казва Адриана ДИМИТРОВА
***
Освен най-големия национален приз „Пожарникар на годината“ за комисар Стоян Колев, директор на РД ПБЗН-Стара Загора, признание от МВР получиха още двама огнеборци от Стара Загора – младши инспектор Адриана Димитрова (раздел „Превенция“) и инспектор Марин Радев (раздел „Контролна дейност“).
Адриана Димитрова получава приза „Пожарникар на годината“ от гл.комисар Николай Николов, директор на ГД ПБЗН
***
Адриана е в РД ПБЗН-Стара Загора от две години. За нея комисар Колев казва, че й прави чест, че живее в Казанлък и пътува всеки ден час и половина до местоработата си. Още на конкурса ми направи впечатление като работарка и много съзнателна, споделя той. Освен всичко останало, е майка на две деца, за които се грижи. Адриана Димитрова участва активно в извършването на тематичните и контролни проверки в „ТЕЦ Марица-изток 2“, както и в подготовка и обучение на доброволните ядра по цехове и отдели към централата. През 2016 г. е извършила 1379 контролни и тематични проверки. Провела е 76 обучения по противопожарна тематика на изпълнителите и ръководителите на огневи работи. За констатирани нарушения на правилата и нормите на пожарна безопасност е съставила 9 административни акта и 11 констативни акта.
Пожарникар на годината в раздел „Превенция“ е родена на 14 октомври 1986 г. в Казанлък. Завършила е средно образование в родния си град и подготвителна школа във Варна. Допреди 2 години и 5 месеца, когато влиза в системата на МВР, е работила в „Арсенал“.
Израснала съм край пожарната в Казанлък, разказва Адриана. Детските ми спомени от пожарникарите са за професия, която заслужава уважение. Виждах ги как излизат и се връщат изтощени, но доволни от свършената работа. Като дете ми показваха пожарната, развеждаха ме из нея. В съзнанието ми се е запаметило, че това са хора, които помагат на хората. И родителите ми говореха, че пожарникар, полицай, човекът с униформа, е излязъл, оставил семейството си, за да помогне на някой. Че това са професии, на които човек трябва да гледа с уважение. Те самите не бяха свързани с тази професия, работеха в „Арсенал“. Починаха, когато бях дете.
Реших да кандидатствам за пожарникар, когато собствените ми деца поотраснаха. В момента голямата ми дъщеря Кати е на 13 г., а малката – Кристина, е на 9 г. С малки деца е трудно. Като човек съм борбена, когато се хвана с нещо, държа да го доведа докрай. И ако мога в процеса на работа да се усъвършенствам. Гледам да дам най-доброто от себе си. Лесна работа няма, навсякъде има трудности. Но ако нагодиш съзнанието си и близките те подкрепят, всичко е постижимо.
Как се справям с децата? Със съпруга ми Димитър живеем сами и той е поел най-големия ангажимент, защото пътувам всеки ден, 12-13 часа дневно съм по пътищата. Ставам в 4.40 ч., с личния си автомобил отивам в Стара Загора, където се качвам на служебен автобус. Прибирам се към 18.30 ч. До 22.30 ч. е време, което прекарвам с децата, готвя. Лягам обикновено към 23 ч. Не ми тежи ранното ставане и пътуването. Знаех още като кандидатствах за работата какво се изисква за мен. И… на конкурса не очаквах толкова много жени. Пожарникар е мъжка професия, но мен ме привлича. Съпругът ми също е военен. Справяме се в живота!
Адриана разказва още, че обича спорта. Тренирала е лека атлетика. Смята, че всяка жена, независимо от годините си, трябва да се поддържа. Добрата форма е важно не само за визията, а и за здравето. Днес носителката на националния приз спортува в събота и неделя – ходи на фитнес, бяга, кара колело. Категорична е, че стига да иска, всеки може да намери време за спорт.
А относно наградата „Пожарникар на годината“ признава, че е дошла абсолютно неочаквано при нея. Аз съм само с 2 и половина години стаж, казва тя. Зарадвах се, това означава, че работата ми е оценена. Зад приза стои много труд и постоянство. Работата ни е всеки ден в голям и отговорен обект като ТЕЦ 2. Занимаваме се с много хора, водим обучения, следим за спазване на правилата за пожарна безопасност. В ежедневието се опитваме да намерим добрата среда, да изолираме опасностите от пожари и запалвания. Доволна съм, инциденти засега не е имало. Успявали сме навреме да подредим всичко. Благодарение на обученията и постоянните обиколки в централата няма проблеми с организацията на пожарната безопасност.
На себе си Адриана пожелава да продължава в същия дух. Най-важното е да съм здрава и всички в семейството да продължават да ме подкрепят. Семейството е на първо място за мен!
Първа за наградата научила малката й дъщеря. Изпаднала в еуфория. Младши инспектор Димитрова е категорична, че призът ще изгради и тях. Ще им е за пример, че когато човек е дал всичко от себе си, получава. Уча децата си да не се колебаят. Когато искат нещо, да го постигат, казва тя.
НБП, Дима ТОНЕВА
