Във втората световна икономика сме известни с качествената си земеделска продукция и образование, а ректорът на Тракийския университет проф. д-р Добри Ярков ще бъде сред видните гости на Четвъртия форум между Китай и Централна и Източна Европа за бизнес и образование, разказва предприемачът
– Г-н Михнев, за вас това е второ работно посещение в Азия в рамкитена половин година. Какви за впечатленията Ви?
– Китай е втората по население страна в света и втората икономика в света, с тенденция да бъде първата. Старозагорци може да се изненадат, че ръстът на страната в последните години идва предимно от вътрешния пазар и потребление. В Пекин заплатите са като в София, а цените на стоките от първа необходимост са много по-ниски. С 400 милиона средна класа, платежоспособните китайци, тези с по-високи доходи от нас, са повече от цялото население на Европа. Впрочем, толкова са и платежоспособните индийци.
Човек, без да види Изтока, трудно може да си го представи. Това например, че почти всички шофират електрически автомобили, които са местно производство и са нови – също. Видях над 10 марки китайски електрически автомобили, които ЕС умишлено блокира от нашия пазар. В Пекин разстояние от 40-50 километра е съвсем нормално и да пътуваш 2 часа в посока е стандартно. По целия път виждаш небостъргачи и дори жилищни сгради по 30-40 етажа. Всеки квартал е по-голям от Ню Йорк. Това са мащабите. Мога да разказвам още много.
– Какво е различното и общото между Китай и Япония?
– Общото между Китай и Япония е, че и на двете места нищо не разбираме като отидем. Над 4 милиарда души в света говорят английски и други производни на латинския езици. Бил съм на всички континенти и никога не съм се чувствал както в Далечния изток – Япония, Китай и Тайланд. Не само, че не говорят английски, но и не се интересуват по никакъв начин, че ние не ги разбираме. Говорят си на китайски, пишат си с йероглифи и се развиват.
В Япония това е достигнало ниво на свръх изолация и дори шовинизъм. Те си пазаруват само местни марки и местният пазар им е достатъчен да са пета световна икономика. Когато изнасяха техника през 70-те и 80-те, бяха втора, дори първа, икономика в света. Оттогава страната е в стагнация и не гледа навън, дори не бленува да бъде износител и хората са си доволни.
Китай, за сметка на това, постига икономическото си чудо с износ и постоянно усвояване на нови индустрии. Не можете да си представите електрическите автомобили, за които разказах. Та те са решили проблема на Пекин с постоянния смог като са заменили над 70% от автопарка с нови, местни, електромобили. Сега, освен че въздухът е много по-чист отколкото при нас, на улицата – разбирайте булевард с 10 ленти – не можеш да видиш кола на над 5 години.
Днес износът не спира. Оказва се, че ръстът на Тему, заради който затварят магазини в цяла Европа, изобщо не е случаен. Това е плод на политика и планиране, за да бъде превзета още една индустрия. Не е било случайно, а е било част от стратегия, придобиването на пристанища в цяла Европа, инвестициите в инфраструктура. И кой знае каква е следващата стратегическа стъпка? Страната засилва вътрешното си потребление, повярвайте ми че високата им средна класа живее много по-добре от повечето хора в Европа.
За съжаление, в България, за разлика от съседните ни страни като Сърбия, мащабни китайски инвестиции почти няма. Но ние сме си свикнали прогресът да ни заобикаля, така че да се върнем на Китай.
– Какъв е поводът на вашето посещение?
– Участвам в делегацията от 25 иновативни български предприемачи, избрани от Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия и Посолството на Китай в България. За нас участието на Четвъртия форум за бизнес и образование между Китай и Централна и Източна Европа е възможност да открием китайския пазар. В рамките на посещението сме в Пекин, Нинбо и Шанхай. Посещаваме предприятия и университети, срещаме се с правителствени служители…
– Има ли реноме страната ни в Китай, знаят ли кои сме ние, българите?
– Изненадващо за мен, да. Например знае се, че България е втората държава, която е признала Китайската Народна Република. Познават ни като земеделски производители и познават и признават образованието ни. Тракийският университет е сред поканените за участие във форума институции, на които се гледа с уважение. В Китай връзката между образованието и бизнеса е пряка, като университетите подготвят кадри за практиката.
Тази формула е позната у нас. Ректорът проф. Добри Ярков и екипът му направиха така, че Тракийският университет да е най-големият двигател на града ни чрез връзката на образованието, което предоставят, с реалната икономика на региона. Може би и затова те са сред основните гости на китайската държава.
В Китай са запознати с нашата култура и азбука. На 24 май ще представим България и нейната писменост в рамките на форума.
– Какво Ви впечатли в китайската култура и какво ще върнете в България?
– Китай е древна и впечатляваща страна, както и България. Днес обаче тяхното общество се развива, а нашето – не. Когато изкачихме Великата Китайска Стена, никой не ни каза, че тя е строена да ги пази от българите – изброиха други племена-завоеватели. А когато влязохме в Забранения Град, та той беше по-голям от Стара Загора! Само личният дворец на императора, можете ли да си представите?
Ще взема от Китай един урок – днес те приемат политиката си да имат едно дете от изминалите десетилетия като стратегическа грешка. Днес населението на Китай намалява с 20 милиона на година и се очаква да падне под 1 милиард. Ето това се нарича демографска криза! С днешна дата 35% от населението е над 65 г. и нямат, просто нямат млади хора. Затова сега стимулират младите да имат деца. Ето това ще взема и ще споделя – едно окуражение към младите хора да имат деца, 2 или повече, за да не се затрие съвсем България.
Мащабите ни са несравними, макар и Индия вече да е задминала Китай по население. Сигурно сте виждали бързите влакове, самолетите. Освен електрически автомобили, Китай разработва и свои самолети. Мога да ви кажа за финал, че не мога да върна със себе си възможност да работим с тях в авиацията, защото в Стара Загора летището бива унищожавано. Сигурно помните, че преди 10 години имаше идея китайски оператори да дойдат на нашето летище, но нищо не се получи. Не се получи, защото местната администрация и политическата класа отдавна не смее и не може да гледа нагоре и напред, към небето и към бъдещето. Разбрах обаче, че гледа към усвояването на 54 милиона за индустриална зона, и то не от някой инвеститор или от ЕС, а от държавния бюджет. Желая им успешно усвояване, няма да е все така!
NBP.bg
