Това е начин да решим проблема с кадрите, който може да фалира фирми, казва Мария ЖЕКОВА, управител на „Ате пласт“ ООД – Стара Загора
– Г-жо Жекова, разговаряме пред Деня на Стара Загора, 5 октомври. Вие не сте родена в Стара Загора, но живеете и развивате бизнес тук дълги години. Какво е за Вас Стара Загора?
– От 40 години живея в Стара Загора. Обичам този град. Тук са родени децата ми, тук израснаха, както и внуците. Децата ми тук работят. За съжаление, имам опасения, че внуците няма да останат в България. Най-големият е студент в Германия, той е много умен и смятам, че ще му направят неустоимо предложение… Искам всички да живеем в добра среда, с чисти улици, усмихнати хора, всички да имаме грижа Стара Загора да е уредена и красива.
В нашата компания за 5 октомври стартираме нов 5-годишен план за развитие. Решихме да е знаково, да го помним, предложението дойде от колега от мениджърския екип.
Бяхме стъписани от липсата на кадри след голямата инвестиция от 2.5 млн. евро през 2015 година – нямаше кого да обучим и да сложим на машините. Но така е и в живота – човек изпада в дупка, после стане, отърси се и продължава напред. И ние така – ходихме по изложения, видяхме, че всякакви инвестиции трябва да са в областта на роботиката и автоматизацията. Затова сега участваме в проект, очакваме да го спечелим и да инвестираме в изключително автоматизирани машини. Следващата стъпка ще е да пренаредим сегашното производство, така че да го автоматизираме. Това е основната цел на новия 5-годишен план за развитие. Ще монтираме силозно стопанство, с което да елиминираме част от тежкия физически труд – инвестиция от порядъка на 1 млн. евро, с автоматизация – от порядъка на 500 000 евро, след това и цялостно преразпределение на поточността, с местене на машини и
включване на роботи към обслужването, които да заместят работниците
Някъде към 2 милиона евро ще е общата инвестиция в автоматизация… Възнамеряваме да изградим и фотоволтаична централа за собствени нужди.
При подобна инвестиция печалбите са косвени, но е начин да решим огромния проблем с липсата на кадри.
– В какви срокове планирате да се случи?
– Планът е 5-годишен, ще го стартираме на модули, от началото на следващата година. Аз съм направила скелета, очаквам мениджърският екип да предложи по-добри идеи. Като го финализираме, ще го връчим на финансовия мениджър.
– Вие развивате бизнес от четвърт век, по-лесно ли е днес?
– В някои отношения е по-лесно, в други не. По-лесно е с регулациите. Към днешна дата, колкото и да е голяма бюрокрацията, е по-добре отколкото някога, когато хаосът беше голям. Но в сферата на строителството все още да вземеш разрешително за строеж е година време ходене по мъките.
Някога имаше много хора, идваха не само с образование, но и със знания. Сега няма. Дори общите работници мигрираха – берат череши, гъби, боровинки, 6 месеца са в чужбина, 6 месеца тук да получават социални помощи. Младите, които постъпват, са без знания, освен ако младежът не е бил любознателен.
По отношение на пазарите и работата бизнесът е стабилен. Ние сме от фирмите, които се родиха 1994 г., 1995 г. и след това, укрепнахме, имаме установени пазари, доставчици, клиенти. Друга е борбата, когато на пазара никой не те познава. Сега можем да преговаряме, партньорите ни не действат от позиция на силата, знаят, че сме им нужни. По отношение на финансирането също е много по-добре, ако фирмата е стабилна, не е проблем да получи финансиране.
– Казвала сте, че вашият бизнес се влияе пряко от световната политика, Китай, Близкия Изток, Турция, Тръмп. Коментарът Ви за случващото се?
– Сега
изтръпваме от икономическата война
между САЩ и Китай, също и между Иран и САЩ. Ако САЩ наложи ембарго върху Иран, за нас ще стане много зле, понеже Иран е един от най-големите производители на нашата суровина. Има една народна мъдрост – когато атовете се ритат, магаретата страдат.
Разбира се, това, че сме член на ЕС, помага донякъде. Всички рафинерии возят до Ротердам и Антверпен, оттам става разпределението в ЕС, ние имаме два транспорта оскъпяване спрямо местните производители от Стара Европа.
– Успява ли „Ате пласт“ да се справя с предизвикателствата и у нас?
– Все още успяваме, затова сме на пазара. Най-голямото предизвикателство е липсата на кадри и сигурно сме омръзнали ние, работодателите… Уж правителството, законотворците разбират, проявяват ангажираност. Омръзнало ми е да попълвам анкети какви хора ми трябват, колко, това е абсолютно безсмислено. Няма кой да ми ги даде тия специалисти. МОН трябва да направи трайна реформа, тя да е обвързана с МФ, МИ, МТСП. Докато няма реформа, и хиляда анкети да попълваме дневно, няма да се реши. Това е най-големият проблем на фирмите в България и смятам, че може да окаже много лоша шега – да фалират фирми поради липса на хора. Ние спряхме машини – няма кой да работи на тях, чисто физически.
– През Вашия поглед – в положителна посока ли текат промените?
– Много бавно се случват промените. Уж разбираме, на всички е ясно. Сигурно това ще се промени, дано дотогава оцелеем. Като наблюдавам през годините как навлизат технологиите в живота, дори някой да не иска
новото си пробива път
Виждате какво става с телефони, компютри, сега чета за блокчейн технологиите. Новите технологии навлизат, ние не можем да бъдем изолирани и ще донесат много промени. Оптимист съм.
– Догодина предстоят местни и европейски избори, какво бихте препоръчала на бъдещите управленци?
– Като повечето българи от моето поколение, и аз съм патриот и не съм аполитична. Интересувам се от политическия живот, от това ни зависи и бизнесът. Смятам, че политиката ни е на прав път, независимо от лъкатушения, дърления между политици. Покрай управляващите има малки партии, които, колкото и да ги обиждат, вършат полезни неща. Политиката е очертана от ЕС, който е начело, трябва да се съобразява с нея и с националните интереси.
Снощи гледах предаване за Брекзит, срокът за Англия е накъсял. Ако Англия стане самостоятелна единица, това сигурно ще поразбърка картите на пазара – тя пряко и косвено е замесена в нашите сделки – клиентите ни от Германия и Холандия изнасят много за Англия и пазарът им ще се срине. Докато се възстанови, може някой друг да навлезе в него, при всички случаи ще има сътресения. Надявам се политиците да са разумни, Англия да не напусне ЕС, но какво ще решат големите сили, времето ще покаже.
По отношение на местното управление считам, че дали заради европейски регламенти, дали ние си създадохме закони, но общините са с много орязани правомощия. Един кмет, колкото и да е инициативен и да иска да направи нещо, е със силно орязани правомощия. Може би трябва
да се промени Законът за публично-частното партньорство
оттам евентуално да се дадат повече правомощия на общините, образованието отчасти да премине към общината, за да си изгради кадри, да си подобри бизнеса в следващите години. Смятам, че разговорите на гражданството трябва да са в посока общината да има лостове, с които да управлява.
През годините често съм се питала какво кара хората да бягат навън. И то добри специалисти. Вече като че ли имам отговор – много наши служители емигрираха, защото имат задължения към банки и лизингови компании, фирми за бързи кредити и не защото те са теглили кредити, а са ставали гаранти. Законът е отвратителен, прави ги вечни длъжници и единственият начин е да избягат в чужбина. Поставих въпроса пред КРИБ, пред Клуба на работодателя, обръщам внимание на обществото – нека се борим Законът за фалит на физическото лице да бъде приет. Този, който е давал кредит, също трябва да носи отговорност.
Смятам, че след проблема с кадрите, това е следващият голям проблем и той косвено влияе и на проблема с кадрите.
НБП, Дима ТОНЕВА
