Станимир СТОЯНОВ, основател на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“
Изборите идват и си отиват, а Проблемите на микро- и малкия бизнес в България си остават. При форсмажорни обстоятелства, като Пандемията, естествено се задълбочават. Пораженията засягат не само производствените резултати на работещи и неработещи бизнеси, но и увеличават дефицита на предприемачески нагласи най-вече сред младите и високообразовани българи. Тези, които по идея биха имали най-висок шанс за успех.
В условията на извънредно положение политиците не проявиха кой знае каква фантазия в обещанията си към микро-, малкия и средния бизнес. Караха я, както се казва „на ангро“:
100 млрд. евро БВП (след 4-5 години), ускорен растеж и икономика на бъдещето. Настоящето се появи тук-там с идеи за различни компенсиращи мерки за щетите от пандемията. За сметка на това бе обещан конкретен щедър ръст на заплатите в държавния сектор и рог на изобилието от евросредства за големия бизнес. Не трябва да си голям пророк, за да предвидиш последиците от такава политика. Редиците на малкия бизнес ще оредяват, печалбите на големия ще наедряват, доходите на политиците ще се увеличават. Според някои данни, в България има около 300 000 собственици на микро- и малки фирми. В тях са заети около 700 000 работници.
Само преди 10-12 години 90% от политиците гледаха със завист към доходите на собствениците, а 90% от държавните служители гледаха с респект към заплатите на работниците. Дали сега – през 2021 година, не стана точно обратното? Защото депутатите ще получават чисто по 7000 лв. на месец, като най-много да си скъсат панталоните или полите от търкане по столовете. Един собственик на малка фирма с 5 (пет) работника трябва да си скъса задника, за да плати заплати, достатъчни да не му избягат хората – в чужбина, на държавна или на корпоративна длъжност. Трябва да изплати всички дължими данъци към държавата и общината, може би за да получи 84 000 (7000 х 12) лева дивидент. Разбира се, ако е успял да завърти оборот, примерно от 500 000 без ДДС. Попитайте за колко от тези 300 000 собственици мисията е възможна! А сега помислете, че 10% от тях трябва не само да оцеляват, а да преминат в категорията на средния и едрия бизнес…Тук е мястото да напомним, че народ, който не храни собствения си бизнес, храни чуждия. И това не е въпрос само на икономически патриотизъм.
В тази кампания липсваше вдъхновяващо визионерство и сблъсък на стратегически идеи за икономическото развитие на страната. В старите и/или системни партии е факт специфичен бърнаут, а новите политически формации се оглавяват от политически ветерани като Мая Манолова, Арман Бабикян, Цветан Цветанов. Дори лидерът на дебютиращия „ИТ народ“ Слави Трифонов е с 25-годишен стаж в политиката.
Продуктивната визия за бъдещето на бизнеса и на страната и този път ще трябва да почака. Поне до момента, в който до съзнанието на мнозинството българи не достигне мисълта, че без малък бизнес няма голяма демокрация. Защото 300 хиляди не е кой знае колко на 6 милиона избиратели, но иначе – като символ и значение, си е като ония 300 спартанци, застанали пред „сганта на Ксеркса“! Може да се каже и по друг начин: тези 300 000 са „бацилус булгарикус“ на българската демокрация. Свободни хора със свободен избор.
Новоизбраните депутати и новите министри трябва добре да го разбират. Националният интерес изисква не да унижават малкия бизнес, подхвърляйки му в труден момент трохи от бюджетната трапеза, на която той самият е умесил хляба, а да го освободят от данък „бюрокрация и корупция“. Ако не могат да му помагат, поне да не му пречат. За това всички трябва да следим кой за какво гласува.
Защото изборите както си отиват, така и …идват.
NBP.bg
