Пламена Чемширова
Виртуални репетиции на хора и други фолклорни танци под надслов „Танцувайте, за да сте здрави“ поддържат духа сред участници и фенове на Клуба за народни танци „Чемшир“ в Северна Ирландия. Той съществува вече 7 години и негов ръководител е старозагорката Пламена Чемширова. В момента сме в неловка ситуация, в която половината човечество е затворено. Българските народни танци няма как да се практикуват в домашни условия – те се изпълняват ръка за ръка, всички заедно на хорото. Затова направихме група във фейсбук, в която се споделят видеа с виртуални репетиции. Тя е затворена, за да не досаждаме на аудиторията, но в нея членуват повече от 40 души. В събота или в неделя, както и през седмицата, който има време, може да репетира, да танцува, да раздвижва и да зарежда тялото си с енергия, разказва Пламена. Много често стимулирам хората от групата и другите ми приятели във фейсбук с различни предизвикателства. Аз самата съм вкъщи, мисля и моите деца как да бъдат по-активни. Всичко, което ми хрумва, споделям. Получава се много добре, поддържаме комуникация чрез възможните виртуални средства. А всички ме насърчават да продължавам, идеите се раждат една след друга, казва още лъчезарната старозагорка. Много ни е трудно в тази ситуация. За репетициите на „Чемшир“ се събирахме от цяла Северна Ирландия всяка събота и неделя. Освен танцуващите, идваха и много приятели, които ни гледат. Много е трудно да бъдеш затворен и да не правиш това, което наистина обичаш, допълва Пламена.
Покрай виртуалните репетиции Пламена става инициатор и на виртуални работилнички за деца. Имаме група във фейсбук и за най-малките. Карам ги да рисуват, да творят, да бродират, каквото измайсторят да го публикуват. Имахме много красива инициатива за Великден. Не спираме, ежедневно с различни дейности. Смятам, че това е уникална възможност за момента. Всяко дете си има някаква дарба и ако ние възрастните не ги стимулираме, по-малките ще стоят пред компютрите. Така вадим у тях скрити таланти. Сигурна съм, че някои ще останат и в живота им в бъдеще. Надявам се при първата среща – родители и деца отново да сме заедно на хорото, да запълним тази празнота, допълва Пламена. Тя самата също рисува, последната й рисунка преди разговора ни е на български рози. Така хем си спомням за родината, хем релаксирам, казва старозагорката.
В момента положението, свързано с епидемията, в Северна Ирландия не е по-различно от цяла Европа. С разликата, че е островна държава и това като че ли оказва влияние за по-голямо спокойствие на хората. Случаите на заболели и починали от коронавирус не са много, поне за момента. Една част от хората работят, други си стоят вкъщи. Не е забранено да се правят разходки в паркове. Семействата тук са многолюдни, с по 3-4, до 6 деца, трябва да се разхождат. За наш късмет, тъй като климатът обикновено е суров, сега се радваме на суха, топла и цветна пролет. Има дни с температура 21 градуса, което за ирландеца е лято. Направо разкош, казва още Пламена.
Периодът е труден за всички, но ако върнем лентата 70 години назад, тогава също са били страшни времена – при това е имало войни, много трудности. Затова сега ободрявам всички покрай мен, и малки, и големи, и им казвам – приемете факта, че сте на принудителна почивка. Да, никой не е застрашен физически, ако не се пази. Но имаме брилянтния шанс да си останем у дома, да сме сред най-близките си, да творим, да правим нещо, да сме продуктивни и да очакваме хубавите дни, които ще настъпят. А клубът за танци продължава да захранва енергията и жаждата ни за българското. Макар и виртуално, успяваме да се настройваме, че рано или късно всичко ще свърши. След всяка буря изгрява слънце. Пак ще си направим хорото и ще си танцуваме, още по-жарко. Дай Боже, всичко да се оправи за добро, нещата да отминат и да остане блед спомен, че някога сме преминавали през нещо такова, казва още Пламена Чемширова.
Тя изпраща и специален поздрав на старозагорци. Те не знаят колко са щастливи, че живеят в Стара Загора – най-хубавия град. На мен и семейството ми много ни липсва. Мога да кажа, че винаги съм се чувствала като посланик на града ни. Не е минало събитие или събиране, на което да не се представя, че на първо място съм от Стара Загора и след това от България. За нас, за нашите души и сърца България е Стара Загора. Дори в момента тук се опитвам да уловя мириса на липите – аромата на града ни, но няма как да го намеря… Много е дълбоко в сърцата ни Стара Загора. Планувахме скоро да си идваме. Защото всяко едно връщане в родината и в родния град е страхотно зареждане за нас. Родният кът не може да се заменят по никакъв начин, категорична е Пламена.
В Северна Ирландия браншът получава подкрепа още преди същинската криза
За съжаление, навсякъде по света, където има карантина и извънредно положение, ресторантьорският и хотелиерският бизнес е много силно засегнат, казва още за „Национална бизнес поща“ старозагорката Пламена Чемширова, която живее в Северна Ирландия и има ресторант там. Не разполагам с достатъчно конкретна информация за ситуацията в България, но тук, за наша радост, още в самото начало, преди да обявят същинската карантина, бяха спуснати програми, по които може да се кандидатства за финансиране. Дадоха шанс на хората, които работят в този сектор, на работниците, на персонала да изберат дали да останат на работа по документи и да получават 80% или предвидените други проценти от обезщетението за този период, или да напуснат работодателите си и да излязат на трудовата борса. Т.е. те можеха да изберат най-доброто за себе си по собствена преценка, обяснява Пламена.
Да, хората са объркани, шокът е голям. Но те получиха страхотен избор. Ние като работодатели пък получихме стабилността на обещанието и вече на изпълнението – финансираха ни да изплащаме заплатите на работниците, които са останали. И съответно да покриваме част от задълженията, които бизнесът има. В същото време всички, които са под наем, не плащат – наемите са замразени. Които имат и други разходи, също са замразени, което е голямо спокойствие за бранша. Защото, ако нашият бизнес се спре за 5-6 месеца, то той би бил напълно обречен. Но на този етап сме спокойни. По закон имаме право и да се самонаемаме на други места. Има и доста сектори, които предлагат работа. Отчита се и по-голямо търсене на помощен персонал в други сфери – доставки, обслужвания, които са свързани с превоз с автомобили. Това, което се наблюдава в Северна Ирландия, е, че голяма част от населението се пренасочва на работа в други сектори. Животът не е спрял, допълва още Пламена Чемширова.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
