Археолозите от Старозагорския музей посрещат професионалния си празник с удовлетворение от новите научни открития

На 14 февруари българските археолози честват своя професионален празник. В нашата страна се отбелязва от 1971 г., по предложение на Националния археологически институт с музей при БАН. Датата не е избрана случайно. Тя е свързана с празника Трифон Зарезан (по стар стил), чиито корени са свързани с традиции от древността. Още през ранният неолит (6 хил. пр. Хр.) по нашите земи се вият диви лози, от които древните земеделци са правели вино. Траките са произвеждали вино, което е било известно и почитано в античния свят. В техният пантеон от божества важно място е заемал богът на виното, веселието и плодородието – Себазий, познат и с името Дионис.

Археологията е наука, която изучава и документира миналото по останките от многобройните цивилизации и култури, живели в различни епохи по нашите земи. Град Стара Загора и неговият регион са изключително богати на археологически паметници и тяхното проучване разкрива важни страни от живота на неговите обитатели, живели по тези места през хилядолетията.

Изминалата 2020 година бе напрегната и плодотворна за археолозите от Старозагорския музей. Те посрещат своя професионален празник с удовлетворение от новите научни открития.

Много важни археологически проучвания с изненади ни донесоха разкопките на ул. „Ген. Гурко“ 94

в Стара Загора. Най-ранните археологически структури се отнасят към късния неолит – 6 хил.пр.Хр. Проучен е култов комплекс от 4 ритуални ями, който е ограден от ров с трапецовидно напречно сечение. Комплексът е свързван с извършването на обреди от древните земеделци през неолита. Те са свързани с идеята за свещения съюз между Бога небе и Богинята майка земя. От този свещен съюз се ражда плодородието на нивата в кошарата и в дома. Обредът е изисквал консумирането на ритуална храна, като след това съдовете, които са използвани, са натрошавани и депонирани в ямата. Открити са части от кости на говедо, свиня, коза и птици. Обредът е изисквал и депонирането на мазилки от къщата, свързани с вярата на древните, че свещения дух на къщата, който е пазител на хората, умира и се ражда за нов живот. Ритуалната структура вероятно е част от по-голям комплекс, който се е развивал в източна посока.

Върху този ритуален комплекс е проучен християнски некропол

от средновековието 12-14 в. Мъртвите са полагани с глава на запад и крака на изток, с ръце, скръстени на гърдите. Гробните ями са вкопани на дълбочина 2 м от нивото на съвременния терен, някои от тях имат покрития от камъни и антични керемиди. Гробният инвентар се състои от стъклени и бронзови гривни, обеци, пръстени и др.

Проучени са много къщи и съоръжения от Османския период. В западната и южната част на терена се разкриха две улици с калдъръмена настилка. Под тях се намират канали за отпадни води, изградени от плочести камъни. Пожарът по време на Руско-турската война през 1877 г. е унищожил 4 къщи. Те са изградени с каменни основи, а стените са от кирпич. Пожарът е бил толкова силен и унищожителен и е отухлил кирпича от стените. Дървената конструкция на покривите е рухнала на пода на къщите и личат много добре овъглените греди. Температурата е била толкова висока, че намиращите се в къщите медни съдове почти са се разтопили.

Във двора на Второ основно училище е проучена площ от 500 кв. м. Археологическите проучвания се извършват във връзка с изграждането на физкултурен салон. Разкрити са ями от османския период 18-19 в., шест зърнохранилища от Средновековието 12-14 в., изградени от камъни, тухли и сполии от античността. Сграда с три помещения от късната античност, края на 4 в., и антична сграда от края на 2-3 в., изградена от жълт травертин и др.

Западно от гр. Мъглиж при спасителни разкопки е разкрит средновековен производствен център 12-14 в.

Разкрити са пещи, ями с опалени стени и др. съоръжения. При напускането му в края на 14 в. хората, които са го обслужвали, са изнесли със себе си всичко, което се е намирало в него и сега е много трудно да се установи какво е произвеждано там. Останали са в малко количество керамични фрагменти и животински кости, монети и други предмети.

Интересни археологически проучвания се проведоха и на ул. „Отец Паисий“ 100 в град Стара Загора. Разкриха се ями от Османския период. Част от късноантичен некропол от края на 4 в. Мъртвите са полагани по християнския обичай с глава на запад и крака на изток. Инвентарът на гробовете включва бронзова фибула, огърлица от стъклена мъниста, голямо мънисто от черен оникс и др. Проучен е и водопровод от античността, изграден от керамични тръби. Водопроводът е с дължина 11 м.

Археолозите от музея в Стара Загора извършиха и археологически наблюдения при полагане на кабели в чертите на археологическия резерват и изграждане на далекопроводи в Старозагорска област.

2020 година за археолозите от музея беше напрегната, но ползотворна

изпълнена с трудности, но и с много положителни емоции и открития.

По случай професионалният им празник – пожелания за много здраве на тях и техните семейства, много нови интересни открития и научни разработки. С благодарност и за художниците, геодезистите, фотографите, палеозоолозите, палеоботаниците, антрополозите и др., без които съвременната археологическа наука не може да се развива. 

На празника на археолога 14 февруари да си пожелаем през 2021 г. много емоции, интересни открития и находки.

NBP.bg, Петър КАЛЧЕВ, директор на РИМ-Стара Загора