Родолюбивата плеяда археолози и историци в Стара Загора, а по-късно и в Пловдив, бе под закрилата на НБП и Станимир Стоянов
Донка Йотова е родена на 16 октомври в Казанлък. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Започва работа в културния отдел на в. „Сливенско дело”. Живее в Стара Загора от 1972 г., където продължава журналистическата си дейност във в. „Септември” и за кратко време в Радио Стара Загора. От 1990 г. работи последователно във в. „Южна поща”, „Бизнес поща” и „Национална бизнес поща”. Темите, по които пише, са свързани с историята, литературата, изкуството и най-вече културата на Стара Загора.
Автор на сборника „Пъкленият ритуал”, събрал малко известни до 2002 г. документални материали, свързани със съдбата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Автор на поемата „Вселенско жертвоприношение”. Автор на две издания на книгата „Романови, краят на една мистерия” – журналистическо разследване на основата на местен документален материал, с която доказва версията, че две от децата на последния руски цар Николай II са избегнали екзекуцията на останалите членове на царското семейство и на съпътстващата ги прислуга. Според авторката, съдбата на царевич Алексей и принцеса Анастасия е свързана с казанлъшкото село Габарево.
През 2014 г. е издадена книгата на Донка Йотова „Времената. Следите остават“ (Най-доброто от „Национална бизнес поща”).
* * *
В правото си на един от доайените на съвременната българска журналистика, Донка Йотова е приела поканата да участва в колективния портрет на собственика на „Национална бизнес поща” Станимир Стоянов в съвсем свободен формат, който е използвала по характерен за нея начин – каузата винаги е по-голяма от личността.
През последните петнайсет години Стара Загора чудо видя да утвърди своята праистория и да я запази за потомството от единици „многознайковци” в Регионалния исторически музей. Не става дума от девет баира да докараш вода, че да разберат хората за какво става дума. Примерите, с които разполага науката, са точни и категорични, за да дадем преднина на Стара Загора в неолита (новокаменната епоха). Блясъкът на времето и неговите невероятни човешки постижения извикват в днешния човек почуда и удоволствие.
Археологът Петър Калчев успя да изготви
карта на праисторическите селищни могили в региона отпреди 8000 години
На нея прави впечатление пъстротата от заселвания главно по яката на Сърнена Средна гора, където праисторическите могили са на разстояние от 3.5 до 8 км една от друга. Няма друга географска област в Европа, която да е с такава гъстота на заселванията през новокаменната епоха (7-5 хилядолетие пр. Хр.). Това е обусловено от ред природни дадености, които създават условия за развитие на древните земеделско-животновъдни общности.
В края на 7-о хилядолетие пр. Хр. заселниците бързо колонизират Северна Тракия и в частност Старозагорско. Тук се поставя началото на европейската цивилизация, която след 1000-1500 години достига до Средна и Западна Европа. Неслучайно на юг от днешна Стара Загора е
праисторическият колос – Берекетската селищна могила
И както твърди Петър Калчев, може да се каже, че цялата картина на праисторическа Тракия е в нея.
Тук има селище и от бронзовата, и от ранната желязна епоха, както и следи на живот от тракийско време. В горната част на могилата се очертават антични зидове, средновековен некропол. Това е уникален паметник за цяла Европа, в който са засвидетелствани всички етапи на европейската цивилизация.
Над 120 са праисторическите селища в тази територия с център Стара Загора. Тук, в Тракия, където са дошли първите хора в Европа, те са имали някакви познания за избор на място, което не е напускано хиляди години. Това са големите центрове, подчертава Петър Калчев, които са управлявали територии, организирали са производство, търговски дейности и др. Пред нас е
мощна селищна система отпреди 8000 години с център Стара Загора
– родина на европейската цивилизация. При това сме дали хляба на Европа; първите старозагорци са и удивителни архитекти. По повод изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа” в Ню Йорк много американски специализирани издания, а и ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа” е била едно от най-развитите места в света.
Още една сензация на „Кота 8000” по същия въпрос: „Колко е стар Старозагорският неолит?”. Става въпрос за лабораторията за радиовъглеродно датиране към Шотландските университети, в която са датирани с точност плюс/минус 5 години три костни проби от селищната могила край старозагорското село Калитиново: на 7854 г. пр. Хр., 7848 г. пр. Хр. и 7853 г. пр. Хр.
„Приносът на това население е много важен за развитието на материалната и духовната култура.
В музея „Неолитни жилища” в Стара Загора това се вижда, посочва проф. Васил Николов
Залата с праисторическото изкуство го прави музей със световна известност. Това, което е концентрирано там, само по себе си показва каква е била ролята на Старозагорския регион през енеолита (новокаменната епоха), халколита (каменно-медната) и бронзовата епоха. Това е население, което явно е успяло много добре да задоволи чисто биологичните си нужди с храна, за да може да има достатъчно време за мислене върху света, за изграждането на модел на света и на религиозно-митологична система, която е отражение именно на този модел. Това е регионът с най-динамично развитие. Трябва да се добавят
медните рудници при Мечи кладенец (Аи бунар)
които са в центъра на един медодобивен район през V хилядолетие пр. Хр.
Този човек, който крачи по тази земя толкова сигурен в себе си, за да създаде необикновени неща, да открие други, от които ще се ползват и ще се учат и бъдещите поколения в тази благотворна земя Тракия! Тракийската цивилизация няма равна на себе си по силата на човешкото мислене, човешкото творчество, което прокарва дългия път на човечеството в неговото развитие.
Парадоксален е фактът, че се явиха хора, които бяха готови и се опитваха да затъмнят блясъка на човешкото творчество, на човешката мисъл и авторството на основите на онзи живот, който продължаваме да го живеем и да творим нагоре с творчески усет и умствена сила. По това време
най-безпардонно музейни работници се опълчиха срещу този гениален връх
в мисленето и в действията на онзи човек, който сякаш с едно прескачане извежда целия живот напред. За жалост по това време някои госпожи в Историческия музей се опълчиха срещу интелектуалните разработки на едно минало, което стои дълбоко във времето. Хора от Старозагорския исторически музей не се посвениха да пренебрегнат труда и изводите от този труд за приносите на някогашните „старозагорци”. Цялото това отричане бе съпроводено от нескрита злоба. Родолюбивата плеяда археолози и историци в Стара Загора, а по-късно в Пловдив и в София, бе под закрилата на НБП и Станимир Стоянов. Отпорът към злобата, недоученото и неразбиращото трябваше да получи това, което заслужаваха родоотстъпниците, за които не се знаеше на кого слугуват и какво ще получат от изкривяване на истината и от обезобразяването й. Победи човешкото единство в името на знанието. И все пак си остава недовършен нашият разказ, какво тези сили в музея искаха да наложат, отричайки истината, която е истина и до днес.
NBP.bg
