На 26 февруари 2019 година се навършват 48 години от края на земния път на Митрополит Неофит Видински. Дни преди тази дата от печат излезе книгата „Митрополит НЕОФИТ Видински – велик духовен водач“. Тя е издадена със средства, дарени от Виктория и Станимир Стоянови. В този брой публикуваме въведението към сборника, в което се разкриват съдържанието и целите на издаването му.

В днешните бездуховни и лукави времена битката за съхраняване на националната свяст и родовата памет е от съдбовна важност. Всички българи имаме нужда от вдъхновяващи личности с висок морален и интелектуален ръст. В моментите на кризи, несигурност и духовен здрач в света около нас те ни дават кураж и сочат пътя към нови лични и национални хоризонти. В този смисъл в съзвездието на българския пантеон Митрополит НЕОФИТ Видински свети с ярка и непреходна светлина. Животът му е неизчерпаем извор на вяра и добротворство, на будителство и благородство, на морален и материален градеж в полза на хората.
Митрополит НЕОФИТ Видински е многомерна личност, дарена не само с над 100-годишен житейски път, но и с огромна енергия за Вяра и Дело. Това прави невъзможно всяко усилие в една книга да бъде обхванат колосалният му духовен и земен отпечатък. А и целта на този сборник е различна. Той представя стъпките на паметта, извървени от потомците и следовниците на Митрополит НЕОФИТ Видински през 2018 година, когато чествахме 150-годишнината от рождението му. Целта на сборника е и да маркира посоката, по която да се движим към 26 февруари 2021 година, когато трябва достойно да отбележим 50-годишнината от смъртта на великия ни предтеча.
- В Борбата за спасяване на българските евреи Митрополит НЕОФИТ Видински използва и високия си авторитет пред цар Борис III и неговото правителство. На снимката: 16 септември 1934 г., Видин, откриване и освещаване на мавзолея-паметник на Екзарх Антим с участието на Св. Синод и цар Борис III
- Митрополит НЕОФИТ Видински при освещаване знамето на Софийската духовна семинария „Св. Ив. Рилски”, 40-те години на XX век
В първия раздел на сборника са публикувани автобиографични бележки на Митрополит НЕОФИТ Видински (Никола Митев КАРААБОВ 1868?-1971 г.), които започват с разказ за родословието, детството, училищните години в края на турското робство. Следват спомени за обществената служба, кандидатурата за свещеник, ръкоположението, за енорийската дейност. Особено място в тях заемат смъртта на съпругата при раждането на единственото им дете Желязко през март 1890 г. и тегобите на вдовството. Няма човек, който да остане безучастен пред мъката, изживяна от Митрополит НЕОФИТ Видински след смъртта на сина му, подпоручик Попниколов, загинал след тежка рана, получена под Одрин в Балканската война.
„Моят любим син Желязко стана свидна жертва за свободата на поробените и за народното обединение“, пише той. За да се оцени цялата духовна сила и огромна вяра на великия духовник, точно тук е публикувана проповедта му „Нашият житейски кръст“.
Следващата част от автобиографичните бележки е посветена на срещата на бъдещия Митрополит НЕОФИТ Видински с бъдещия Старозагорски митрополит Методий Кусев.
Тя става в Цариград, където 22-годишният кандидат за духовна просвета се явява при ректора на Духовното училище, 30 години по-възрастният архимандрит Методий. Следват спомените за високопочитания и днес от БПЦ и старозагорци дядо Методий, създател на Аязмото – непреходен символ и богатство за Стара Загора. Тук е мястото да отбележим, че независимо от уважението и признанието към своя благодетел и наставник, за когото пише „за мене митрополит Методий е голяма и цялостна личност, достоен образец за подражание“, Митрополит НЕОФИТ Видински има коренно различно разбиране по отношение на българските евреи. Тук очевидно негов пример за подражание е Васил Левски, изповядващ, че в освободена България: „Всеки ще си служи по вярата и законно „ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът и пр.“.
Раздел първи логично завършва с проповедта „Поучение на Преображение Господне“, за да покаже как е трасиран пътят на духовното израстване на малкото момче Никола от ескизаарското село Кум Дуванджии до предстоятел на Светия Синод на БПЦ (1930-1944 г.) и централна фигура в спасяването на българските евреи.
Вторият раздел на книгата представя научната студия на Цветомира Антонова, посветена на пастирската дейност на Митрополит НЕОФИТ във Видинска епархия между двете световни войни (1919-1939). Тя завършва със следните редове: „Недостигът на сериозни исторически и богословски изследвания върху дейността на НЕОФИТ Видински е част от подценяването на реалната роля на Българската православна църква и нейните архиереи в обществения живот през междувоенния период и води до изкривяване и неразбиране на нейния потенциал за съпротива в критични за обществото ситуации“. С което няма как да не се съгласим.
В подробната библиография към студията е посочена като уважаван източник книгата на свещеноиконом Йордан Василев „Видинский митрополит Неофит. Живот, дело, преживяно, сътрудници“. Пловдив, 2010 г., която отдавна е библиографска рядкост, въпреки тиража от 1000 броя.

20 октомври, 2018 г., Гълъбово, Ритуалната зала на Общината, Наследници от рода Караабови на откриването на изложбата в чест на 150-годишнината от рождението на Митрополит Неофит Видински
Третият раздел на сборника е пряк отчет по стъпките на паметта „Видин-Монтана-Гълъбово-Стара Загора“ в хода на честването на 150-годишнината от рождението на Митрополит НЕОФИТ Видински.
За мен беше изключителна чест срещата с хората, създали изложбата „За правда и човечност. Видински митрополит Неофит“. Както и с всички, които подкрепиха представянето й в родния ни град Гълъбово и в Стара Загора и подпомогнаха завръщането на дядо Неофит у дома. Тази книга е и веществен израз на благодарността ни към тях.
Четвъртият раздел „Митрополит НЕОФИТ Видински и спасяването на българските евреи“ е посветен на великата свяст и огромна смелост, с която БПЦ и лично нейният предстоятел защитават българските евреи.
Подвиг, досега изглежда по-високо оценяван от еврейската общност, отколкото от българската… Ето защо искам изрично да благодаря на Организацията на евреите в България „Шалом“ за НЕЗАБРАВАТА!* И още веднъж ще припомня думите на Робърт Сингер, изпълнителен вицепрезидент на Световния еврейски конгрес:
„Всеки, който е спасил живота на един човек, е спасил целия свят. Много евреи, дори да нямат връзка с България, пазят специално място за нея в сърцата си и приятелството между двата ни народа е непоклатимо! „.
Петият раздел „Книжовно дело на Митрополит НЕОФИТ Видински“ е препечатан от по-горе споменатата книга на свещеноиконом Йордан Н. Василев. В него той отбелязва:
„И до днес няма във висшата ни иерархия архиерей, който да стои над него като плодовит църковен писател, преводач и публицист.
От неговия богонадарен ум, високата му научна подготовка и всестранни познания се раждат творения актуални за всяко време“.
Ще си позволя да илюстрирам това твърдение с редове от проповед, писана от Митрополит НЕОФИТ Видински преди 100 години:
„Животът не може да бъде съвсем без скърби и неприятности. Но християните трябва да бъдат търпеливи, да се утешават с надеждата и да се вдъхновяват с молитвата. Те трябва да подпомагат праведниците и проповедниците на истината и да приемат странниците. Животът по тая програма води към мир с всички хора, което е условие за напредъка и благоденствието…
Но прилага ли се тая програма в живота от нас и от нашето общество? Уви… Малцина са, които служат на идеала… Повечето висши и нисши обществени служители и частни работници са обхванати от себелюбие и егоизъм. Мнозина са отдадени изцяло на материалното…
Престъпните страсти заемат повече място в човешките сърца. Те се вълнуват от злоба, свади, раздори, гняв и взаимни проклятия. Разбира се, че желаният мир между хората не може да зацарува. Напротив, скърбите и нещастията, злополуките и страданията все повече се увеличават“. Проповедта е отпреди 100 години, Истината в нея е от днес!

24 октомври 2018 г., София, Ротондата „Св. Георги”, Станимир Стоянов, Виктория Караабова-Стоянова, дъщеря им Тереза Стоянова, Старозагорският митрополит Киприан, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. Митрополит Антоний стана кръстник на малката Тереза. Светото тайнство извърши митрополит Киприан
Шестият раздел „Съвременни следовници на Митрополит НЕОФИТ Видински“ е белязан от знаковото присъствие на трима митрополити от новата духовна генерация на БПЦ: Даниил, Киприан и Антоний. С последните двама в дните на честването на 150-годишнината Божията Воля свърза семейството ми много лично чрез светото тайнство на кръщението на най-малката от трите ми дъщери – Тереза. Неин кръстник стана Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, а дядо Киприан води службата. Благодаря им и искам да подчертая , че знам, че тази чест дъщеря ни дължи на уважението им към великия ни предтеча. Изрично искам тук да благодаря на съпруга си Станимир Стоянов за подкрепата и за необикновения му рожден ден на 12 юли 2018 година между Монтана и Околчица, по стъпките на паметта към двама велики будители – Неофит и Ботев.
Седмият раздел съдържа кратки биографични справки на личностите с най-голям принос за събитията около честването на 150 години от рождението на Митрополит НЕОФИТ Видински.
Вярвам, че те ще вложат воля и сърце в подготовката за отбелязването на 50-годишнината (26.02.2021 г.) от края на земния път на човека, определян от БПЦ като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“.
Защото битката за памет никога не е само усилие за запазване на велико минало. Тя винаги е битка за достойно бъдеще!
NBP.bg
* По традиция на 10 март се отбелязва Ден на спасението на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Митрополит Неофит Видински е изиграл основна роля за спасението на българските евреи.




























































