Той е най-големият финансов фонд на света, с инвестиции в почти 9500 предприятия в цял свят
– Г-н Михнев, какво Ви впечатли най-много в Норвегия?
– Ако ви кажа, че най-много ме впечатлиха боклуците, ще се смеете. Районът на Трьондхайм, който впрочем е същият като Стара Загора по население,
рециклира и преизползва 55% от отпадните материали
Гражданите на общината са отговорни за разделното изхвърляне на хартия, пластмаса, хранителни отпадъци, строителни отпадъци (които са дървени, защото къщите се строят от дърво), батерии, бяла техника – общо 22 категории! Вторичната суровина се продава и използва в местната индустрия. Например, строителният отпадък се смила и се връща като изходен материал за фабриката за хартия в града. Самата фабрика пък е създадена от местните собственици на гори и засажда 2 пъти повече дървета, отколкото унищожава.
Рибните развъдници не могат да съществуват без да отдават отпадната си топлина на оранжерии
Биологичните отпадъци пък отиват в инсталация за биогаз, която захранва с метан половината страна.
Всички тези инсталации ние ги видяхме, а в България те са реалност само на теория. За нас е мечта! Не е случайно, че районът на Трьондхайм е най-иновативният в Европа, а България е най-неиновативна. Добре че е Тракийският университет, да ни тегли напред…
– Смятате ли, че тези практики от кръговата икономика са приложими тук?
– Предприятието за сметосъбиране е кооператив между всички общини в областта и годишната му печалба е над 6 милиона евро.
Печелят от продажбата на вторична суровина
А при нас в Стара Загора Общината даже й е трудно да сметне колко боклук изхвърля едно домакинство за годината. Ужас!
Пак за сравнение, през 2020 година сметосъбирането в община Стара Загора е на загуба от почти 2 милиона евро. Няма смисъл дори да говорим за сериозни проценти рециклиране и преизползване, както е в белия свят!
Това при нас го няма! А може да го има…
– Как изглежда обществото в Норвегия?
– Има обществен ред и порядки, които хората сами съблюдават, има красива природа и гори. Разбира се, и студено време. Тръгнахме си при температури от 0 градуса и се върнахме в Стара Загора при 25 градуса. За нас като българи е странно например, че работният ден е до 15.30 часа. Всички магазини затварят в 18 часа, а ресторантите – в 22 часа, при нас по това време те отварят.
Винаги е интересно да видиш нещо различно.
Използвам случая да благодаря на екипа на Търговско-промишлената палата в Стара Загора
които организираха визитата като част от обучението по зелена икономика за местни бизнеси, в което всички участници се включваме с много страст.
– А каква е местната икономика на местата, които посетихте в Норвегия?
– Преди всичко е силно автоматизирана и разчитаща на високата добавена стойност от труда.
Енергетиката на Норвегия не използва петрол и газ, а е изцяло зависима от възобновяеми енергийни източници
Петролът и газта, които добива страната, се продават, и с тях се финансира Норвежкият пенсионен фонд – най-големият финансов фонд на света, с инвестиции в почти 9500 предприятия в цял свят. Този фонд гарантира на всеки норвежец сума от 150 000 евро, така че хората имат финансова сигурност. И с тази финансова сигурност те работят за по-висши цели от оцеляването – добавена стойност, иновации, обществено развитие. Това трябва да изберем и ние за Стара Загора.
– Г-н Михнев, какво мислите за местните избори в Стара Загора?
– Мисля за следващите! Все пак искам да благодаря на всички старозагорци, които подкрепиха демократичната общност и Димитър Чорбаджиев с бюлетина 66.
NBP.bg
