Казва фотографът Калина БОРИСОВА, собственик на фотографско студио Kalina Borisova photography
– Калина, Вашето фото студио има запазено място в сърцата на много деца и техните семейства. Разкажете как се захванахте с фотографията?
– Всичко започна малко на шега. Обичам да снимам, а със съпруга ми и да пътуваме и първите снимки са именно от подобни пътешествия. Завършила съм задочно Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“, но не веднага започнах да практикувам. По-късно работих 15 години във фото ателие, но не съм правила художествена фотография. Там се научих на бързина, да си подреждам нещата и най-вече да общувам с хора.
Реших да започна сама и да направя фото студио под влиянието на моя съпруг Борис, който и сега е мой коректив
Аз самата нямах смелост, но той ми каза: ти можеш. Наши приятели също ни окуражиха. И така започнахме. Всъщност самостоятелното ни начало е през март 2013 г. Първо бяхме в малко студио, после се преместихме в по-голямо, след това в още по-голямо и сега сме на ново място (Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ 28, в сградата на Сити център). Залата ни е голяма, удобна, с няколко оформени къта. От самото начало започнахме да събираме и материали, аксесоари, необходими за фотосесиите.
Фотографията е страст и на двама ни. На мен много отдавна, на Борис – по-отскоро. Но е щастие, че работим заедно. Основно снимаме деца, защото се разбираме най-добре с тях. Но, това не е единственото, правим и други фотосесии и както повечето от колегите ни, снимаме и събития – сватби, кръщенета… Винаги се учим на нещо ново, обичаме предизвикателствата.
Не скучаем, винаги има нещо за правене
Освен снимките и тяхната обработка, се научихме да изработваме и фото книги. Те са подходящи за различни поводи. Клиентите ни идват с идеята за такава хронологична книга, ние подреждаме, пишем, става красива история. Това е предизвикателство и удовлетворение, защото една с една книгите не си приличат. Не можем да ги повторим като съдържание, но винаги измисляме нещо ново, за да има развитие. Това може би се дължи и на моята зодия – Близнаци. Винаги имам много идеи, много ми е интересно, но като видя финала, веднага започвам да мисля за следващото.
Предлагаме разнообразие от възможности на клиентите ни и това ни помага да се развиваме непрекъснато и да се „спасяваме“ в почти извънредни ситуации като последните две години.
– Да се снимат деца не е лесна работа. Има ли някакъв трик, който помага?
– Първо е важно да имаш харизма. Аз смея да твърдя, че я имам. Може би самата аз съм едно непораснало дете. Децата усещат това отношение още като влязат в студиото. Наши клиенти са споделяли, че при нас децата им се чувстват много добре, дори не искат да си тръгват. Случвало се даже да идват да ни видят просто ей така, по време на семейната им разходка.
Другото важно е да познаваш детската психология. Аз много чета и се интересувам за всичко в тази област.
Това ми помага да усещам децата, знам как да се държа с всяко едно от тях, независимо от особеностите на характера и възрастта
Стараем се да минимизираме „подредените“ снимки в студиото. Не може без тях, но винаги има такива, в които оставяме детето да играе, задаваме му въпроси, пеем песни, играем. И снимките стават така, че все едно не е било на фотосесия, а в истинската си, обичайна среда. Стараем се да има неща от детския живот – играчки, книжки. Не държим и скъпоценни вещи, които децата могат да счупят, и да стане драма.
Много от децата в последните сесии, като видят студиото, казват: искам такава детска стая. Постарали сме наистина да е така, за да намалим стреса, напрежението и притеснението у децата и снимките да се получават като в домашна среда.
Разбира се, имаме и проекти за по-артистични снимки, със специално подредено осветление. Там вече режисираме. Но в този случай работим с деца, които са готови за това и които познаваме добре.
– Сега на дневен ред са коледните сесии, нещо ново, с което радвате децата и техните семейства?
– Коледните сесии станаха традиция в цялата страна. За някои семейства е единствената фотосесия за цялата година и повод да се съберат заедно. Преди време снимахме само децата, но решихме да подаряваме семейната снимка във формат А4, за да мотивираме семействата да си правят и общи снимки. И започнаха да идват и татковци.
А пък тази година семейните снимки се получават много хубави, усеща се, че има предварителна подготовка
концепция за облеклото, настройка, специално отношение, което много ни радва. Някои споделят, че децата, които са били вече при нас, с нетърпения очакват да отидат при Калина и Борис.
Всяка Коледа правим нещо различно. Миналата година за първи път предложихме на децата да правят сладки от тесто. Смятахме да повторим работилничката след години. Но бабите идват и питат, и сега отново ще организираме, за да се снимат с внуците си.
Кадри от коледна фотосесия на Калина и Борис Кадри от коледна фотосесия на Калина и Борис
– Какво ви вдъхновява за фотографията?
– На първо място любовта към това, което правим. Като видим резултата сме удовлетворени. Почти във всяка сесия има една уникална снимка, която аз си харесвам и обичам и
заради тази една снимка всичко си струва
Все си мислим, че трябва да сложим една камера, за да се види как всички се променяме. Понякога и ние, и родителите скачаме, търкаляме се, много е забавно… Тази емоция също ни зарежда и мотивира.
Не на последно място е важно, че печелим достатъчно добре от труда си, за да си позволим залата, в която се намираме в момента и се чувстваме комфортно, без да сме най-скъпо платените в града.
– Как се отнасяте към конкуренцията?
– Не ни притеснява конкуренцията. С колеги си помагаме, не сме конфликтни. Не си струва да си хабиш енергията, за да се въвличаш в такива неща, по-добре да я използваш за нещо креативно.
Не сме крили опит, той трябва да се споделя
Питали са ни дали няма да направим обучителни курсове, но нямам смелостта да кажа, че толкова знам и мога, че да започна да уча другите. Но не отказваме да помагаме на млади хора, които имат желание. В момента дори помагаме на ученик от ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Пак там преди пандемията водих и клуб по фотография. Децата още ми се обаждат за съвети, даже ме наричат „тренер“. А това лято помогнахме на едно момче, уж на шега, а го приеха в НАТФИЗ.
– Сега всеки снима с телефон, смята, че е фотограф. Как виждате бъдещето на вашата професия?
– Колкото и да навлизат технологиите, повечето от хората се научиха да оценяват снимката, направена от професионалист. Може да снимат много децата си с телефоните, но по поводи идват при нас.
Ние сме обвързани и с много други неща и
дори да спрем да снимаме, имаме какво да правим. Не се притесняваме, само да сме здрави
В необозримо бъдеще даже съм си мислила, че може и книга да издадем. Затова често разпитваме децата разни неща. Тази година, например, ги питаме какво биха подарили на Дядо Коледа. Интересни отговори получаваме, например – реактивен двигател за шейна, резервен елен, когато другият излезе в карантина, и … готови играчки, за да не се мъчат джуджетата.
– В съседната зала е балетната школа на дъщеря ви. Явно изкуството е пресечна точка за цялото семейство?
– Йоана е малката ни дъщеря. Води балетна школа „Терпсихора“. Завърши консерваторията в София – класически балет и балетна педагогика. Справя се много добре, децата я обичат. Харесва ми, че нейната основна амбиция е да обърне вниманието на децата към балетното изкуство. Затова не прави изпит за прием, в школата приема всички, които имат желание. Някои се променят тотално, други се отказват, но всички на практика се отдръпват от комерсиалното изкуство. А в школата се учат и на дисциплина, и на работа в колектив.
Голямата ни дъщеря – Жана, е зъботехник, живее във Варна. Тя рисува много добре. И тя се включва. Йоана прави с школата два пъти годишно концерти и за всеки от тях трябва да има декори, костюми.
Тогава ставаме една малка фабрика… Както казва Борис: ние сме малко театърче
Обичаме да пътуваме. На практика нашата почивка я разбираме така – да си вземем фотоапаратите и раниците, да се качим на самолета и тръгваме за Италия, за Германия. Обикаляме, снимаме, така се зареждаме. Имаме купища снимки, натрупани от пътешествията, чакат ни да ги обработим, да ги покажем.
Всъщност, с италиански снимки сега участваме в благотворителен базар, организиран от Тракийския университет, в подкрепа на момичето, което пострада при пътен инцидент неотдавна.
– Кое смятате за най-голямо постижение в професионалната си дейност?
– Може би в момента, в който постигнем дадена цел и тя вече не е голямо постижение. Доволни сме, щастливи сме, че сме си свършили работата, но идва друго предизвикателство.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
„Нашите снимки на вашите спомени“ е мотото на фото студиото на Калина и Борис
