Пръстенът е сред най-древните накити, познати по нашите земи. Медни халки са открити в некрополи от енеолита. През античността накитът се развива функционално и типологически. Създават се всички известни и до днес разновидности. От всички накити пръстенът, натоварен с разностранни функции, е най-тясно свързан с личността, която го носи. Поради това той е извор на информация за духовния живот на отделната личност, както и за социалната група, към която тя принадлежи.
Обнародваните досега у нас средновековни пръстени, открити предимно при разкопки на некрополи, и пръстените от музейните колекции могат да се разглеждат в две условно разграничени групи. Едната група обхваща пръстените принадлежащи на управляващата класа и богатите слоеве от населението. Те са изработени от ценни метали, предимно по поръчка на потребителя и често са великолепни образци на златарското изкуство. Към другата група се отнасят накитите, носени от другите слоеве на народа, в повечето случаи масови занаятчийски произведения от бронз, мед, желязо и по-рядко от сребро. Класифицирането на пръстен към едната или другата група в много от случаите се базира на материала, от който е изработен. Това особено важи за периода XV-XVII в., за който групите са доста условни, тъй като българското население е слабо социално разслоено.
Пръстенът е накит, който се характеризира с консервативност на формата и декорацията си. Твърде устойчиви са някои форми като отворената и затворената халка, познати още от древността. Въпреки това, за всеки период се наблюдава разпространението на определена мода в изработката и носенето, характерна както за скъпите златарски изделия от този вид, така и за масовите.
До нас е достигнала малка част от пръстените, които се отнасят към първата група, тъй като са били предмет на укриване или грабеж по време на размирици и завоевания или са претопявани за преработка след време.
При изследването на масовите народни накити се забелязва, че преобладават такива с предпазно-магически и декоративни функции. Изображенията върху тях са свързани както с езическата, така и с християнската религия: птица в профил или анфас, „птиче око“, кръстовидни розети, змии, кръстове, човешки и птичи изображения, свързани с християнската иконография, християнски формули благопожелания или техни имитации напомнящи надпис, чиято символика днес е трудно разгадаема.
Намиращият се в колекцията на РИМ-Стара Загора пръстен е изработен от бронз чрез отливане в каменен калъп. Накитът е с равномерно широка, леко заоблена халка и разграничена от нея овална по форма плочка. Украсата върху плочката имитира триредов надпис. Гравирането му е изпълнено с островърха замба без прекъсване на линията. Датира се в XII-XIV в. Подобен пръстен е открит в селището над тракийския град Севтополис, датиран XII в. Пръстени с надписи – благословии, заклинания са открити на много места у нас и в Сърбия.
Изследването на българските средновековни пръстени дава основание да се говори за собствена, българска линия в развитието им. Средновековното ни златарско производство не е затворено само в тесните рамки на местната традиция, а е възприемчиво към всички външни влияния, които преосмисля творчески.
Пламена БАКАЛОВА, уредник отдел „Средновековна археология“, РИМ-Стара Загора
