Велика събота е най-тихият ден през годината – християните мълчаливо трябва да вървят от храма до дома със запалените свещи в полунощ след Възкресение мълчаливо и тихо, шепнешком да поздравяват, за да отнесат тайнството вкъщи за късмет.
Козунаците се месят и пекат само на Велика събота.
На Великден се ходи за здравец в планината и после се раздава от него по къщите. Вярва се, че има магическа сила.
В някои райони понеделникът след Великден се празнува като Софинден, против суша и болести. На този ден не се пере, за да не се възпаляват пръстите. По Великден ергените и момите се люлеят на люлки и припяват обредни песни за умилостивяване на чумата. По време на трите празнични дни на Великден се играят хора, като се вярва, че така ще се предизвика тяхната магическа сила за здраве и сила. На Великден жените перат поясите на мъжете, защото се вярва, че през лятото при полска работа няма да ги боли кръста. На Великден момите се мият с великденче. Вярва се, че това ще ги направи по-бели и здрави.
Една част от червената боя, с която се боядисват яйцата за Великден, се изхвърля на чисто място, където да не се тъпче, като под роза например, за да предпазва от зли духове.
Черупките на Великденските яйца и ритуалните хлябове се пазят и се използват през годината против уроки и за лекуване на болести. Магическата сила на Великденското яйце е по-голяма, ако то е снесено в четвъртък преди изгрев слънце. Който боядисва яйцата, трябва да е хапнал нещо, макар и малко, за да не разбие яйцето или да се разболее.
NBP.bg
