Ваня Михайлова е родена на 6 септември 1950 г. в Гурково. От 25 години се занимава с частен бизнес. Ръководи фирма „МЕТАЛ-М“ ЕООД, създадена през 1997 г., чиято дейност е в областта на търговията с метали и метални изделия. Собственик на Център за естетика и красота „Корио Капилис“.
Президент на „Зонта Клуб Стара Загора“ за периода 2014-2016 г. Отговорник за фондацията към Ареа 05 Дистрикт 30 на Зонта Интернешънъл (2018-2020 г.), председател на Номинационния комитет (2020-2022 г.). Общински съветник от ПП ГЕРБ в ОбС-Стара Загора (с мандат 2019/2023 г.).
Израснах в среда на обич и уважение между моите родители, които предаваха тези чувства и на мен. Те отстояваха ценностите на българското семейство – много труд, но и много топлина – и сред близките, и в отношението към хората. Аз растях в години, в които се научаваш да устояваш на трудностите. По това време майките не са избирали имената на децата си, те се кръщават на някого от техните родители. Аз нося името на дядо ми Иван по майчина линия. Бях щастливо дете, научено от малко да се труди, в духа на здравите български традиции на обикновеното селско домочадие, в което всички се възпитават на труд, обич и уважение…
Бях в осми клас и въпреки липсата на средства, моите родители ми купиха часовник за Нова година – подарък за празника, но заслужен заради отличен успех. Часовникът беше малък и с цифри. Цяла зима си вдигах ръкава на блузата, за да виждат хората какъв подарък съм получила. Много малко мои съученици можеха да се похвалят с часовник, но тогава не се говореше за финансови възможности на родителите.
Децата можеха да се различават само чрез успеха си в училище и участие в извънкласните занимания
Спомените ми от този период не са свързани с това, че съм била по-умна, а че съм имала цел, която упорито съм преследвала…
Като млад специалист също много исках да се доказвам и се хвърлих в дълбокото, а именно в някогашното държавно предприятие „Рудметал“, преименувано в следващите години на „Металснаб“…
В частния бизнес влязох с идеята да развивам същата дейност, както в държавното предприятие и заради опита си на този етап бях и успешна. В деня, в който реших да напускам, благодарих на шестте фирми за доверието и избрах шведската фирма „Сандвик“ заради добрата съвместна работа в предишни периоди (и до днес съм дистрибутор на продуктите на тази фирма). Но през същия ден ме съкратиха. Беше ми тъжно и обидно, макар да знаех, че това е неизбежно.
Аз съм от хората, които в най-тежките си моменти намират сили да се стегнат и да продължат с по-голям хъс напред
Така беше и тогава. С пари назаем купих първия си мобифон, струваше цяло състояние. Наех офис, обзаведох го с налични мебели и нито за ден не прекъснах връзката си и взаимоотношенията си с бившите вече колеги – началниците на снабдяванията по заводите. Това ме спасяваше, защото от тях зависеше аз да им доставям метали, за да оцелявам. Даже си позволих да си назнача секретарка. В този момент се бях надценила – не можех да изкарам пари за себе си и за семейство си, но плащах на секретарка. После коригирах нещата много трудно, защото поначало трудно освобождавам хора от работа…
Много пъти съм си задавала въпроса кое ми е помогнало най-много в моето развитие на предприемач. На първо място си мисля, че с търговия трябва да се занимава човек, който я носи сърцето си.
Да имаш и усета за търговска дейност, да умееш да лавираш, да умееш да правиш крачка назад, когато се налага, за да направиш после две напред
Много колеги и много приятели са били мои вдъхновители за начина ми на работа, но най-голямо въздействие са ми оказали взаимоотношенията със служителите и представителите на шведската фирма „Сандвик“, чийто дистрибутор съм и до днес, както казах. От опита си в предишните си длъжности и най-вече от тези хора, съм се учила на етика, толерантност, точност, отговорност и не само. За представителя на „Сандвик“ в България по онова време казваха, че и на врата си има очи за бизнес. Този човек винаги ми е бил пример за развитие и в частния сектор. И въпреки всичко казано, ако трябва да бъда откровена, през толкова перипетии съм преминала, че не бих могла да опиша всички. Вероятно ролята на съдбата и късмета са водещи във всяко развитие на личностите в живота. А по-голям учител от живота няма и по-голям учител от сблъсъка с различни ситуации – също няма…
Повече от две години, след като стартирах и създадох частната си фирма, бях без никакъв успех. Разходите ми по офиса и за семейство ми бяха много повече от приходите…
Има една случка преобърна живота ми изцяло
Не съм набожен човек… Но вярвам в съдбата и вярвам, че ако ти е писано нещо да ти се случи, не можеш да го избегнеш. И така от безизходица отидох с една приятелка при една баба в село Осетеново. Влизам при нея и тя започва да ми се кара: „Не ти върви бизнесът! Нали? Сега ще ти кажа какво да направиш и всичко ще се промени. Ти си избрана от Богородица и тя бди над теб“. Думите й бяха все в този дух.
Не й повярвах, но бях в такава безпътица, че нямаше начин да не направя това, което ми каза бабата. Дължах пари и каквото изкарвах не ми стигаше дори за разходите, даже обратното – все повече затъвах. Приготвих всичко, което поиска и една сряда се върнах обратно при нея. Аз плача, а тя казва: „Стига си ревала. Всичко свърши. Дотук ти бяха проблемите. След ден-два ще подпишеш договор и пари ще потекат към теб. Ще дойдеш при мен да направиш курбан за здраве и оттук нататък всичко ще се промени“. Отново не повярвах. Но в петък на същата седмица ми се обадиха от фирма „Инохем“. Казаха ми, че съм спечелила сделката и ме канят да подпиша договор. Онемях. Това беше сделка за доставка на 40 тона неръждаеми тръби за изграждане на предприятието „Карнобатска комуна“-Карнобат. С тази сделка си покривах всички загуби до момента. Сделката бе с прекрасни условия за авансово разплащане, с нея се налагах на пазара като сериозен вносител. С тази сделка се промени и бизнесът, и животът ми.
После сделката се повтори. И всичко след това беше въртене на пари и разумно управление на печалбата
Вече имах оборотни средства. Можех да купувам метали, да ги оставя на склад и да работя спокойно. Беше времето, в което приватизаторите на предприятия разпродаваха масово метали. Важно беше да знаеш какво да купиш и къде се използва, за да го предложиш. Тук беше в действие моят опит и създадените контакти от работата ми с държавните структури.
Пътувах непрекъснато, живеех в колата си. Това беше моето ежедневие –
разработвах мъжки бизнес и го правех сама…
Какво е разбирането ми за успех? За мен успехът беше въпрос на търсене и намиране на ниша на пазара – нещо, което да те отличава от останалите…
Екип на „Предприемчивите“
Цялата история на Ваня Михайлова в очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
