Казва Веселка ТЕНЕВА, бронзова медалистка по борба
Намираме Веселка Тенева в залата по борба да тренира съотборнички за предстоящо състезание. Тук виждате и други таланти, бъдещи медалистки, ето например Мария Маркова, която е изключително амбициозна. Аз само им помагам, учим се взаимно, скромно коментира момичето, което преди дни завоюва бронзов медал на републиканското първенство по борба за жени. Отличието не е сред най-престижните в личната й колекция – там има доста медали и от по-благороден метал, разнообразни купи, включително
за най-технична и най-резултатна състезателка
Но отличието е ценно, защото за първа година младото момиче се състезава при жените.
Възхищавам се на Станка Златева, но искам да съм себе си, с моята си техника и моята борба. Да продължавам усърдно да тренирам, дай Боже, първо място на следващото състезание, казва Веселка по повод на първия медал при големите.
Г-ца Тенева тази година ще е абитуриентка. Предстои й дипломиране в Спортно училище “Тодор Каблешков”-Стара Загора. Иска й се да продължи да учи – в НСА, треньорски профил. Категорична е, че не вижда живота си свързан с друго освен със спорт. И че с труд всичко се получава.
Който се учи, той се пъчи
казва родената на 2 декември 1992 г. старозагорка. И продължава – засега при мен всичко става някак на шега. Влязох в залата за първи път преди 7 години – братовчед ми Теньо тренираше, отидох да го гледам. Следват 2 години тренировки по борба в Гълъбово, след това в Русе, а от четири години тя е състезателка на Димо Христов в старозагорския клуб по борба.
Прекъсвала е само заради една контузия в коляното
съпроводена със забрана да стъпва в залата. Бяха ме отписали, но се качих отново на тепиха. Като имаш воля и си усърден в тренировките, се получава, казва тя.
Най-женското качество в мен е чувствителността, споделя чаровното момиче. Рядко можете да ме видите в пола или рокля – имам само две, като едната съм я обличала всичко на всичко два пъти. На рождения ми ден,
като се появих по рокля, ме попитаха дали не съм сбъркала мястото
Не плача лесно, но не мога да остана равнодушна – към всичко, към всеки около себе си. Понякога го отчитам като слабост. От друга страна, мога много трезво да осъзная грешките си, умея и да ги признавам. Спортът ме учи да преодолявам трудностите, да приемам и загубите, с което
характерът като цяло става много корав
изповядва момичето, което с умели хватки тушира противнички на тепиха.
Най-много ме подкрепят и се радват на победите ми близките – баба Василка, на която съм кръстена, майка ми Росица, баща ми Живко, брат ми Димитър, разкрива още Веселка. И добавя – и гаджето, което не тренира борба, но е спортист. Разбира ме, съобразява се с начина ми на живот, който е свързан с лагери, продължителни тренировки и отсъствия, споделя бронзовата медалистка от Стара Загора.
НБП, Дима ТОНЕВА
