споделя Георги БЪРЗАКОВ, син на баскетболната легенда Георги Бързаков
Георги БЪРЗАКОВ е роден през 1994 г. В момента е ученик 12-ти клас, самостоятелна форма на обучение, в София. Състезава се за Тракийския университет в Стара Загора, като се готви в мъжкия отбор на „Берое“. Едновременно играе и в Младежка лига, в отбора на „Академик“ Пловдив.
Син на баскетболната легенда Георги Бързаков. Майка му Атанаска Бързакова също е била баскетболистка.
* * *
– Георги, как попадна в Стара Загора? Как се чувстваш тук?
– Първоначално дойдох с идеята да играя във втори отбор с името „Берое“. Г-н Георги Младенов прояви интерес към мен. Тук искат да градят втори отбор, с млади момчета, които след година-две да заемат съществена роля в първия отбор. В НБЛ нивото е много високо,
не може млад играч да се хвърли на лъвовете
и втора дивизия – отборът на ТрУ, е добър преход.
Чувствам се добре, хората ме приеха много добре. Познавам повечето от момчетата, треньорите се отнасят добре с нас. Първа година съм в мъжкия баскетбол, всеки ден научавам по нещо ново.
Да изляза на терена с мъжкия тим на Стара Загора още не съм имал шанс, предполагам, защото съм най-малък. Но се готвя с тях, тренирам успоредно с ТрУ.
– Отлично се представяш под коша, във върхова форма ли си?
– Винаги може още. Аз съм максималист.
Дори най-малкото нещо да е грешно, ще гледам да го коригирам
Така съм устроен, така са ме възпитали – да търся максимума.
– Рекордите ти?
– Т.г. вкарах 33 точки в един от най-важните ни мачове срещу Русе. Спечелихме с 3 точки, след като губехме с 18 разлика. Много труден мач радвам се, че допринесох за отбора.
Баскетболът е колективна игра и е много важно да ти се доверят съотборниците
Една птичка пролет не прави.
Успяхме да спечелим два важни мача, последния и срещу Троян. Вървим добре в борбата за медали, надявам се да продължим в този дух. Предстои ни тежък мач с „Академик“ Благоевград, наши преки конкуренти в спора за медалите. След това 2 тежки срещи с „Академик“ Пловдив там и с Икономическия университет на Варна тук, в Стара Загора. Тези срещи са ключови, ако победим,
може да се надяваме на златните медали
– Настроението в отбора на ТрУ?
– Винаги излизаме за максимума. Дори да изглежда трудно, не се предаваме. Успяваме да спечелим.
– А ти как „проходи“ в баскетбола?
– Още на 3 г. бушувах вкъщи. Слагаха ми кошчета, които бързо си отиваха.
Като станах на 5-6 г. ме поискаха в школата на „Лукойл“
Там направих първите си стъпки, под ръководството на Бояна Митрева. И до ден днешен смея да кажа, че тя ми е дала най-много. И мама и тате… Израснал съм из залите. Закърмен съм с баскетбол.
– Плановете ти в личен план?
– Тази година завършвам 12-ти клас. Мечтата ми е да продължа да се занимавам професионално с баскетбол. Засега съм се концентрирал върху успешното завършване на сезона с отбора на ТрУ и на „Академик“ Пловдив.
Дай Боже, да съм без контузии!
Да си взема матурите, защото искам да кандидатствам. Клоня към „ПР, връзки с обществеността“, или към „Международни икономически отношения“, към чужбина, за да се реализирам по-бързо. Най-добри условия предлагат топ държави в баскетбола като Испания, Франция, Италия, Германия. Мечтата ми е да играя в гръцкия „Олимпиакос“.
– Пречи или помага името Бързаков?
– Много хора
имат очаквания към мен след като баща ми е легенда
Но ми помага – като се каже името на баща ми, се знае, че в мен има нещо баскетболно, дадено от бога, талант, който може да се развива. Баща ми винаги е до мен и ме стимулира, но не с друг тласък, освен с подкрепа и тренировки. Моето мислене и нагласа, както и на родителите ми е, че човек трябва сам да постигне всичко.
Да не си някъде заради името, а защото си работил здраво и си го постигнал
с усилия.
– Коментарите на Бързаков старши за първенството?
– Доволен е от нашето първенство. След всеки мач получавам рецензия. Акцентира върху грешките. Баща ми е горд с мен, но не пести критиките.
– Впечатлението ти от старозагорската публика?
– Хората тук са много дружелюбни, усмихват ни се, радват ни се, знае се кои сме. Голяма подкрепа срещаме. Феновете по време на мачовете са страхотни. Карат ни да играем за победа не само заради себе си, но и заради тях.
НБП, Дима ТОНЕВА
