Доброто настроение на всеки спортист зависи пряко от успехите му. В това интервю пред NBP.bg, ще ви запознаем с волейболист, който заслужава винаги да е в добро настроение. Виктор Бодуров, който този сезон подсили редиците на отбора на „Добруджа 07“, несъмнено има какво да сподели. Той е част от националния отбор на България за мъже до 21 години, който миналата година накара всеки фен на волейбола да се гордее с бронза от Световното първенство в Бахрейн. За времето, в което бяха във възрастовата група U19, нашите момчета грабнаха второто място на Световното първенство в Иран и показаха на целия свят на какво са способни българските „лъвове“. За читателите на NBP.bg, Виктор Бодуров споделя повече за себе си и за своите приключения в спорта.
– Викторе, ще се представиш ли на нашите читатели?
– Здравейте, аз съм Виктор Бодуров. Централен блокировач съм във волейболен клуб „Добруджа 07“. На 20 години съм. За първи сезон играя в „Добруджа 07“, преди това играх три сезона в отбора на „Славия“.
– Както ти спомена, този сезон играеш за тима на „Добруджа 07“ и спокойно можем да кажем, че се справяш наистина добре. В 11 кръг на Ефбет Супер Волей, ти беше „Играч на кръга“ и завърши първия полусезон със забележителните 32 блокади, които те направиха „Топ блокировач“. Според теб, кое е нещото, нужно на един централен блокировач, за да бъде наистина добър?
– За да се играе на наистина високо ниво, трябва да имаш хубав ръст за тази позиция. Трябва да можеш да „четеш“ много добре играта, да знаеш, какво да направиш в различните ситуации. Когато си централен блокировач, понякога просто трябва да докоснеш топката и положително да отскочиш, за да помогнеш на защитата отзад да извади топката. Това е работата на един централен блокировач.
– Какво е положението във вашия тим? Имате ли препятствия, с които се сблъсквате?
– Покрай нашия отбор тази година се случиха много нелепи контузии още от самото начало. Димитър Маринков, според мен, приключи с волейбола след контузия след мача в Дупница. Също и разпределителят ни се контузи още в началото на сезона. Гони ни много лош късмет. Дори на мен, за разлика от миналия полусезон, когато ми се получаваха нещата, този полусезон почти не съм играл. Мачът срещу „Берое 2016“ ми е първият, защото получих разкъсване на бедрото. Изостанах малко в класациите за блокади, но се надявам да наваксам.
– Освен, че си състезател на „Добруджа 07“, ти си част от националния отбор на мъже под 21 години. Миналата година на Световното първенство в Бахрейн грабнахте бронза, а преди това през 2021 година, още докато бяхте в групата на мъже под 19 години, станахте втори в света под ръководството на Мартин Стоев. Нещо емблематично за отбора ви стана и песента „Най-добрата фирма“, която може да се каже, че се превърна във ваш химн. Покрай този интересен факт за вас, би ли ни разказал интересна случка или нещо забавно от приключенията с националния отбор извън състезанията?
– За песента, може да се каже и, че не сме искали да става така, но в крайна сметка, дали заради объркване или защото я слушахме много през лятото, така се получи ситуацията. С отбора сме си много добър колектив, постоянно, където и да ходим, все пак тогава бяхме деца, сме правили какви ли не щуротии. Сега, като си помисля случките са толкова много. Смял съм се безкрайно много. Особено, когато излизаме извън България на контролни срещи и различни първенства. В Словакия на Младежките Олимпийски игри, където пак станахме втори, там беше много добре организирано. Запознахме се с хора от различни държави и спортове. Бяхме в нещо, като затворен комплекс и вечерта всички излизахме в един парк. Там имаше страшно много хора, с които играехме различни игри. Винаги е било много забавно, където и да сме ходили.
– Несъмнено имаш много успехи и много успехи тепърва ти предстоят, но ще ни споделиш ли, как започна да се занимаваш с волейбол и кой е моментът, в който разбра, че това е твоето нещо?
– Започнах да тренирам волейбол в осми клас. Просто исках да се занимавам с някакъв спорт. Тогава учих програмиране и училището беше на три минути пеша от залата на „Славия“. Започнах с желанието просто да се движа и да не стоя на едно място. Едновременно исках да се занимавам и със спорт, и с компютри. Бях решил, че ще е или едното, или другото. Когато започнах да тренирам, на първата седмица, треньорът ми Владо Стоянов ме взе в отбора за турнира, който се казва „Владо Николов“. Събираха се четирите най-добри отбора в София. Беше нещо като пред сезонен турнир за юноши. Естествено, тогава влязох да бия само един сервиз. Годината, в която започнах да играя, станахме втори в България на републиканско първенство. Толкова много емоции преживях и покрай тях се запалих. На втората година започнах да играя и вече разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам.
– Ако можеш да се върнеш назад във времето, какво ще кажеш на осмокласника Виктор, който тепърва започва да се занимава с волейбол?
– Бих му казал, да продължава да се занима с това, което е започнал и да не променя нищо.
– Има ли нещо, което си постигнал, но никога не си очаквал да направиш?
– Никога не съм си мислил, че мога да отида на Световно първенство, било то и за юноши, пък дори два пъти и да спечеля и двата пъти медал. Когато започнах с волейбола, никога не съм си представял национален отбор и такива неща. Нито пък, че аз на двадесет години ще завърша полусезона с пет-шест блока пред хора като Костадин Гаджанов, Светослав Гоцев и Ники Николов. Въобще не съм си представял, че ще постигна такъв успех.
– Как виждаш живота си след 5 и след 10 години, в личен и професионален план?
– Надявам се да съм направил добра кариера във волейбола и да мога спокойно да се издържам без да имам притеснения. Да имам човек до мен, който да ми помага, и да играя волейбол на добро ниво.
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
