Камъкът си тежи на мястото, ще нося Стара Загора в сърцето си, където и да съм, казва още Светла БАДЖАКОВА, учител по български език и литература в ППМГ „Гео Милев“-Стара Загора
За втора поредна година Министерството на образованието и науката проведе национален конкурс за най-добър урок в културна институция, музей или галерия. На първо място бе класирана Светла Баджакова, учител по български език и литература в ППМГ „Гео Милев“-Стара Загора с урок, проведен в къща-музей „Гео Милев“ за творчеството на гениалния български творец. От образователното ведомство уточниха още, че тя е номинирана и за наградата „Константин Величков“.
Светла Баджакова е учител в ППМГ „Гео Милев“ от почти 15 години. Казва, че работата й доставя истинско удоволствие, защото има щастието да преподава на будни деца, мотивирани да отдадат всичко от себе си. „Това ме прави длъжна да отговоря на изискванията им!“, споделя тя за „Национална бизнес поща“.
Завършила е СОУ „Васил Левски“ в Стара Загора, а след това Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност българска филология.
– Г-жо Баджакова, как избрахте учителската професия, какво Ви запали за нея?
– В семейството нямаме учители, но и двете със сестра ми се посветихме на учителската професия. Моите интереси в гимназията бяха насочени към хуманитарния профил, с идеята да се развивам в тази посока – с български език, литература, история, философия. След университета започнах работа в Профилирана природоматематическа гимназия, първото и засега последно работно място за мен. Така се стекоха обстоятелствата, но аз вярвам, че е за мое добро. Клише е, но да си учител е призвание.
В тази професия човек трудно може да се почувства непълноценен
среща се непрекъснато с млади хора. Те го зареждат, дават му сили и ентусиазъм да продължи.
– Разкажете за урока, с който спечелихте отличието на МОН?
– Урокът бе във връзка с учебната програмата, свързан с творчеството на Гео Милев и по-конкретно с неговата поема „Септември“. Реших „да разчупя“ малко стандарта на учебния процес. Заведох децата в къща-музей „Гео Милев“. Първо разговаряхме с Валя Сотирова, тя както обикновено бе изключително любезна и отзивчива. Сътрудничи ми от първия до последния момент. Гео Милев е предизвикателство за учениците, макар че през последните години осъзнавам, че той става по-интересен на децата, поне това е мое наблюдение. Реших да се доближим максимално до атмосферата на неговото творчество.
След това имах колебания дали да пратя този урок за конкурса, но в крайна сметка реших, че е добре и е нещо различно.
За мен бе приятна изненада, че урокът бе отличен
Означава, че е спечелил признанието на колегите.
– А как приемате номинацията за наградата „Константин Величков“?
– Това е изключително признание за мен. Научих от медиите. Малко хора имат честта да получат тази награда, а аз съм сред номинираните. Считам го за огромна чест и признание за труда ми. Наградата се връчва за 1 ноември – Деня на народните будители. Засега няма яснота кога ще станат известни резултатите и как ще се провежда награждаването. Предстои да разберем.
– Какво четат Вашите ученици? Казахте, че на последните поколения Гео Милев е по-близък, защо е така, според Вас?
– Творчеството на Гео Милев става по-интересно, по-близко, децата успяват да уловят посланията. Явно по-успешно се справят, наслагват и социокултурния контекст, и пластовете, които се случват в българското общество тогава.
Иначе
смятам, че младите хора обичат да четат
Самият факт и простичко доказателство е, че в те често са клиенти в книжарниците, интересуват се. Незаслужено обществото се отнася скептично към тях в това отношение. А може би младите са проекция и на нас самите, това е модел на поведение, който те копират. И е вярна максимата, че не е важно какво им казваш, а какво им показваш. Всичко се гради…
Не мога да кажа какви точно четат и какви са литературните им предпочитания, защото те са много разностранни. Всеки е една вселена, собствен свят, има своите интереси. А и съвременният пазар предлага много нови автори, към които те проявяват интерес.
– С какво литератор като Вас се гордее със Стара Загора?
– Всеки роден в Стара Загора, може да се гордее с града си. Аз съм кореняк старозагорец. И никога пред мен не е стояла алтернативата да се преместя в чужбина. Да, живяла съм като студент във Велико Търново, но винаги съм предпочитала родната Стара Загора. Защото смятам, че камъкът си тежи на мястото.
Тук всеки ъгъл ти нашепва по нещо, крие тайна, разкрива нови предизвикателства
и загадки. Затова Стара Загора винаги е част от мен и ще я нося в сърцето си, където и да съм.
Много поводи за гордост има в областта на литературата. Звучи тривиално, че Стара Загора е град на поетите, но определено това е факт. Затова се опитвам да възпитам у моите ученици именно чувството за принадлежност към родното пространство. Моите ученици са гледали документалния филм, който най-дълго след това сме обсъждали „Спомен за моите деца“. Там се изброени всички творци на града. Те бяха приятно изненадани, че Стара Загора е дала толкова ярки имена на българската литература.
– Тази година планирате ли отново уроци в културни институции, смята ли училището да се включи в националната програма?
– Програмата е ежегодна, ще я разработим и ще се включим активно през следващата учебна година. Има много идеи. В Стара Загора разполагаме освен с къща-музей „Гео Милев“, с богата библиотека, с Музей „Литературна Стара Загора“. Така че възможности и варианти има. Много се надявам и колегите по история и философия да подкрепят тази инициатива, защото и Регионалният историческият музей предлага богат фонд. Стремежът ни е да се развиваме в тази посока. Децата помнят тези уроци, впечатляват ги необичайните, нетипичните преживявания.
– Не е леко на днешния учител, Вашето послание към българските Ви колеги?
– Да продължават дръзновено да работят, да бъдат просветители и
да пазим у себе си онази искра на възрожденския даскал – будителя на народа
Мисията на съвременния учител е да пребори трудностите, да пребори системата дори, в името на децата. Това осмисля всички предизвикателства по пътя. Нека учителите бъдат здрави и с творческо вдъхновение да продължават да изпълняват с отдаденост мисията си.
– Вас какво Ви вдъхновява?
– Децата ме вдъхновяват, те са мерилото и критерият. Целият устрем, който нося в себе си, е в името на децата. Ние сме им длъжници и трябва да се грижим за тях, най-вече в духовен аспект. Учителската професия не е просто преподавателска работа. Тя е комплекс от много неща – от личен пример, възпитание, естетика, усет към живота, формиране на нравствени категории. Много неща са заключени в думичката „учител“.
Важно е да подкрепяме младите. Аз вярвам в тях
Ако не е така, сме изгубени. И не просто вярвам, а съм убедена в бъдещето им. Пак ще кажа, че имам честта да работя с изключителни деца, и е дълг на всеки от нас да ги подкрепяме.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
