Българските народни носии впечатляват и очароват. Множество части изграждат цялостна композиция, а невероятното съчетание на цветове и форми разкрива вроденото чувство за ритъм и хармония на техните създатели. Жените сами тъчели платовете за ушиването на дрехите, украсявали ги с шевици с ръчно багрени конци, влагайки не само своето виждане, но и запазвайки и предавайки на поколенията древни мотиви.
Женската народна носия от Старозагорско е изработена от здрав домашен плат, с проста кройка, осигуряваща свобода на движението. В нея са съхранени белезите на възрастта, семейното положение, имущественото състояние на жената.
Сукманът е ушит от чер вълнен плат, скроен от едно парче за предница и гръб, с два клина отстрани, с триъгълен пазвен отвор. Украсата му е съсредоточена върху пазвата, полите и опашките. Старозагорският сукман е известен още като „подплатен сукман“, „белокосник“. Характерен негов белег е апликираната декорация на полите – цветни ивици, наречени „белки“, с нашити изрезки от разноцветно сукно, пашкули, бродирани цветя, пайети. Орнаментите върху и над „белките“ се допълват от ширити и сърмена тел. Двете опашки на сукмана, които са прикачени на гърба малко под раменете и определяни като редуцирани ръкави, са ленти от същия плат, дълги около и над метър. Те повтарят украсата на пазвата, която се състои от бродирани цветя и пайети.
Ризата е с туникообразна кройка и е от бяло домашно платно. Има пестеливо везмо по ръкавите, около врата и яката. Полите й завършват с допълнително пришита тъкана ивица, изпълнена с плътни геометрични фигури.
Отличителен белег на омъжените жени е опасаният на кръста пояс, тъкан на черти с разноцветен вътък.
Не по-малко впечатляваща със своята пъстрота е и престилката. Симетрично разположените от двете страни вази с цветя са изработени чрез „късана“ техника“ и по този начин е получена ефектна релефна тъкан.
Костюмът се допълна от кърпа за глава и придобива завършек с различни накити.
Доц. д-р Евгения ИВАНОВА, зав. отдел „Етнография“ в РИМ-Стара Загора
