Анелия ВИТАНОВА е родена на 1 януари 1986 г. във Велико Търново, завършва гимназия в родния си град, след което „Счетоводство и контрол“ във Варненския икономически университет. Започва работа като счетоводител, а по-късно става главен счетоводител в Пловдив във фирма с разнопосочна дейност. След това заминава за Братислава, Словакия, където работи за международна компания.
От лятото на 2020 г., когато отново се връща в България, са заема с реализирането на собствена бизнес идея. Създава бранда One.Tergent – за производство на екологични перилни и почистващи продукти. Участието й в Национална менторска програма за жени предприемачи 2022 дава огромен тласък за развитието на бизнеса й. А на финала на програмата за Випуск 2022 – „Арена на дамския бизнес“ – най-мащабното събитие в подкрепа на женското предприемачество в България, нейният иновативен проект печели награда.
Родена съм на 1 януари 1986 г. във Велико Търново. До 7-ми клас учих в паралелка със засилено изучаване на изобразително изкуство, занимавах се с рисуване и други изкуства. Средно образование – с насоченост към математика и немски език, завърших в родния си град Велико Търново. А висшето ми образование – на икономист, с бакалавърска и магистърска степен по „Счетоводство и контрол“, е от Варненския икономически университет. Майка ми ме насочи към тази материя с мисъл, че след като завърша трябва да имам професия, с която да се реализирам.
След като завърших, започнах да си търся работа… Във Варна не се получи, затова започнах да кандидатствам на различни места в цялата страна по специалността си. Имах една чанта багаж, за мен нямаше значение къде ще съм. Само бях категорична, че няма да съм в София, която и тогава, и сега не ми допада като град. Затова съм се установила в Пловдив – град с друг дух и с друго излъчване. Случи се, че именно от Пловдив ми се обадиха за интервю, пътувах насам с нощния влак от Варна. Идвах тук за първи път.
Нямам страх от непознатото, като попадна на ново място ми трябват 10-15 минути
– да разгледам картата, да се позавъртя малко из уличките и съм готова. Доста бързо се ориентирам в нова обстановка, включително и когато става дума за нова среда от хора. Е, понякога съм и наивна, но с опита нещата се подобряват.
Премина интервюто за работа… След 1 месец ми се обадиха. Явно интуицията ми беше силна –
да се хвана от Варна, да дойда до Пловдив за интервю, не беше случайно
Ако не го бях направила, друг щеше да е пътят ми.
Като започнах първата си работа, ме хвърлиха в дълбокото… Имах само 2-3 месеца да навляза и да усвоя всичко, което се прави за една фирма в счетоводството. Мога да кажа, че се гордея се със себе си, защото тогава се справих, свърших си работата и си научих и уроците. Даже ми стана интересно.. Освен това, конкретната ми работа във фирмата бе непрекъснато предизвикателство. Собственикът постоянно измисляше все нови и нови неща, всякакви сделки за развитие на бизнеса.
Във всеки момент трябваше да съм много в час с всичко актуално, да съм готова да отговарям на всеки въпрос
Не че това е лошо, на много хора им харесва – да правят едно и също. Но за мен не е вариант, винаги съм търсила да има развитие и растеж, все нещо да се надгражда.
В тази първа работа изкарах над 10 години. Но не беше само една фирмата, за която отговарях. Станах главен счетоводител, първо бях сама, после с разрастването на дейността екипът се допълни. И, освен основната фирма, съм се грижила и за другите фирми на собственика…Въпреки това, в един момент ми стана тясно. Дойде период на застой. Учиш, учиш, развиваш се, но идва време, в което нещо ти липсва.
Стигнах даден лимит, търсих друга посока
Тогава бях на етап да търся и работа в чужбина. Обадиха ми се даже – от Словакия, от Братислава, от международна компания, която търси кадри. След разговори, реших, че ще пробвам. Излязох извън страната. Стана голям завой. Преместих се в Братислава. Беше в края на 2019 г., когато никой не предполагаше, че ни очаква ковид пандемия. От компанията там ми предложиха много добри условия, от гледна точка на българския стандарт. Бях решила, че ще пробвам нещо различно и отново се впуснах в приключение.
Отидох в Словакия сама. Интересна ми беше възможността да опозная културата на словаците
Няма да скрия, че останах изненадана. Мислих си, че са по-широко скроени хора, но се оказа, че не е точно така. Отново беше интересен опит за мен. Разбира се, в Братислава имаше много чужденци, те допринасяха за повече отвореност. Словаците са по-затворени, докато те допуснат до тях, не беше лесно. Тогава си дадох сметка, че е съвсем различно да отидеш на екскурзия, даже за 2 седмици да разгледаш дадена страна, но да живееш там е съвсем различно.
Отидох в Словакия, уж да се задържа постоянно, но дойде ковид пандемията. Поседях, поседях, докато не можеше да се пътува, но когато отвориха границите през лятото на 2020 г., взех решение да се прибера към България. А и любимият ми човек беше тук. Доста пътешествах заради него. Прибрах се в България, поработих и тук хоум офис.
Но отново в мен се появи чувството, че не съм открила смисъла
Вътрешно не бях удовлетворена от това, което правих – то не беше моето. Още повече, че преди това в България отговарях за доста по-големи счетоводни процеси. Там в корпоративната структура процесът бе много раздробен. Нямаше папки, всичко е електронно, в архиви и облачни пространства. Един лаптоп и интернет ти стигат, за да работиш отвсякъде… Но и това не беше моето.
Преди да ни затворят при пандемията и преди да се прибера в България, водих разговор с една приятелка, която е насочена към екологично производство. Това провокира и началото на моята предприемаческа дейност, свързана с производството на екологичен прах за пране и други екопродукти. В много западноевропейски страни съм виждала как повечето хора са ориентирани доста към екологията, особено към разделното събиране на отпадъци. Например, докато бях в Братислава, дори в една квартира под наем има 3 коша, в които трябва да си събираш отделно отпадъците. Контейнерите навън също са така разположени и това сортиране се спазва стриктно. Там се пазарува насипно – нещо, което тепърва навлиза при нас. Мисленето е доста различно в тази сфера. Но смятам, че в България
това отношение към екологията, към природата, към потреблението на екопродукти извън конвенционалните, тепърва навлиза и набира скорост
Интересувах се и какво има на българския пазар досега. Всъщност, аз тръгнах по този път и защото имах здравословен проблем – алергичен ринит, който се активира от различни продукти и аромати. Започнах първо като подмених изцяло козметиката си, после перилните препарати, много трудно се отказах и от омекотителя. Но като изхвърлиш всякакви конвенционални препарати и козметика в домакинството, започваш да правиш разлика колко е силен синтетичният аромат. Става ясно и че ако те имат мирис, това не означава, че са по-добри или пък, че дрехите са по-чисти…
И така от лятото на 2020 г., обхваната от предприемачески импулс, започнах да мисля за моя бизнес. Всъщност
бизнесът е семеен, защото го реализираме заедно със съпруга ми
В началото обмисляхме концепция за опаковки и др., и докато стиковаме нещата, реално започнахме да продаваме през септември месец 2021 г. Някой ще каже – супер бавно, за други може да е нормално, но за нас си беше необходимо като време…
Изготви: Радослава РАШЕВА
Цялата история на Анелия Витанова в очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
