орехи, които отидоха заедно с кивито на изложбата „Произведено в Хрищени“, много цветя. Отсреща пък е къщата на Иван Андреев, гроздето така си стои на асмата, продължава да бере, когато поиска, пък и да има и за птичките, уточнява той. Докато ни откъсва от прекрасните си рози, обяснява, че в Хрищени вирее всичко, най-вече – хората. И с гордост добавя, че четирима негови бивши колеги от Пожарната продали апартаментите си в града и се заселили в селото.

Хрищени е най-голямото село в общината, вече минахме 2000 жители с постоянен адрес и още около 300 има с настоящ, пък има и нерегистрирани, казва Радка Желева, която четвърти мандат е кмет на селото.

И вратата на стаята и не се заключва, дори когато тя е извън сградата

Не може да каже, че няма проблеми, както навсякъде инфраструктурата не е добра, улиците винаги имат нужда от обновяване. Липсата на канализация понякога отказва потенциални купувачи на имоти. Иначе търсене на имоти има, строи се много, заселват се млади хора, раждат се деца. Хората са работливи, хвали ги кметицата. Селото има обособена индустриална зона, във фабриката за ядки на „Корона“ работят стотина човека, има розоварна с розови насаждения, цехове за строителна техника, за металопреработка, за чипс и пуканки. Голямата гордост – прочутата хрищенска лютеница с търговска марка „Маркоги“ се произвежда от фирма „Контракт – НГ“.

Тук се преработват зеленчуци местно производство – краставички, чушки, патладжани, домати, гъби

през лятото работят стотина човека, а през останалото време са по-малко. Според генералния директор Николай Гаджев, мястото е много подходящо за това производство, има и работна ръка. Когато ни похвалят, че поддържаме добро качество, ние отговаряме, че това е наше задължение, казва той. Фирмата изнася продукция в много страни, а по няколко палета доматено пюре, кетчуп и пържена манатарка редовно купува за елитните си ресторанти шеф Виктор Ангелов.

НБП, Таня ИВАНОВА