По повод 60-годишнината на Станимир Стоянов, собственик на „Национална бизнес поща”, редакционният екип покани всички журналисти, оглавявали вестника от създаването досега, да се включат в опит за колективен портрет, споделяйки ПЪРВО – мнението си за личностните му качества, и ВТОРО – интересни спомени от работата им.
Радослава Рашева е родена в Стара Загора на 26 октомври 1973 г. Завършила е СОУ „Максим Горки” с френски език. След това първа специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”, втора специалност културология, и към съществуващия тогава Свободен факултет на университета – допълнителна квалификация по журналистика. Работила е във в. „Позвънете” в София, като секретар. След това в сп. „7 дни” и вестник „7 дни”, като главен редактор. В „Национална бизнес поща”е от 2002 г. В момента е ръководител направление „Редакционна политика”.
Омъжена, с едно дете.
1. Упоритост и последователност в защитаване на заявени принципи
Личностни качества – както се казваше едно време в лексиконите – много са. Но аз ще отлича, тези, които са били най-впечатляващи за мен.
А. Възможността да усеща хората и в повечето случаи те да са „прочетена книга” за него.
Б. Винаги с поглед напред, предвещаващ начина, по който ще се развият събития, особено свързани с бизнеса и пазара, но и с политиката.
В. Упоритост и последователност в защитаване на заявени принципи.
Г. Дълбока привързаност към семейството.
2. Двама мъже, напълно непознати, само след минути бяха на „еднакви вълни”
Повечето от тях са свързани с „кухнята” на изданието. Но мога да обобщя, че понякога съм изпитвала вътрешна съпротива към реализация на дадена идея, публикация, инициатива. Обикновено обаче, точно тези материали, идеи, инициативи, след реализацията им са носили на мен и на колегите ми най-голямо професионално удовлетворение, защото са привличали съмишленици, променяли са събития, повличали са крак, били са пионерски в България, и тогава, колкото и клиширано да звучи, се усеща на макс силата на четвъртата власт. Примерите са много, но един от последните е как медията ни даде изява и представи казуса „Бедечка” в Стара Загора.
Друго, което ме е впечатлило, е контактът, който г-н Стоянов е имал с различни хора, известни, по-малко известни, неизвестни… Лично за мен е незабравима първата му среща с покойния вече Нончо Воденичаров. Просто бях журналистът, който трябваше да направи интервю с Нончо. Тези двама мъже, напълно непознати, само след минути бяха на „еднакви вълни”. Сигурно такива приятелства са се раждали и друг път.
Все пак ще разкажа и нещо лично. Беше първата ми среща с Виктория и Станимир Стоянови. Честно казано, когато отидох на интервю за работа, не знаех нищо за тях. Нито пък толкова бях запозната с историята на изданието. Имаше опашка от чакащи за разговор. Извикаха ме първа. Не знам колко време продължи този разговор, може би 30-40 минути. За това време, за първи път в живота си, като не броя доброволните ми изповеди в семеен и приятелски кръг, говорих толкова много за себе си. На този пръв разговор ме питаха, особено г-н Стоянов, всичко – от … до. Не знам дали остана нещо скрито за мен. Финалът беше най-изненадващ – молба за постъпване на работа, при това с дата за първи работен ден. Не знам какво Виктория и Станимир Стоянови разбраха за мен, но аз разбрах едно – работата е сериозна отвсякъде…
NBP.bg
