Художникът и неговият модел
ТОЙ Е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН СЪС СКУЛПТУРА И ЖИВОПИС
Парижкият Есенен салон е създаден от Сдружение на художниците през 1903 г. Тази традиция се поддържа вече над 100 години с целта да се пази духът на изкуството, да се осъществяват срещи между художниците, както и контакти на бизнес основа – между колекционери и автори, между публика и художници.
С Валентин ДОНЧЕВСКИ разговаря Донка ЙОТОВА.
* * *
– Какво стои зад авторитетното име на Есенния салон?
– Това е петото ми участие, а всяко едно от тях е свързано с доста усилия – материални и духовни. Все пак аз получавам голяма помощ от сина ми, който прави преводите и всичко, което трябва да се свърши по електронен път, включително и да се намери квартира в Париж за нашето пребиваване. Освен това и да се осигури връзка със спедиторска фирма, защото организацията е такава, че трябва на точния обявен час да си предадеш нещата и на точния час да си ги прибереш. Тази година в Салона участваха
870 автори от 44 държави с около 1000 произведения
Мащабната композиция на автора
Представете си, че всичкият този народ трябва за два часа да си предаде работите. А това аз трябваше да направя два пъти – за живописта и за скулптурата, защото участвах с работи и в двата раздела. Салонът е обособен в 20 различни раздела, в които са представени експресионизъм, синтез, скулптура, живопис, архитектура, дизайн, изкуство на околната среда, дигитално изкуство и видеокниги и др.
– Опиши точно местоположението на Есенния салон?
– На единия тротоар
на „Шанз-Елизе“, между площад „Конкорд“ и Гран пале
Представете си стълпотворението от спедиторски фирми, които карат картини, и автори, които чакат. Охраната този път беше засилена с повече полицаи заради това, което се случи последните години с „Шарли“ и атентатите.
– Тази година си представил и скулптура?
– Реших да пробвам с портрет на жена ми в натюрела на тракийка и със стилистиката на тракийското изкуство. С тази работа участвах и в Есенния салон в Стара Загора (и с живопис) и получих награда.
В Салона в Париж се видях със Светлин Русев
Някога и той е участвал също в два раздела – с рисунка и с живопис. А с два такива различни пластични раздела – като скулптура и живопис, съм първият българин в Салона в Париж.
– Имаше ли други българи?
– Свои работи показаха осем българи, като някои от тях живеят в Париж. За първи път срещнах името Мая Пеловски. Може би художничката не живее в България, но творбата беше с българския флаг, както нашите работи – на Любен Диманов, Светлин Русев, Живко (с ударение на последната сричка), който
живее в Париж и е световно име в съвременната скулптура
Чурчулиев, аз и Никола Манев, който се представи с един изтъкан гоблен по негова картина.
– Какво рисува светът?
– Светът е многообразен и то проличава даже във факта, че в салона има 20 раздела. Изкуството се развива по най-различни посоки – всички ниши са заети. Нещата могат да бъдат формално различни, но те по принцип отразяват една и съща сфера – човешката. Ако не е свързано с човека, то престава да бъде изкуство. То трябва да бъде вече нещо друго.
От миналата година Салонът има нов директор – Силви Качлин
Тя подчерта пред широката общественост, сред колекционери и ценители, че тази година Салонът е постигнал по-високо ниво от миналата година. Правеше впечатление, че голям брой дипломатически делегации посетиха салона. Самото откриване беше на правителствено ниво.
– От снимките се вижда, че изложбените салони като че ли отвън нямат специален вид.
– Организаторите са го измислили много прагматично. Публиката, която се движи по тротоара между „Конкорд“ и Гран пале, спокойно влиза в тези халета и минава през тях. И както бяха временни, така и останаха на тротоара. Някога ги демонтират и отново ги сглобяват, тъй като на отсрещната страна, на другия тротоар,
сега започва другият голям салон – Fiak
Там специфичното е, че галерии и мениджъри представят художници. Проявата е за посредници и е салон на високо ниво. Изграждането им стана само за два-три дни, заедно с инсталациите, с ресторанта, тоалетните, климатичната инсталация. Всичко това се прави за два-три дни, а може и да остане и за по-дълго време, защото в Париж има непрекъснато културни прояви.
– Какво интересно успя да видиш?
– Видях изложби на световно ниво с изкуство, събрано от целия свят. Тази, която е в Гран пале, беше
на мексиканското изкуство, с Диего Ривера
Изложбата с творби на Рембранд, беше също уникална, като се започне от „Ермитажа“ през Ню Йорк и Африка – всичко това докарано от музеите и човек може да види нещата на Рембранд на едно място, заедно с графиките. В музея на Пикасо имаше паралелна изложба Пикасо-Джакомети – изключително интересно!
– Имаш един персонаж в някои от твоите картини – известна градска легенда в Стара Загора. Виждаме го и в Париж…
– Димитър Чонев-Чони –
емблематичната фигура като фен на „Берое“
Навремето правих филм и той беше един от персонажите. Стоп кадри от този филм, фотографии… после ги отпечатвах на големи платна – 140X210 см. С тези мащабни картини участвах в национални конкурси, а Чони сега присъства в Париж на изложбата.
– Какви ти са сега плановете?
– Имам обществен
ангажимент към новата църква „Св. Игнатий Старозагорски“
където правим стенописите. Ние сме три групи изпълнители-художници и трябва да завършим там. Бях поласкан от поканата, тъй като дотогава не бях правил подобно нещо. Има и два форума на най-високо ниво на съвременното изкуство – Венецианското и Истанбулското биенале. Искам да опитам и там.
НБП
