С тържествен водосвет, богата програма и в присъствието на много гости на 17 септември в Казанлък бе открит храмът „Св. Мчци София, Вяра, Надежда и Любов“. Той е първият в Старозагорска област, който носи имената на трите мъченици, дали живота си за християнската вяра, и на тяхната майка София.
Освещаването на нова църква е събитие, което заслужава обществено признание. Казанлъшкият храм го заслужава двойно, защото той е изграден изцяло с частни средства – на бизнес дамата Станислава Авджиева.
Нейният бизнес е свързан от 20 години с града на розите. В него тя има фирма за услуги и заведение за бързо хранене. Живее в Стара Загора, преди това дълги години е живяла със съпруга си, който е военен лекар, в София. В момента той работи в Ямбол и семейството се събира през уикендите. Имат дъщеря, която е завършила право с отличие и вече е поела „юридическата“ част от бизнеса на майка си.
Не си мислете, че съм сънувала сънища или че ме е осенило нещо свише, та да се захвана с това. В живота ми няма нищо извънредно, което да ме е провокирало да търся внимание или опрощение от Бога. Аз съм една обикновена християнка. Помагала съм със скромни дарения на църкви в региона, но винаги съм искала да направя нещо сама, да оставя диря след себе си. Параклисът е изграден върху мой собствен терен в близост до заведението ми за бързо хранене в индустриалния квартал. Там покрай мен на ден минават стотици хора, които работят в околните заводи и фирми. Искаше ми се да им дам повече вяра, повече надежда. Не случайно кръстих параклиса на светиците Вяра, Надежда и Любов. Техните имена символизират трите най-големи човешки добродетели. Може да звучи тривиално, но аз продължавам да вярвам дълбоко в сентенцията „Любовта ще спаси света“, казва Станислава Авджиева.
Отец Петко Модев от Казанлък бил първият, с когото тя споделила своите намерения. После старозагорският художник-хералдик Христо Танев бил спечелен за каузата и направил безвъзмездно идейния проект. Архитектурният проект на параклиса е на арх. Ивелин Недялков и също е дарение. Иконописец е художникът Румен Рачев.
Сградата е строена в продължение на малко повече от година. През цялото време вдъхновителката на благородното начинание е на строежа. Обута в гумени ботуши, в студ и пек тя надзирава всяко действие на работниците. За нейна радост, храмът се получава точно както си го е представяла. Аз съм работохоличка. Често работният ми ден продължава по 18 часа. Покрай параклиса обаче, падна такова тичане, че почти не ми оставаше време да спя. Толкова вълнения и притеснения имаше. Сега пък се вълнувам как ще мине откриването. С една приятелка написахме сценарий, искаме това събитие да е празник за казанлъчани, за православната ни църква, за всички нас, сподели часове преди освещаването на параклиса дарителката. Сигурно тепърва ще продължават да ме питат: защо направихте този параклис? Казвам го съвсем откровено – за здраве и късмет на моето семейство и на целия ни народ. За да ни обединява този малък храм, да ни прави по-праведни и по-добри, обяснява Станислава.
Доброто й начинание е срещнало и подкрепата на нейни приятели, които също са подпомогнали изграждането на храма. Д-р Мария Кръстанова, нейната майка Анастасия, баща й Стоян, дъщеря й Силвия и внучката й Джулия са дарили евангелие, кръст и църковна утвар. Проф. Живко Кръстанов, д-р Диана Бушкалова, д-р Янко Митев, Георги Желязков и Иван Наков също са участвали с парични средства в довършването и обзавеждането на параклиса „Св. Мчци София, Вяра, Надежда и Любов“.
НБП