Понятието „вотив“ произлиза от ex-voto (латински) и в най-общ смисъл може да се преведе като „вричане“, „оброк“. В българската традиционна култура думата „оброк“ се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всяка вещ може да се превърне в оброк, ако се посвети на божество. И връщайки се хилядолетия назад, откриваме, че нашите предци също са поднасяли дарове на боговете съпроводени с молба, най-често за здраве. С течение на времето настъпват много трансформации, но и днес в музеите са запазени артефакти от тези традиции.
Вотивът от XIX век, един от десетките съхранени във фондовете на РИМ-Стара Загора, е бронзова лята мъжка фигурка. Размерите й са: височина 6,7 см и широчина 3,2 см. Човешкото тяло е представено натурално. Лицето е с брада и мустаци, веждите, очите, ръцете са детайлизирани, а облеклото е дълга дреха с колан в кръста, напомняща богато украсен кафтан. В горната част на главата има малка халкичка за окачване, запазена е и една тънка халка от синджир.
Оброчната фигурка е от по-рядко срещаните варианти, които се носят при несподелена любов. Фигурката е на срещуположния пол и се окачва на врата със синджирче. Така тя се превръща в амулет. Освещава се с прочитане на молитва, а ако мечтата се сбъдне, може да се остави в църквата в знак на благодарност.
Мотивите за принасяне на вотиви като църковни дарове са различни – за изцеление на глава, крак, ръка, за заболяване, за плодородие, при безплодие на жена, за опазване на дома и добитъка от болести или в знак на благодарност. Поставят се на свети места – най-често върху икони в храмовете, на оброчища, край лековити извори.
Вотивите се изработват от местни майстори златари. Използват се различни метални сплави, най-често сребро.
Доц. д-р Евгения ИВАНОВА, зав. отдел „Етнография“, Регионален исторически музей-Стара Загора
