В западната част на Стара Загора се намира праисторическата селищна могила „Окръжна болница“. Тя е висока 8,5 м и е с диаметър при основата си 90 м. През 1969 г. са извършени спасителни археологически проучвания в югоизточната част на праисторическото селище.
Установено е, че с известни прекъсвания на това място е имало живот от ранния неолит края на VII-VI хил. пр. Хр. до късния халколит и ранната бронзова епоха – V-III хил. пр. Хр.
В опожарено селище от ранния неолит е проучена и съхранена на място най-добре запазената и с най-богат инвентар двуетажна неолитна къща в Европа.
В пласт на селищната могила, отнасящ се към ранната каменно-медна епоха – началото на V хил. пр. Хр. е открит уникален керамичен антропозооморфен съд. Той има човешка глава и тяло на едро животно. Съдът е служил на древните земеделци обитаващи нашите земи в техните религиозно митологични практики, свързани с основните им поминъци – земеделие и животновъдство. Съдът е висял окачен на тавана на къщата на праисторическите хора. Устата е оформена като чучур, от който да се излива свещената течност, намираща се в тялото на съда.
На ушите има пробити по пет дупки, в които е имало медни обеци. Горната част на антропозооморфния съд е с графитна украса от снопчета тънки линии, спирали, триъгълници и др., отразяващи представите на древните за заобикалящия ги свят чрез една сложна семантика.
Този съд с човешко лице и животинско тяло изразява и желанието на праисторическите хора, мощта на моделираното животно, вероятно бик, да се предаде и на човека. Тази фигура условно сме я нарекли „старозагорския сфинкс”, защото тази идея я виждаме претворена във Сфинкса от долината на царете в Египет, само че 2800 г. по-късно.
Уникалния антропозооморфен съд се намира в експозицията „Праисторическото изкуство в Старозагорско” в музей „Неолитни жилища“.
Петър КАЛЧЕВ, директор на РИМ-Стара Загора
