Отвсякъде съм натоварил творческата си машина, казва още художникът, който днес открива юбилейна изложба
На 1 май художникът Валентин Дончевски с изложба в зала „Байер“ ще празнува своя 60-и рожден ден. Освен че ще покаже свои нови картини, той ще се изяви и в друга област на изкуството – музиката, с авторски песни. И както сам казва: „Ще бъде повод да се видим с публиката и с приятелите и да отчетем един етап от живота“. Ето какво още той сподели за читателите на в. „Национална бизнес поща“.
– Вальо, и все пак какво имаш още да решаваш?
– Човек трябва да се обърне назад и да види как е минал досегашният му живот. Да си даде сметка на тези години за всичките експерименти, които е правил. В изложбата ще покажа от всичките мои творчески периоди по нещо, както и участието ми в Есенния салон в Париж, вече 6 пъти. Може би и тази година ще се случи да бъда пак в Париж. През всички тези години имах възможност да се развивам, което ми донесе отличия в национален и в международен аспект. Имам една първа награда на „Алианс -България“, няколко номинации на заключителния етап в София. Получих признание –
сребърен медал от Френската академична общност
Всичко това е плод на моите многогодишни търсения. Но основната идея беше да направя българската черга достояние на света – поне в Европа. Успя да се осъществи с един мост между нашата култура, българската, тракийската, с останалия свят.
– А останалият свят има ли подходящите рецептори, за да приеме тази култура?
– В сегашния етап навсякъде по света, където има развито индустриално общество, неминуемо се получава и глад за различното, за свежото, за това, което е носител на корени. И смятам, че те имат много ясни рецептори за тези неща, защото наблюдават изкуството на целия свят. Както е примерно Френският салон – международна изложба, в която участват художници от цял свят. Не с някаква мачовска гордост мога да заявя, че
българското изкуство заема много достойно място
– Ти не си колебаеш пред пространството…
– Талантът си е талант, той е даденост, но основното в цялата тази ситуация е да проявиш воля, за да можеш да предложиш нещо или да постигнеш нещо. На мен това начинание ми коства много усилия по ред индивидуални причини, но можах по някакъв начин, по малко, по малко да постигна целта си. Сега съм отново в такъв етап, както бях преди десет-петнайсет години. Отново някакъв нов подем чувствам в себе си. С времето правих експерименти с поезия и музика и си получавам своите отговори. Скоро
създадох нова песен, а същевременно и поетична книга се появи на белия свят
– ще я представя по-късно, тъй като реших да има и продължение. Мога да кажа, че отвсякъде съм натоварил творческата си машина и в момента тя ми се отблагодарява с плодовете, които ми дава моята творческа нива. В един стих – аз съм ембрионът с отворени очи. Така е било винаги с моята любознателност, със стремеж към знанието и по-скоро към истината. Човек в различни моменти от живота си стига до различни прозрения. Дотук единственото нещо, което съм разбрал, е, че аз също не знам. И тепърва сега сякаш погледнах на истинския живот. И аз като Гоген си задавам въпросите: кои сме, къде сме, накъде отиваме в момента, на този етап в живота си.
Като казвам, че чувствам някакъв творчески подем, интерес към много неща, ще споделя нещо, което ми се случи наскоро. Пътувах към Казанлък и този поглед, който имах към планината, над Мъглиж, видях големи вкаменени хора . Това първично чувство, което изпитах с тези скали над манастира, бяха цяла скулптурна група.
Спонтанни реакции, които носят надежда и ми дават друг контакт с природата
Но ми се ще с картините си да мога да повлияя и на другите хора и те по същия начин да гледат. Защото нашето съзнание дори не го виждаме, погълнати от бита. Точно тези наши сетива се притъпяват, а с тях можем да бъдем по-добри един към друг. Защото, разбираш, че за онзи свят нищо не можеш да вземеш със себе си. А само това, което си натрупал с духа си, това, което си преживял, когато си контактувал с всичко, което Бог е създал. И на нас да ни припомни кои сме. Аз мисля, че земята е просто един от онези полигони, на които ние кацаме в нашето развитие. Носим изначално всичко в себе си – знанието и пр. А това, че ние сме се докарали на едно положение, никой тук не е виновен.
– Нещо интересно, което ти се върти в главата?
– В момента съм на музикална вълна. Напоследък създадох една песен, която съм пуснал в класация. По реакцията на моите приятели виждам, че много я харесват. Имам и нова китара, която ме въодушевява. Аз съм любител на японски китари от 70-те години с марката „Maya“. Те имат много мистична история. Заводът, в който са произвеждани, е изгорял през 70-те години при земетресението в гр. Кобе. И после се сетили, че не е трябвало да кръстят този вид китари на името на майката на Буда. Това е мистиката, но китарите са от първите копия на култовите американски инструменти. Имат мелодична звучност. На достъпна цена можеш да си купиш копие на американска китара. А японците дърпат скъпи американски китари. А продават прекрасни копия на същите. Просто живеем в уникален свят.
Аз правя експерименти с поезия и с музика, за да си получавам моите отговори
Изглежда има в мен някаква любознателност, стремеж към знанието, към истината по-скоро. Човек в различните периоди от своя живот стига до различни прозрения. Имам чувството, че сега сякаш тепърва започна истинският живот за мен.
НБП, Донка ЙОТОВА
