Най-новият спектакъл за възрастни на Държавния куклен театър в Стара Загора „Последният човек“ е създаден по романа на известния английски писател Джордж Оруел – „1984“. Сценичният вариант пожъна изключителен успех от самата постановка, чиито автори са известни майстори в областта на театрално-кукленото изкуство у нас. Гротеска, мистерия, абсурд, а в същото време става дума за нещо, което в своето време е занимавало Джордж Оруел, създавайки своята книга „1984“. Абсурдът, когато човекът е подложен на мъки – физически и душевни, когато свободата на мисълта няма никаква сила.
Режисьорът на спектакъла Веселка Кунчева е и автор на драматургичната версия. Заглавието „Последният човек“ вместо „1984“ идва с една тревога и за миналото, и за бъдещeто. Богатото въображение на постановъчния екип – заедно и поотделно за участниците в него –
поставя публиката в неочаквана среда пред една сцена
на която нещата са така избрани и подредени, че поставят и възрастния зрител да приеме класическия подход към картина, която колкото и фантастично да изглежда, зрителят разшифрова нейната иносказателна реалност. Иначе човекът е подложен на мъки – физически и душевни. А колкото до свободата на мисълта, това няма никаква сила. Защото Лицето с черните мустаци се мъдри на всеки ъгъл. На фасадата точно отсреща се чете надпис: „Големият брат те наблюдава“. Авторът на свой ред казва: „Полицейският патрул не е опасен; страшна е само Полицията на мисълта, която се включва в индивидуалните системи. Не е изключено да следят всички през цялото време. Когато човек живее по навик, превърнал се в инстинкт със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен, когато е тъмно, всяко негово движение се следи.
Лозунгите на партията върху бялата фасада: „Войната е мир“; „Свободата е робство“, „Невежеството е сила“. Историята „1984“ – всичко, което е репресивно или тоталитарно го наричат „оруелски“. Жанрът на тази книга е политическа и социална фантастика; в сценичната форма нещата добиват механизмите на сцената и нещо по-важно – мисленето, въображението на режисьора (Веселка Кунчева) в творческа връзка с художника (Мариета Голомехова).
– силен тандем, който знае какво поставя, за какво и за кого
Не е необходимо зрителите да отнасят това, което гледат на сцената, и да го идентифицират с историята и зрителските припокривания със сталинския култ към личността. В постановката не се персонифицира „личността“ за разлика от романа – „Човекът с черните мустаци“. Вездесъщият вселенски Голям брат – целият живот върви под неговата сянка и неговото патологично въображение, с което търси психопатни форми за изтезание.
В спектакъла водещата сила е на провидението – в ролята гостува Милица Гладнишка като театрален артист и певица. Спусканите отгоре светлини във вид на светещи колони предизвикват мъчителни конвулсии в множеството, сякаш засегнати от електрически ток. Това е живот на хора, привикнали на мъченията – физически и психически, привикнали да обитават пространство, колкото сандък като в миниатюрна тоалетна. Друг път пък само главата е поместена в сандъче – физическо мъчение в опаковка, където няма къде да мърдаш.
Персонажите са притискани и измъчвани не само физически,
те са отскубнати от реалния живот и поставени при режим
който се прилага за хора, прегазили закона. Режисьорката Веселка Кунчева извежда тези ужаси, сполетели множество хора, принудени да живеят в нечовешки условия с ограбен отвсякъде полагаем им се живот със своите индивидуални човешки лица, със своето щастие и нещастие. Тук всичко е сложено в убийствен „калъп“ – и животът, и щастието, и всичко, което му се полага по всички човешки и природни закони, заменено с деформация по отношение на жизнената среда като наказание за нищо нестореното. Ужасите се сипят върху хора, които са част от множеството, чиято съдба е игра – не съвсем човеци, а някакви невидими сили, попаднали във времена на култ към личността – Човекът с черните мустаци и неговите последователи от други страни и народи. Репресивно и тоталитарно – на тази основа е подготвен забележителният спектакъл на Държавния куклен театър в Стара Загора.
В спектакъла участват актьорите: Латина Беровска, Таня Георгиева, Мария Джойкева, Любен Чанев, Калоян Георгиев, Кирил Антонов и Цвети Пеняшки. Музиката е на Христо Намлиев и Милица Гладнишка, хореография – Мария Димитрова, 3D Mapping – Полина Герасимова, художник декор – Мирчо Мирчев.
Авторите на спектакъла
намират най-подходящия подход да се напомни за една пагубна политика
когато една личност получава власт и правото да се разполага със съдбата на другите. Самият Оруел е бил отчасти повлиян от срещата на съюзническите ръководители в Техеран от 1944 г., че „Сталин, Чърчил и Рузвелт съзнателно са искали да си поделят света“.
Наричат книгата антиутопичен роман като противопоставяне на тоталитаризма. Времето върви, върви, че се спре на гара „Утопия“, готова от нея да тръгне друг влак с политическа намеса в живота на човека. Това догаждаме от този спектакъл, който е създаден с формата на политическа постановка като повторение на случило се време, а с него и събития.
Особена забележителност на постановката е изграждането на цялостния спектакъл с изключително
богата визия в резултат на използването на съвременни техники
което „дописва“ идеята и обогатява съдържанието. Така малката сцена добива вселенски вид, нещо, което се възприе с голямо внимание и удоволствие от страна на публиката.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
