В бр. 5 от 1.02.2016 г. „Национална бизнес поща“ стартира дебат за състоянието, качеството и проблемите на гражданското общество в България, в т.ч. на примера на Стара Загора. Тогава публикувахме полемичните материали на Румяна Грозева, изп. директор на АРИР-Стара загора и ръководител на ЕИЦ „Европа директно“, и на Илиян Илиев, социален патолог, телевизионен продуцент и писател.
През седмицата изпратихме въпроси на един от ветераните на гражданското общество в Стара Загора – арх. Петър Бакърджиев, за да се включи в дебата. Той отговори в присъщия му артистичен и свободен стил (въпросите публикуваме отделно).
1. Арх. Бакърджиев, дълги години след 1989-а Вие бяхте, а може би и продължавате да бъдете един от стълбовете на гражданското общество в Стара Загора. Доколко е ефективна дейността на неправителствените организации (НПО) у нас?
2. Доколко смислени са проектите им?
3. Доколко НПО се саморегулират, доколко са прозрачни, ясни в дейността си, във финансирането си?
4. Стана дума за финансирането на НПО. В последно време поредица от публикации във в. „Труд“ разкри как различни екопроекти се използват за лично обогатяване (и то с милиони) от активисти на определени НПО. Вашият коментар?
5. Вие сте реализирана личност с висок коефициент на полезно действие (КПД). Затова имате моралното право да оценявате КПД на гражданското общество. Вашата оценка за този коефициент? От какво зависи той?
6. Мнозина от по-младите архитекти се ангажират във флашмоби, акции „в захлас“, като нерядко това се представя за връх в активността на гражданското общество. В същото време архитектурата е като IT сферата. И двете предлагат глобална професионална конвертируемост. В този смисъл не е ли по-продуктивно талантливите архитекти да залагат на професионални проекти – в цял свят, отколкото да се забиват в ъглите на градските градинки и да чакат от общините и държавата „жълти стотинки“ за най-често рутинни задачи?
7. Как ще коментирате участието на едни и същи хора в различни НПО, които се разминават по своята насоченост?
8. Има ли гражданско общество „на щат“?
9. Има ли „ментета“ в гражданското общество?
10. Има ли симбиоза между гражданско общество и политика?
11. Има ли симбиоза между гражданско общество и олигархия?
12. След дългогодишните Ви усилия, огромния опит и отдадена енергия – медът и жилото, успехите и разочарованията на гражданското общество?
……………………………………………………………………………………….
Арх. Петър Златев Бакърджиев e роден на 26.02.1947 г. в Сливен. Завършил гимназия в Стара Загора и ВИСИ-София, със специалност „Архитектура“. Работил в „Техноекспортстрой“ и ТПО Стара Загора, а след това в собствената си фирма. Председател на УС на клуб „Отворено общество“-Стара Загора през периода 1997-2002 година. Автор на 8 книги – в по-голямата си част пътеписи за експедициите си в Африка, Азия и Южна Америка, както и на многобройни публикации в периодичния печат. Често изкушаван от експерименти в сферата на сценичното и изобразителното изкуство.
* * *
Когато прегледах набързо въпросите, на които би трябвало да отговоря, за да участвам в дебата за състоянието на гражданското общество у нас, бях готов да се откажа, още преди да съм започнал. Очертаваше се изявление от рода на „не, не съм, не знам, нямам сведения, не, не мога да кажа… „, в стила на вещицата Наина Киевна от великолепната повест на Аркадий и Борис Стругацки „Понеделник започва в събота“. Убеден съм, че никой няма нужда от некомпетентните брътвежи и гадания на човек, работил активно в коментираната сфера преди повече от три петилетки.
След като помислих мъничко,
реших, че не е зле и аз да хвърля камък в блатото на общественото мнение
по темата, кандилкащо се между бреговете на взаимоизключващи се крайности. От една страна – възторжените дитирамби за обществена панацея, а от друга – демонизация на структурите му като средство за лично облагодетелстване и като брънки от зловещия международен еврейски заговор. Да не говорим за третата страна, убедена, че измишльотината „гражданско общество“ въобще не съществува.
Ще започна с малко история. За сведение,
аз съм един от наивните романтици, които през 1989 г. вярваха в светлата илюзия
че отпадането на чл. 1 от Конституцията, повдигането на желязната завеса и приемането на пазарната икономика ще отприщят реки от мед и масло. Трябваха ми няколко години, за да установя, че и най-съвършената политико-икономическа доктрина ще буксува на място и дори ще тръгне назад, ако се упражнява от население, за което понятия като лична отговорност, законолюбие, справедливост, обществени интереси и въобще всичко, което в книгата на Еклесиаст е наречено простичко
„пускане на хляб по водата“
нямат никаква стойност, защото не могат да бъдат пипнати с ръка и натикани в джоб. Именно тогава реших, че изграждането на отговорно либерално общество, или поне на предпоставки за неговото образуване е кауза, която си струва труда, енергията и отделеното време. Съзирам в очите на читателите си неизбежния въпрос и бързам да ги уведомя, че през шестте години, през които съм заемал длъжността председател на УС на клуб „Отворено общество“-Стара Загора, съм получил
възнаграждения (заплати, хонорари, премии, подкупи) на стойност 0.00 лв.
Факт, който лесно може да бъде проверен.
Защо именно в „О.О.“, а не някъде другаде? Може би все пак паричките на чичко Сорос, а? Ами ето защо – в УС на централата, председателствана от харизматичния културолог проф. Б. Богданов, блестяха
личности като Йордан Радичков, Блага Димитрова, поетът Борис Христов, изкуствоведът Д. Аврамов…
Надявам се, че ще се съгласите с мен, че когато тръгваш напред, не е без значение кой ще те води – дали горящото сърце на Данко, или Данко Харсъзина.
За да бъде точен, за мен понятието „гражданско общество“ не може да бъде затворено в понятието „съвкупност от нестопански и неправителствени организации“. Поправете ме, ако греша, но лично аз смятам, че член на това общество е всяка личност, която работи доброволно в името на обществени интереси, независимо дали в материалната и духовната сфера,
без да очаква за това лични компенсации
Друг е въпросът, че тази работа дава по-осезаеми резултати, когато е подкрепена от екип от съмишленици. Съжалявам, че трябва да си послужа с личен пример, но просто с друг не разполагам. През последните години съм отделил немалко време и енергия за две кампании – проектът „Следа“ за изграждането на мемориал „Старозагорските поети“ в градската градина и на спасяването на парк „Бедечка“, и
присъствието ми в дискусионния клуб „Форум“
е продиктувано именно от поставянето на тези проблеми върху по-широка основа. Изглежда и двете битки засега са обречени на провал.
За да докажа, че една организация може да работи и без външно финансиране, ще посоча един пример – реализирането на мъничкия, но симпатичен проект под шеговития надслов
„Обичам те, животно!“
в края на 90-те от клуб „О.О.“. Двете най-значими качества на проекта бяха, че той бе осъществен без нито една външна стотинка, и че реализацията му беше започната и финализирана от деца. Стартирахме с конкурс за най-добра детска рисунка на тема „Аз и животните“ в едно от старозагорските училища. Най-добрите шест рисунки отпечатахме на картички, които пуснахме в продажба, като предварително обявихме, че събраните средства са предназначени за
възстановяване и освежаване на детската площадка в зоопарка
Накрая с парите от картичките закупихме боя, четки и други материали, след което обявихме финалния ден на кампанията. Десетки деца на различна възраст, заедно с членовете на клуба, за един ден възвърнахме предишния блясък на площадката. Оценявам този прекрасен ден, обаче, не толкова по постигнатия ефект, колкото по удовлетворението по лицата на участниците, за които
сякаш се бе върнало времето на дядо Методий
с доброволния труд на гражданите за създаването на парк „Аязмото“. И разбира се – по това, че всичко беше направено от децата на града.
Този проект се радваше на всеобща подкрепа. Лично участвах в разпродажбата на картичките и се радвах на одобрението на минувачите, които нерядко си вземаха по десетина картички, в знак на съпричастност. А гостуващият ни по това време представител на подобна организация от САЩ
закупи двеста бройки с думите, че това е най-смисленият проект, в който е участвал
Разбира се, далеч съм от мисълта, че всички проекти могат да бъдат реализирани по този модел – безплатно. Но ако финансирането и разходите по реализацията подлежат на строга отчетност, възможността за злоупотреба се свежда до нула. В нашия случай това ставаше пред очите на целия клуб, който по това време наброяваше около 30 члена – до един личности, заслужили своето място и име в обществото.Име, което никой от тях не би допуснал да бъде опетнено с участие в далавера. За съжаление, както навсякъде, където се появяват „едни пари“, така
и във флотилията на неправителствените организации неминуемо се появяват пиратски кораби
Именно тяхното присъствие кара голяма част от общественото мнение да възприема понятия като „фондация“, „обществена организация“ и други от този спектър като мръсни думи.
Виждам, че вече нямате търпение да ме попитате: Добре, ами като си бил убеден в ползата от тази организация,
защо тогава си я напуснал?
Отговорът е прост – защото от един момент нататък необходимостта от моето присъствие там значително намаля. По мое време клубът О.О. представляваше не толкова организация за пренасочване на ресурси, колкото участник в гражданско движение. Общество от различни по професия и призвание личности, обединени от стремежа си към принос за създаване на един по-добър свят. И за мен беше несравнима чест да бъда натоварен с пълномощията и преди всичко
с доверието на всеки един от тях
Когато организацията се преструктурира по независещи от нас причини, клубът загуби качеството си на движение, и единствената полезна част от него остана административното му ядро, генериращо проекти и отчитащо тяхната реализация. С други думи – с финансиране, от което аз, за съжаление, нищо не разбирам. Така бях изправен пред избора
да остана в качеството си на саксия върху почетен президиум
или да търся ново поле за изява.
И така. Убеден съм, че далеч не всяка неправителствена организация е създадена от херувими и безсребърници. В същото време не мога да приема, че всяка организация, в която не членувам, е съставена от мошеници. Така или иначе в сегашните условия именно те са видимата част от това така мечтано гражданско общество. Поне засега. Това са правилата, такава трябва да ни бъде играта. Особено, когато условията се влошават. Някой някога находчиво сравняваше нашата приспособимост с тази на неолитните хора.
Преди десетина хиляди години човечеството преживява покрай лосовете
в края на ледниковия период. Яде лосове, дои лосове, впряга лосове, облича се в кожите им. Настъпва затоплянето и лосовете се оттеглят на север. Част от хората тръгват след тях – смятат, че животът без лосове е немислим. Другите остават по местата си и скоро му намират цаката – земеделие, опитомяват други животни, изобретяват колелото…, канализацията…, машините… Същите тези хора в древна Атина създават наченки на гражданско общество, като коректив на властолюбивите политици и ненаситните олигарси.
А онези, другите, до ден днешен отглеждат лосове.
НБП
