Тайното име на Старозагорския комитет в списъка на Левски е „Едирнели Афазаа“
От 1855 г. до 1858 г. Васил Иванов Кунчев е ученик в Светиниколското училище в Стара Загора. При престоя си в града, любознателният младеж намира верни приятели, които по-късно стават негови съратници в революционната дейност.
По време на обиколката си по българските земи през 1868 г., Васил Левски посещава и Стара Загора, за да проучи готовността на народа за бунт. През лятото на 1869 г. Апостолът на Свободата основава Старозагорския революционен комитет с активното участие на своите другари. Левски влиза в града предрешен, като търговец на кожи и отсяда в хана на братя Хаджидечеви. В къщата на Кольо Райнов старозагорските дейци полагат клетва за вярност към Отечеството. Пред евангелието, кръста, пистолета и камата на Апостола се заклеват: Кольо Ганчев, Пенчо Хаджиславов, Петър Иванов, а скоро към делото са привлечени Георги Апостолов, Кольо Райнов, Георги Кюмюрев, Димчо Стаев.
Председател на революционния комитет е Кольо Ганчев, който развива активна дейност, като основава революционни комитети и в околните села – Коларово, Змейово, Казанка, Михайлово, Преславен, Бъдеще и други. Сред селското население усърдно работят учителите Минко Минев в с. Ахиево, Стефан Г. Хлебаров в с. Памукчии, свещеник Ангел Коев в с. Джамбазито, Димитър хаджи Генчев в с. Михайлово, Михаил Генчев, Петко Сивчев в с. Арабаджиево, Илия Куртев, свещеник Петко Пенчев в с. Гюреджии и свещеник Костадин Новачков в с.Топрак Хисар.
Пред учредените революционни комитети в града и селата са поставени и задачи, като откриването на вечерни училища, изнасяне на патриотични беседи пред населението в неделните и празнични дни, въоръжаване и упражнения за стрелба на селската младеж. Апостолът окуражава младите хора и насърчава ентусиазма и организираността им.
През ноември 1872 г., във връзка с подготовка на въстание, Васил Левски създава Старозагорския окръжен революционен център, включващ и Казанлък, Чирпан и Нова Загора. Левски възлага на комитета да подготви „тайни войници“, които да са готови за „всякакъв случай“. Старозагорският революционен комитет е в състав: Кольо Ганчев – председател, Стефан Сливков – подпредседател, Николаки Стоилов – касиер, Христо Шиваров – деловодител. Назначени са и така наречените спомагателни членове на комитета: Кольо Райнов, Димитър Хаджидечев, Димчо Стаев,Стефан Гергев и Петко Демирджията – всички от Стара Загора. Тяхната основна цел е да подклаждат свободолюбивите идеи по селата около града. Към общото дело са привлечени и спомагателни членове от селата. Повечето от тях не се познават помежду си, като при нужда използват специални инициали.
От 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което са приети Програма и Устав. Васил Левски е упълномощен от местните революционери да представлява Старозагорския революционен окръг. При връщането си в Българско, Апостолът предприема реорганизация на ВРО – създава окръжни центрове с тайна поща и полиция и налага строга революционна дисциплина. Стара Загора става окръжен център и започва усилено въоръжаване на населението.
Дяконът възприема Старозагорския комитет като преден пост на изграждащата се Вътрешна революционна организация. Председателят Кольо Ганчев, заможен занаятчия и уважаван човек в града, е сред най-доверените хора на Левски в Тракия.
„В Зара е господин К (Кольо Ганчев) – пише Апостолът до Букурещ по повод избирането на Кольо Ганчев за окръжен организатор през ноември на 1872 г. – за когото ви казах в Сливен като бях. От днес ще гледате назначената адреса, а града ще се пише различен“. Тайното име на комитета в списъка на Левски е „Едирнели Афазаа“.
След обира на турската поща при Арабаконак, осъществен от Димитър Общи, турските власти влизат в дирите на извършителите и започват арести. По това време Левски се намира в Тракия, където усилено работи върху структурата на комитетската мрежа в Южна България. На 22 ноември 1872 година в Стара Загора той получава писмото на Любен Каравелов, с което е приканен да вдигне населението на въстание. Верен на своите убеждения за продължителна подготовка на населението, Апостолът отказва. Преди да напише своя отговор, той свиква революционния комитет в града на среднощно заседание, на което революционните дейци изразяват съгласие с мнението на Левски. Това е последният път, когато старозагорци се срещат с него. Оттук той тръгва за Северна България, за да прибере комитетския архив от Ловеч.
На 27 декември 1872 г. Апостолът е заловен при Къкринското ханче. Осъден и обесен е край София на 18 февруари 1873 г.
Петьо МИРЧЕВ, уредник в отдел „История на българските земи XV-XIX в.“, РИМ-Стара Загора
