





На 25 октомври в камерната зала на Художествената галерия – Стара Загора директорката й д-р Катя Тинева-Гюрковска откри Деветата самостоятелна изложба на Александър Генов. Рядко се показват такива своеобразни експозиции, сподели тя за предизвикателните платна на сина на Димо Генов и племенника на Михаил Косев, двама от емблематичните старозагорски художници десетилетия наред.
А проф. Марин Добрев нарече алегоричните картини на Алекс „притча за човечеството”. Видя в тях акцент върху двуизмерността на човека, в диспозицията наивност – злоба, съзидание – разрушение, фасада – заден двор… Замисляне не само за това, което човечеството е правило през хилядолетията, но и за нашия собствен дял в тази история. Ключовата характеристика на изложбата е въздействащата експресивност, открои проф. Добрев.
Оценката на известния наш изкуствовед си кореспондира пряко с думите на самия Александър Генов в текстовия „вход” на скромната по обем, но внушителна като послания експозиция: „Работейки върху тази изложба, както и върху всички предходни изложби, никога не съм искал и не съм се опитвал да представям разкрасен и жизнерадостен образ на света, в който живеем. Моето разбиране за изкуството е, че то трябва да бъде правдиво дори и в най-нереалистичните си форми. Нямам илюзии, че мракът, в който всички ние пребиваваме, някога ще се разсее. По-скоро очаквам той да става все по-плътен и по-тежък, но това не отменя задължението на всеки един от нас да търси светлината и да я разпространява”.
Не бързайте да обявявате Александър Генов за песимист, той е по-скоро стоик, воин на светлината… Преди дни стана ясно, че Община Стара Загора е спечелила проект за близо милион и половина лева за „реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на Художествената галерия”. Чудесно! Но да не забравяме, че изложби като тази на Алекс са неотменна част от една не по-малко важна енергийна ефективност, тази на светлината, на бялата, съзидателна човешка енергия. С шеговито намигване – казвам това не само заради шамаросващо-саркастичното му платно „Зелената сделка”, в което е използвал с аплом фигурата на женска богомолка!
Споменатата вече двуизмерност пронизва много от картините на Генов. Вакханално ликуващата тълпа в „Последният ден на Троя” сякаш е масовка от Содом и Гомор. Така е, когато го няма Хектор, а наследник на Приам става Парис… „Шарлот Корде” е дори без намек за Марат, а сякаш извънземна светлинна капсула измъква на преден план пред тълпата неговата убийца… „Блаженият остров” е бунищен айсберг – антипод на Острова на блажените…
Особено място в изложбата заема картината „Корабът на мечтателите”. Тя е „римейк” на стар весел стенопис, нарисуван от Димо Генов и Янаки Кавръков в родния дом на Алекс. От него е останала само снимка, на която ясно виждаме четиримата моряци – капитани на палитрата: Янаки Кавръков, Димо Генов, Михаил Косев и Марин Добрев. Много години по-късно Алекс рисува същия звезден екипаж, вече посивял, омъдрял, в „Корабът на мечтателите”. Трима от „морските вълци” (на картината с Диогенов фенер – търсещи човека) бяха в залата при откриването на изложбата – Димо Генов, Михаил Косев и Марин Добрев. Нямаше го само Янаки Кавръков, светла му памет! Той пък присъстваше не само в картината, но и в думите на младия Генов, споделил, че ретроспективната изложба на Янаки Кавръков тази пролет е била решаващият подтик за неговата експозиция. Светът е съпричастно малък, когато хората са големи.
Изложбата може да бъде разгледана до 15 ноември 2025 година.
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ

































































