Само година след премиерата „Милиони стъпала към Бога“ вече е с второ, допълнено издание
През октомври 2018 г. излезе публицистичната книга „Милиони стъпала към Бога. Истории от журналистическия бележник“ на Ваньо Стоилов, дългогодишeн кореспондент на в. „24 часа“ в Стара Загора. През октомври 2019 г. се появи нейното второ, допълнено издание. За да бъде факт първото, авторът благодари за подкрепата на Община Стара Загора и лично на кмета Живко Тодоров. Второто издание пък се осъществява благодарение на помощта на коалиция „Алтернативата на гражданите (бивши „Експерти за Казанлък“), чиято листа за общински съветници в града на розите се води от изпълнителния директор на оръжейната фирма „Арсенал“.
Най-солидното допълнение във второто издание
е документалният разказ „Арсеналци първи в България защитиха завода си с работническа твърдост. Първи ядоха и бой от полицията, но в историята се влиза и по този необичаен начин“. Разказът е от няколко части. В ядрото му са две публикации на Стоилов от 1992 г. (тогава кореспондент на в. „Дума“): „Арсеналци ядоха бой. Специални полицейски части разчистиха блокираната жп линия на гара Тулово“; „Само в Англия „Арсенал“ е понятие от футбола. Полицията не е във възторг от перспективата да бие“. За да стигне до 4 октомври 2019 г., когато в казанлъшката оръжейна фирма „Арсенал“ отбелязват тържествено 95-годишнината от преместването на съществувалия тогава Софийски артилерийски арсенал от София в Казанлък.
Ваньо Стоилов нямаше да е
познатият неуморен, находчив и изобретателен репортер и очеркист
ако беше оставил промените във второто издание само с „арсеналския“ залп, колкото и мощен да е той. Така например, към разказа от първото издание „Потопена черква събира всяка година родовете от изселено село“, писан през 2015 г., се добавя „Първа служба след 56 години в потопената черква на язовир „Жребчево“, писан през август 2019 година. Освен човешките драми, свързани с потопеното село Запалня и със селската черква „Св. Йоан Рилски“, която упорито отказва да изчезне във водите на язовира, авторът акцентира и на решимостта на
Старозагорския митрополит Киприан да намери помощ за рушащия се храм
Ценни са и „пресните“ допълнения за нови моменти около паметника на връх Шипка; за Пророка на народа от новозагорското село Коньово дядо Влайчо Жечев; по-актуално интервю с учителя по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев.
Вместо епилог, в новото издание авторът ни предлага прелюбопитното повествование „За разликата между ковчеЖник и ковчеЗник или какво се случи между двете издания на „Милиони стъпала към Бога“. Това не е репортаж, не е очерк, не е документален разказ.
Това е приключение, наситено с десетки, стотици срещи
с хора от цяла България, с които Ваньо е споделил своята книга след първото издание. Не го е направил като тур за овации, а като най-най-човешко продължение на „стъпалата“.
В книгата си Стоилов разкрива, че на някакъв ранен етап мислел да я нарече „Овехтели хора“. Добре е, че не го е направил. Защото героите му не са овехтели хора, те са ехтящи хора. Хора, които имат ехо и приживе, и след смъртта си, заради пътя, който са извървели, заради наситения си живот, заради това, че са истински в преживяното и в споделеното.
С дарбата си, с професионалната и човешката си съвест Ваньо ни
помага да чуем добре това ехо, което по правило е изворно свежо
независимо от тематиката, от проблематиката на съответната история.
Писани в над 40-годишната му журналистическа практика, историите на Стоилов са много различни от образцовите очерци на „развития“ или на „пренавития“ социализъм, когато героят, уж на преден план, задължително е в сянката (светлината) на събитието. При Ваньо не е така. Този майстор на обективността, на фактологическата плътност – като истинност, интрига и колорит, извежда (а понякога изважда от небитието) на преден план
не само действията на своите герои, но и характерите, ценностите, мотивите
Неслучайно заглавието на книгата – „Милиони стъпала към Бога“, идва от разказа за слепия звънар Дечко Гарбатулов, който от лятото на 1966 г. бие камбаните на Храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка. Бай Дечко изчислил, че за 46 години (до 2012-а) стъпалата, които изкачва до площадката с камбаните, са 7 милиона. След това е техният звън – „Музиката на Дечко Гарбатулов“! Това, ако не е ехтящ човек…
Такива са всички герои на Ваньо Стоилов. „Музиката“, която ни дават, ехото, с което отекват в нас, са различни, но винаги… налични. Ето я причината историите, написани от Стоилов, да са толкова лични, не само в смисъл интимни, а и в смисъл забележителни, открояващи се. Забележете – след като Ваньо е имал
око да ги види, да ги открие истински
За да започне книгата си с белия бастун на Дечко Гарбатулов по стъпалата към камбаните на „Рождество Христово“ и да завърши с бялата лястовичка в радневската психоболница през лятото на 2012 година. Това приляга на книга, изпълнена с надежда, че ехото на ехтящите хора никога не заглъхва. Книга – хем паметник ръкотворен, хем паметник неръкотворен, ако използваме специфичната класификация на автора.
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
