Христина ЖЕКОВА, управител на търговско дружество: ГРЕЙНАЛИ ЛИЦА, А НЕ ОТЕГЧЕНИ СТАТИСТИ
3 март предизвиква в мен чувство на гордост, признателност и вяра.
Гордост – за това, че съм българка и потомка на велики личности;
Признателност към всеки един, борил се за освобождението ни от турско робство*(Придържам се към определението цитирано в записките на нашите възрожденци и революционери, а не каквото налага съвремието ни.)
Вяра – защото вярвам на децата си, на младото поколение и в по-доброто бъдеще на страната ни.
Емоциите, които изпитвам, са противоречиви – от празнично настроение до тъга и гняв. Най-вече заради организацията и отношението на обществото към събитията. Свидетели сме на ежегодни тържества, богати програми и нови инициативи във всяко едно кътче на България. Възхищавам се на красивите български носии, развените знамена, рецитали, концерти, разигравания на боеве и т.н. Празнично е, когато виждаш въодушевени участници и грейнали лица, а не отегчени статисти, кордони от присъстващи по принуда или блокирани пътища от бронирани автомобили. Българските училища и читалища би трябвало да са с широко отворени врати, да има организирани посещения или участия в събития. Децата трябва да са ангажирани, за да научат, помнят и уважават. Трети март не е само „червена дата“ на календара – ден за отдих, спа, ски или екзотична почивка. Националният празник на България е ден за размисъл, почит и празник! Пожелавам вълнуващи мигове по време на предстоящия празник на всички българи!
Маргарита ИВАНОВА, учител по български език и литература в ОУ „Георги Райчев“: ЧУВСТВО, ЕМОЦИЯ, ГОРДОСТ!
Трети март не е просто поредният официален празник, той е чувство, емоция, гордост – празник, за който знам от моите учители и моите родители. Ден на почит към всички дали живота си за свободата на България!
Георги ЗУМЛЯНСКИ, ученик от 11 клас: ДА ПОГЛЕДНЕМ НАЗАД В ИСТОРИЯТА И ДА СЕ ЗАМИСЛИМ
Основното чувство, което поражда у мен националният празник на България, е гордост. Като човек, занимаващ се вече 10 години с български фолклор и изучаване на традициите и обичаите, не знам как да изразя благодарността си към нашите предци – нашите прадеди, които във времето са запазили традиционното и са го предавали през поколенията; нашите революционери и борци за свобода, които са платили с живота си, за да съществува нашата родина България. Точно танците, песните, разнообразните традиции и обичаи, запазили се в хода на историята, ни отличават и правят уникални на световната карта. 3 март е един от малкото дни в годината, в които трябва да спрем, да се отърсим от забързаното, все по-урбанистично ежедневие, да погледнем назад в историята и да се замислим. Да отдадем за кратко почит на всички онези, участвали в борбата за Освобождение, както и на всички наши съвременници, продължаващи да работят върху запазването на българската национална идентичност, защото „Времето е в нас и ние сме във времето“.
Руска НАЧЕВА: СЛЕД ДЪЛГОТРАЙНА БОРБА НАЙ-НАКРАЯ СМЕ СЕ ОСВОБОДИЛИ
Като чуя 3 март, изпитвам национална гордост. Гордост от това, че след 5 века турско робство и дълготрайна борба най-накрая сме се освободили. Но е важно и да сме благодарни за помощта, която е оказал братският руски народ. Гордея се с това, че Трети март е денят, в който след подписването на Санстефанския мирен договор, България е станала самостоятелна държава и свободна страна.
Лазар ЛАЗАРОВ, 19 г.: НА ТОЗИ ДЕН СЕ ЧУВСТВАМ ПОВЕЧЕ ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
Този празник ни напомня за принадлежността ни към историята и как да градим бъдещето. На този ден се чувствам повече част от българското общество. Празникът също ме кара да се замисля за историческото минало на страната и да си представя хората, които са се събирали да отбележат този ден през десетилетията.
Александър ИЛИЕВ, ученик от 11 клас: ОПРЕДЕЛЕНИ ХОРА СЕ ОПИТВАТ ПРАЗНИКЪТ ДА БЪДЕ ИЗМЕСТЕН И ОМАЛОВАЖЕН
Трети март от историческа гледна точка е много важен празник за всички нас, българите. Лично при мен чувството на патриотизъм е придружено от недоволство, че определени хора се опитват празникът да бъде изместен и омаловажен. Историята ни няма нищо общо с днешните политически нагласи и войни.
Ние имаме славна история, запазили сме се като народ, въпреки 555-те години турско робство. Затова трябва да сме горди и историята да се учи с разбиране и досег с нея, не само от учебник.
АНКЕТАТА изготвиха Йоана Иванова, Деница Сребрева, Деница Недялкова, Николай Влаев, Пламен Начев, Елизабета Казале от Клуб „Млад журналист“ с ръководител Розалина Карамалакова към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора
