Среден ръст от 3.9% е постигнат в първия кръг от преговори между синдикатите и работодателите за минималните осигурителни прагове за 2015 г. Така минималният осигурителен доход става 524.55 лв., или 77% от средния осигурителен доход към момента (682.65 лв.).
Това съобщиха от Българската стопанска камара. Досега са сключени 9 споразумения за 21 икономически дейности, в които се осигуряват 632 831 работещи. Те представляват 33% от всички заети.
Най-голям ръст на минималния осигурителен праг спрямо тазгодишния ще има в сектор „Производство и преработка на месо от домашни птици“ – 7.6%, следван от сектор „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ – 6.9%. В търговията е постигнат ръст от 6 на сто, а при „Добив на глина и каолин“ – 5.8%.
Най-малко увеличение (под 2%) е договорено в секторите „Машиностроене“, „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“, „Производство на турбини и двигатели“. За заетите в хотелиерство, ресторантьорство и туроператорска дейност ръстът ще е от половин процент.
Срокът за договаряне между социалните партньори за праговете за догодина е 27 август. Дотогава ще могат да се приемат нови споразумения, ако такива бъдат подписани. След това работна група към социалното министерство ще обсъди как да се определят праговете в дейности, за които няма подписани споразумения между работодатели и синдикати.
От договорените в момента прагове най-високият е в сектор „Добив на нефт и природен газ“ – 1573 лв., „Добив на глина и каолин“ – 639 лв., и „Добив на въглища“ – 604 лв.
Най-нисък минимален осигурителен доход е постигнат за „Леене на метали“ – 436 лв., „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“ – 415 лв., и „Пощенски и куриерски дейности“ – 364 лв.
БСК поддържа тезата, че праговете влияят негативно върху заетостта, особено за ниско квалифицираните работници.
„Това се потвърждава и в поредната препоръка на ЕК. Механизмът на договаряне на МОД води до „затваряне“ на ножицата в заплащането на ниско квалифицираните и квалифицираните служители, което също се отразява негативно на пазара на труда.
Освен това при договарянето следва да се отчитат процесите на дефлация, както и влошаването на показателите за производителността на труда, която изостава от ръста на работните заплати“, коментират от БСК.
NBP.bg
