Виктория КАРААБОВА-СТОЯНОВА, изп. директор на Фондация „Постижения“: Почит към велик предтеча

На 26 февруари 2019 година се навършват 48 години от края на земния път на Митрополит Неофит Видински. Дни преди тази дата от печат излезе книгата „Митрополит НЕОФИТ Видински – велик духовен водач“. Тя е издадена със средства, дарени от Виктория и Станимир Стоянови. В този брой публикуваме въведението към сборника, в което се разкриват съдържанието и целите на издаването му.

В днешните бездуховни и лукави времена битката за съхраняване на националната свяст и родовата памет е от съдбовна важност. Всички българи имаме нужда от вдъхновяващи личности с висок морален и интелектуален ръст. В моментите на кризи, несигурност и духовен здрач в света около нас те ни дават кураж и сочат пътя към нови лични и национални хоризонти. В този смисъл в съзвездието на българския пантеон Митрополит НЕОФИТ Видински свети с ярка и непреходна светлина. Животът му е неизчерпаем извор на вяра и добротворство, на будителство и благородство, на морален и материален градеж в полза на хората.

Митрополит НЕОФИТ Видински е многомерна личност, дарена не само с над 100-годишен житейски път, но и с огромна енергия за Вяра и Дело. Това прави невъзможно всяко усилие в една книга да бъде обхванат колосалният му духовен и земен отпечатък. А и целта на този сборник е различна. Той представя стъпките на паметта, извървени от потомците и следовниците на Митрополит НЕОФИТ Видински през 2018 година, когато чествахме 150-годишнината от рождението му. Целта на сборника е и да маркира посоката, по която да се движим към 26 февруари 2021 година, когато трябва достойно да отбележим 50-годишнината от смъртта на великия ни предтеча.

В първия раздел на сборника са публикувани автобиографични бележки на Митрополит НЕОФИТ  Видински (Никола Митев КАРААБОВ 1868?-1971 г.), които започват с разказ за родословието, детството, училищните години в края на турското робство. Следват спомени за обществената служба, кандидатурата за свещеник, ръкоположението, за енорийската дейност. Особено място в тях заемат смъртта на съпругата при раждането на единственото им дете Желязко през март 1890 г. и тегобите на вдовството. Няма човек, който да остане безучастен пред  мъката, изживяна от Митрополит НЕОФИТ Видински след смъртта на сина му, подпоручик Попниколов, загинал след тежка рана, получена под Одрин в Балканската война.

„Моят любим син Желязко стана свидна жертва за свободата на поробените и за народното обединение“, пише той. За да се оцени цялата духовна сила и огромна  вяра на великия духовник, точно тук е публикувана проповедта му „Нашият житейски кръст“.

Следващата част от автобиографичните бележки е посветена на срещата на бъдещия Митрополит НЕОФИТ Видински с бъдещия Старозагорски митрополит Методий Кусев.

Тя става в Цариград, където 22-годишният кандидат за духовна просвета се явява при ректора на Духовното училище, 30 години по-възрастният архимандрит Методий. Следват спомените за  високопочитания и днес от БПЦ и старозагорци дядо Методий, създател на Аязмото – непреходен символ и богатство за Стара Загора. Тук е мястото да отбележим, че независимо от уважението и признанието към своя благодетел и наставник, за когото пише „за мене митрополит Методий е голяма и цялостна личност, достоен образец за подражание“, Митрополит НЕОФИТ Видински има коренно различно разбиране по отношение на българските евреи. Тук очевидно негов пример за подражание е Васил Левски, изповядващ, че в освободена България: „Всеки ще си служи по вярата и законно „ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът и пр.“.

Раздел първи логично завършва с проповедта „Поучение на Преображение Господне“, за да покаже как е трасиран пътят на духовното израстване на малкото момче Никола от ескизаарското село Кум Дуванджии до предстоятел на Светия Синод на БПЦ (1930-1944 г.) и централна фигура в спасяването на българските евреи.

Вторият раздел на книгата представя научната студия на Цветомира Антонова, посветена на пастирската дейност на Митрополит НЕОФИТ във Видинска епархия между двете световни войни (1919-1939). Тя завършва със следните редове: „Недостигът на сериозни исторически и богословски изследвания върху дейността на НЕОФИТ Видински е част от подценяването на реалната роля на Българската православна църква и нейните архиереи в обществения живот през междувоенния период и води до изкривяване и неразбиране на нейния потенциал за съпротива в критични за обществото ситуации“. С което няма как да не се съгласим.

В подробната библиография към студията е посочена като уважаван източник книгата на свещеноиконом Йордан Василев „Видинский митрополит Неофит. Живот, дело, преживяно, сътрудници“. Пловдив, 2010 г., която отдавна е библиографска рядкост, въпреки тиража от 1000 броя.

20 октомври, 2018 г., Гълъбово, Ритуалната зала на Общината, Наследници от рода Караабови на откриването на изложбата в чест на 150-годишнината от рождението на Митрополит Неофит Видински

Третият раздел на сборника е пряк отчет по стъпките на паметта „Видин-Монтана-Гълъбово-Стара Загора“ в хода на честването на 150-годишнината от рождението на Митрополит НЕОФИТ Видински.

За мен беше изключителна чест срещата с хората, създали изложбата „За правда и човечност. Видински митрополит Неофит“. Както и с всички, които подкрепиха представянето й в родния ни град Гълъбово и в Стара Загора и подпомогнаха завръщането на дядо Неофит у дома. Тази книга е и веществен израз на благодарността ни към тях.

Четвъртият раздел „Митрополит НЕОФИТ Видински и спасяването на българските евреи“ е посветен на великата свяст и огромна смелост, с която БПЦ и лично нейният предстоятел защитават българските евреи.

Подвиг, досега изглежда по-високо оценяван от еврейската общност, отколкото от българската… Ето защо искам изрично да благодаря на Организацията на евреите в България „Шалом“ за НЕЗАБРАВАТА!* И още веднъж ще припомня думите на Робърт Сингер, изпълнителен вицепрезидент на Световния еврейски конгрес:

„Всеки, който е спасил живота на един човек, е спасил целия свят. Много евреи, дори да нямат връзка с България, пазят специално място за нея в сърцата си и приятелството между двата ни народа е непоклатимо! „.

Петият раздел „Книжовно дело на Митрополит НЕОФИТ Видински“ е препечатан от по-горе споменатата книга на свещеноиконом Йордан Н. Василев. В него той отбелязва:

„И до днес няма във висшата ни иерархия архиерей, който да стои над него като плодовит църковен писател, преводач и публицист.

От неговия богонадарен ум, високата му научна подготовка и всестранни познания се раждат творения актуални за всяко време“.

Ще си позволя да илюстрирам това твърдение с редове от проповед, писана от Митрополит НЕОФИТ Видински преди 100 години:

„Животът не може да бъде съвсем без скърби и неприятности. Но християните трябва да бъдат търпеливи, да се утешават с надеждата и да се вдъхновяват с молитвата. Те трябва да подпомагат праведниците и проповедниците на истината и да приемат странниците. Животът по тая програма води към мир с всички хора, което е условие за напредъка и благоденствието…

Но прилага ли се тая програма в живота от нас и от нашето общество? Уви… Малцина са, които служат на идеала… Повечето висши и нисши обществени служители и частни работници са обхванати от себелюбие и егоизъм. Мнозина са отдадени изцяло на материалното…

Престъпните страсти заемат повече място в човешките сърца. Те се вълнуват от злоба, свади, раздори, гняв и взаимни проклятия. Разбира се, че желаният мир между хората не може да зацарува. Напротив, скърбите и нещастията, злополуките и страданията все повече се увеличават“. Проповедта е отпреди 100 години, Истината в нея е от днес!

24 октомври 2018 г., София, Ротондата „Св. Георги”, Станимир Стоянов, Виктория Караабова-Стоянова, дъщеря им Тереза Стоянова, Старозагорският митрополит Киприан, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. Митрополит Антоний стана кръстник на малката Тереза. Светото тайнство извърши митрополит Киприан

Шестият раздел „Съвременни следовници на Митрополит НЕОФИТ Видински“ е белязан от знаковото присъствие на трима митрополити от новата духовна генерация на БПЦ: Даниил, Киприан и Антоний. С последните двама в дните на честването на 150-годишнината Божията Воля свърза семейството ми много лично чрез светото тайнство на кръщението на най-малката от трите ми дъщери – Тереза. Неин кръстник стана Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, а дядо Киприан води службата. Благодаря им и искам да подчертая , че знам, че тази чест дъщеря ни дължи на уважението им към великия ни предтеча. Изрично искам тук да благодаря на съпруга си Станимир Стоянов за подкрепата и за необикновения му рожден ден на 12 юли 2018 година между Монтана и Околчица, по стъпките на паметта към двама велики  будители – Неофит и Ботев.

Седмият раздел съдържа кратки биографични справки на личностите с най-голям принос за събитията около честването на 150 години от рождението на Митрополит НЕОФИТ Видински.

Вярвам, че те ще вложат воля и сърце в подготовката за отбелязването на 50-годишнината (26.02.2021 г.) от края на земния път на човека, определян от БПЦ като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“.

Защото битката за памет никога не е само усилие за запазване на велико минало. Тя винаги е битка за достойно бъдеще!

NBP.bg

* По традиция на 10 март се отбелязва Ден на спасението на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Митрополит Неофит Видински е изиграл основна роля за спасението на българските евреи.