В новия спектакъл „Три сестри“ на Старозагорския държавен куклен театър, чиято премиера се състоя на 19 февруари, се откроява една тенденция за излизане на артистите-кукловоди пред паравана. Куклите си остават в своята роля, но идват по-скоро като средство за обогатяване на сценичната картина и като допълнителен елемент в сюжета на разказа.
Автор на пиесата „Три сестри“ е сръбският писател Стеван Копривица. Той разказва интересна история, която взаимства от запазила се във времето легенда за три сестри, всяка от тях обрекла любовта си на един и същ мъж.
Анастазия Миронович, историк на изкуството, извежда популярната и до днес история за трите сестри на фасадата на старинната къща, запазена до днес. Два от трите прозореца са зазидани, но от тях някога трите девици – Нера, Бианка и Роза, са гледали към залива и са очаквали завръщането на мъжа, в който и трите били влюбени – млад морски капитан. Условието било: тази, която го дочака, ще се омъжи за него. Ако прозорецът е зазидан, девойката не го е дочакала, напуснала е този свят. Останал един прозорец, защото нямало кой да го зазида. Оказва се, че къщата е запазена до днес и местните хора я наричат „Три сестри“. Датирана е от XV век и е един от редките паметници на готическата култура в залива Котор, както твърди Анастазия Миронович.
По мотиви от тази легенда Стеван Копривица създава своята пиеса „Три сестри“. И тук девойките са три: Нера (Биляна Райнова), Бианка (Елица Стоянова) и Роза (Латина Беровска). Едни особено очарователни актриси, които трябва да следват средновековните закони и ревността на техния брат Марко (Станислав Матев). Единствен, който ги ухажва, е градският луд Йойо (Калоян Георгиев). Но най-важната личност е Дамян (Кирил Антонов), загадъчният капитан на акостиралия кораб „Диаболо“, любовното изкушение на трите сестри.
Режисьорът Славчо Маленов със своя професионален опит постига единството между актьора и куклата, когато техническата връзка между тях остава видима, но прелива в емоционална естетическа образност. Оттук тръгват и онези ренесансови идеи за свободата на човешкия дух и човешката душевност. Всичко това като добре помислен подход засилва емоционалното въздействие върху зрителя, който цени кукленото изкуство за възрастни. Философските позиции в пиесата стигат и до днешните позиции в идеите за живота, в които човек може да разкрие своята лична позиция да промени живота около себе си, без да се опасява, че щастието може да се сбъдне, макар и случайно. Трябва да се опита с помощта на надеждата.
Сценографията на проф. Васил Рокоманов е важен елемент в самия разказ на пиесата и спомага за „движението на времето и пространството“, в което се разгръща сюжетът.
В пиесата са използвани моменти от легендата, за да се утвърди авторовата позиция, че човек трябва да се стреми към своето щастие, макар често да изглежда мимолетно. Сценичната реализация носи знака на високото майсторство. Техническите постижения в смяната на картините на малката сцена носят визуалния ефект да запазиш очарованието на малкия театър в едно ново структуриране на спектакъла с магическото движение на времето, историята и човекът с куклата в един калейдоскоп. Тук постановъчният екип е в творческа взаимовръзка в една драма в стила и визията на далечно минало време. Той действа като едно цяло и извежда тази далечна история с внушението за нещо, което засяга и днешния живот – човешкото щастие, което трябва да се извоюва с помощта на душата, търсеща очароването на фантазията в здрава връзка с човешката воля днес и сега.
Автор на куклите и костюмите е Силва Бъчварова, композитор е Владимир Джамбазов.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
