Всеки търси свой код, за да разбие четирите въпросителни на Левски след „Народе…” – ????. Моят личен прочит звучи така: „Защо, Народе, избираш да оцеляваш в „черно робство”, вместо да избереш „златна” свобода и да се равниш с другите европейски народи?”… Заслужава си четирите въпросителни!, казва Станимир СТОЯНОВ, визионер и предприемач, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, инициатор на проекта „Предприемчивите“
Най-интересната история, която човек може да разкаже за себе си, е историята за определящите го избори като личност, като родител, като гражданин, като предприемач, като политик и въобще като такъв, какъвто е важно за него да бъде. Има избори, които влияят на съдбата ни години, десетилетия, до живот. Един такъв избор направихме преди точно 30 години, когато поставихме портрета на Левски в „главата” на вестник „Национална бизнес поща”. Наскоро след това Николай Хайтов каза по този повод: много смели хора сте, докато ви има, ще трябва да се равнявате по Левски, пазете го! Десет години по-късно възкресихме заедно с издателство „Захарий Стоянов” документалното наследство на Левски в книгата „Народе????”.
Всеки търси свой код, за да разбие четирите въпросителни на Левски след „Народе…” – ????. Моят личен прочит звучи така: „Защо, Народе, избираш да оцеляваш в „черно робство”, вместо да избереш „златна” свобода и да се равниш с другите европейски народи?”… Заслужава си четирите въпросителни!
През тези 30 години водихме и за радост спечелихме много битки за Отечеството. В реалностите на българския преход най-трудно беше от първа страница на вестника да заявим и непрекъснато да отстояваме, че счетоводният стандарт на бизнеса ни е… тефтерчето на Левски. От медиите на наши противници ни упрекваха, че черпим морални дивиденти на гърба на Левски. В отговор призовахме всички български медии да поставят до „главата” си лика на Апостола, че барем и те почерпят дивиденти. Сами се досетете колко са го направили…
Но днес няма да говорим обичайните за годишнините слова за единството и моралния пример на Дякона. Ще говорим за него като българин с могъщ предприемачески дух, изповядващ Културата на постиженията.
Левски предприема действия за реализацията на идеята си за Освобождението на Отечеството. Създава комитети, създава революционна мрежа, логистика, комуникации, подготвя документи и кореспонденция, води счетоводство, поддържа архив, обучава и развива кадри, презентира, убеждава, вдъхновява и… живее и умира за идеята си.
Най-ярката прокламация на Културата на постижения Левски отправя до новоприетите членове в организацията в писмо от 19 февруари 1872 година: „За да се добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после за да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени сили… Дързост, братя, и напред, само умно работете!”.
Левски е постоянно прицелен към „добра сетнина в предприятието ни”. Вярата в позитивната перспектива на всяко действие е вътрешно присъща на всяка личност на постиженията. Но Левски разкрива още един код на успеха, когато разсъждава за плодотворното развитие на комитетските дела: „Работата ни ще свети”, а в работа, която свети, няма място за леност, противоборства, завист, омраза, вражда и интриги.
Левски като истински лидер ясно осъзнава щетите, които културата на оцеляване в течение на пет века нанася върху българите и българската кауза. И както правилно отбелязва чл.-кор. на БАН Иван Гранитски, Апостола разбира, че облагородяването на народното съзнание изисква дълъг период и титанични усилия за преодоляване на трагичното историческо наследство – страх от вековния поробител, нерешителност, безволевост, пригаждане, философия на преклонената главичка, която остра сабя не сече, закърняло и почти изчезнало чувство за национално достойнство, загуба на паметта за величавото историческо минало.
Левски е убеден, че преодоляването на робската психика изисква всекидневни усилия. В същото време, въпреки вътрешния си огън, той осъзнава колко е важен таймингът в едно толкова важно дело. Така се ражда гениалното „Внимателно бързайте!”.
Безброй са писмата, в които се съдържат елементи на изповядваната от Апостола Култура на постиженията. Струва си да отбележим философията на обединението на демократични начала: „Кажи ми ти моите и аз твоите кривини. И все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора”… При ясното съзнание, че хората са различни, несъвършени, противоречиви. Оттук се ражда прочутата фраза „Ако на таквиз се не повярвам, то с камъните ли ще работя!”.
Уважавайки различията и осъзнавайки, че не може да съществува независима и просперираща България без национално единение, се ражда фразата „Дай боже, съгласие и любов първо между народните ни главатари”. И в опит да прекрати противоборствата и интригите пише срещу взаимните доноси: „Еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи, други руска, трети турска… Стига вече на таквиз недоразумения, зависти, укори, че е срамота вече и от циганите! На думи да не гледаме, но на работа”.
Готова рецепта за бъдещето и просперитета на Отечеството в името на една голяма цел – независима и равна на другите европейски народи България!
Само избирайки да тръгнем по Пътя на постиженията, ще постигнем истинска промяна, която да доведе до възраждане и български възход, до европейско развитие на гражданите и силна България, до автентични права и свободи, балансирана социална политика.
Това е кодът на успеха и на проекта „Предприемчивите”. Следвали сме заветите и заръките на Апостола. И в подбора на принципите, и в подбора на хората. Общото между участниците е, че работят в България, плащат данъци, създават семейства, преодоляват препятствия, постигат резултати. Не се предават.
Не се предаваме и вярваме, че ще успяваме. В името на една по-добра България, не като черна овца в европейското семейство, а подобно на завещаното от Левски – името българско да гърми най-бляскаво в цяла Европа.
И нека бизнесът ни да свети!
Станимир СТОЯНОВ, визионер и предприемач, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, инициатор на проекта „Предприемчивите: Код успех“
