В Деня на Стара Загора в зала „Байер“ бе открит традиционният „Есенен салон“ на старозагорските художници. В изложбата участват 62 автори с общо 93 творби. С приветствие към участниците в изложбата и публиката се обърна зам.-кметът Иванка Сотирова. Носител на голямата награда на „Есенния салон“ с паричен еквивалент от Община Стара Загора към плакет „Тракийски конник“ стана Слави Тенев.
Изложбата се отличава с богатството на теми и с разнообразието в изобразителния подход към жанра. Някои от нещата отиват далеч, като сенките на онази човешка образност в дълбините на неолита на Стара Загора преди 8000 години в отпечатъците на Елеонора Петрова в „Ехо от древността“.
Избликът на емоциите на човека във времето и пространството има своите форми в работата на Данко Стоев „Фъртуната на милостивите“ с внушението за магия на отмъщението. Гергана Вълкова предава външен изглед на Гложенския и на Атонския манастир в тяхната архитектура с печата на вечността и времето, което ги обхожда и ги пази.
При Росица Попчева „Въпрос на гледна точка“ и Атанаска Янева „Спомен“ се представят неща, които женската памет се стреми да изобрази от спомените, макар и деформирани или под… прикритие. Или когато в тях се търси отговор на онова, което е минало през душата и е оставило своите следи, докато Сашо Сандев продължава своите пътешествия в реалностите – „Старият фенер“. Валентин Дончевски и неговото „Черно злато“ продължава с неимоверна скорост да търси скрити светове в изкуството. Като изразно средство в картината използва апликациите. В една от тях даже са закодирани с мъниста цифрите 1903. Общо цялата картина се осъществява с апликации, които следват някакъв по-особен ритъм и проговарят нещо, наситени със златен ефект и достигат до някакъв по-особен ритъм. Композициите „Черно злато“ в едно цяло се домогват до времето и пространството, които избликват от бита като нещо за украса в приложното изкуство на старата традиция.
Особен интерес предизвиква Тошо Стефанов в „И морето, и небето“. В миналите си изложби той е показвал в същите формати морето, пристанището, което „излиза“ в черното, бялото и сивото, докато тук вече имаме нахлуване на цветови петна в същата композиция, които предават особено чувство и настроение в тези дадености: морето, небето и човекът като присъствие в случая в една фантазия.
Ана Петрова в „Натюрморт“ също ни връща във времето.
Слави Тенев има свое посвещение на човека, който майстори от различни материали, машинарии, ключове, бурми и колела висок стълб. Може би иска да стигне небето този смешник, клоун – нещо като житейска еквилибристика. На какво ли не е способен човекът, в другата рисунка на Слави Тенев огромна риба е метната отгоре на автомобил. И в двете работи авторът предава неглижиране на живота, което трябва да се приема със смях.
Никола Москов в „Залез“ и „Изгрев“ в темпоритъма на времето се стреми да хване мига с едно експресивно бързане да се задържи моментът в нощта. Петър Петров в „Акт“ търси хармонията на голото женско тяло. Картината на Пламен Кирилов „В полунощ“ е наситена с особено чувство за самота, вълнение, в просъницата – игра на светлините от различни източници…
Злати Златев изненадва този път зрителя с „Водни змии“ по Густав Климт и „Охранявана плажна зона“ с елегантна еротика с голи женски тела във водата и плаващи край тях… змии .
Пламен Михов в „Източникът на явлението резонанс“ търси философски понятия, позиции, които намират своята форма. Мария Петкова в „Есенен мотив“ търси отпечатък на емоционално състояние. Светлин Стоев – „Без време“ – реално предадена композиция от предмети – часовник на стената, кукувица и чаша с вино. И все пак безвремие… няма ги кучетата. Наблизо са „Невидимите градове“ на Таня Шивачева.
Мария Астаджова в „Шепот в крилата“ използва специален материал за своите картини. Атанас Дончев представя „Сюрреалистични измерения“, Донка Миткова стара къща с едновремешната архитектура, останала реално, а може би и в нечии спомени. В експресиите на Владимир Кондарев „Диханието на полето“ и „Концерт“ се усеща вътрешното темпо на емоционалните състоянията. Иван Костов търси изобразителни форми в теми като „Навлизане във вечното време“ и „Непрекъснато сънуване в отвъден свят“. Татяна Полихронова в „Бряг“, „Нощ“ – един безлюден свят, в който само времето показва своите символни представи.
Една мекота диша в пейзажите на Иван Димитров от Ракитница, в които светът говори с представите за живота. Светлозар Недев участва с цикъла „Реалност – другият език“. С пейзажи участват в изложбата Наньо Нанев, Господин Чакалов – „Село в Средна гора“.
Разнообразието от теми, различните изобразителни подходи към тях са отлика на тази изложба (Милена Панайотова – „Импресия“, Румен Рачев -„Кентавърът и дяволът“, Ваня Желева – „Да се скриеш във времето“, Милен Иванов – „Средиземноморско дихание“, Минка Добрева -„Една градска симфония“, Катерина Иванова – „Къщата на д-р Узунов“, Мина Нешева – „Натюрморт“, Точко Токов – „Пейзаж“).
Пластика: Красимир Зарков -„Мобилна фиеста“, Валентин Дончевски -„Бик“, Светлин Стоев – „Падналият бик“, Красимир Младенов „Човек на природата“.
Изложбата събра не само художниците на Стара Загора във всички възрасти, но показа и разнообразие в стиловете, в подходите към избраната тема или към съзерцавания обект. Една цяла общност демонстрира своите търсения и постижения. Изложбата предизвика особен интерес не само сред постоянната публика при такива събития, но и в един по-широк мащаб, който продължава и показва интереса към изобразителното изкуство на старозагорските художници.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
