– Г-н Иванов, успяха ли 2 седмици преди референдума защитниците на „Бедечка“ да създадат своя организационна структура и йерархия, която да представите на нашите читатели?
– Ние сме една неформална мрежа от граждани, има ни, защото се появи такава необходимост. Призоваваме да се гласува с „Да“ на 18 юни. Не разполагаме с външно финансиране, както се твърди усилено от определени кръгове.
Структурата ни е хоризонтална, т.е. нямаме началници или някакви „висшестоящи“
– всеки помага както може, а решенията се взимат заедно. В групата ни се включиха всякакви хора, обединени от общата кауза – от граждани с активна позиция, през художници, фотографи, общественици, природозащитни организации и др.
– А личното Ви място в нея? Използвайте случая да се представите в личен план?
– Казвам се Александър Иванов, на 28 години. Занимавам се със системно администриране, виртуализация, мрежи и бази данни от над 10 години. Работил съм в телекоми като „Булсатком“ и Компютърни Технологии и Комуникации. В момента работя по разработката на софтуер за автомобилната индустрия с още над 50 души. Партнирам си с немски, холандски и английски компании. Прекарвам почти цялото си свободно време сред природата. Почти
постоянно се разхождам с приятели из нашите паркове тук в града
Присъединих се към една голяма група хора, за да кажем заедно „ДА“ на парка и „да“ на справедливостта в нашия град.
– Какъв е механизмът за присъединяване на потенциални поддръжници към вас?
– Всеки, който е искал да помогне за спасяване на повече природа в града, се е свързал с нас и ни е видял на живо. Ние сме истински, както в реалния живот така и в социалните медии. Но не взимаме членски внос, ако това питате (смее се)…
– Къде можем да получим информация за хората, обединени в тази идея?
– Мисля, че няма хора от нашата група, които да не са изказвали открито мнението си, всеки един от нас стои с името си зад всичко казано.
Всеки може да ни срещне както на живо, така и в социалните медии
– Как ще отговорите на упреците, че „Да Бедечка“ е местна параполитическа структура на „Да, България“?
– Като за начало бих отговорил със смях (смее се)… Не съм и чувал за такива упреци. Групата се казва „ЗАПАЗЕТЕ Бедечка“ и пак казвам,
не е дори група хора, а е нормална проява на обществения интерес
Не съм сигурен защо са избрали точно „Да, България“, при условие, че няма политическа партия, която открито да е против нас. Живко Тодоров от ГЕРБ, Мая Манолова от БСП, РБ и кой ли не. „Да за Бедечка“ значи на 18 юни да се гласува с ДА.
– Първоначално казуално обединени около защитата на Бедечка, изведнъж в хода на дебата в „Национална бизнес поща“, обхватът на целите ви се разшири максимално, включително обхващайки културно-историческото наследство. Това тактически ход ли е или подготовка на платформа за участие в местни избори?
– Минимумът би трябвало да бъде поне национални избори (смее се). Шегата настрана, но се появиха доста грозни атаки, с които едва ли не ни обвиниха, че не сме решили всички проблеми на града през годините. Затова
изразихме публична позиция по редица наболели проблеми
за да се види какво е принципното ни мислене. Голяма част от защитниците на парка са млади хора. По-важният въпрос е къде са били тези които питат, а не ние. Такива въпроси само показват интелектуално безсилие, нищо повече.
– Въпросите дотук зададохме, защото липсата на ясни отговори стана причина за много атаки във фейсбук, които изместват и дори заместват конструктивния дебат по темата. Затова сега споделете Вашата гледна точка за решаването на казуса в контекста на по-горните въпроси?
– Радвам се, че имаме възможност да обясним позицията си. Аз лично често се опитвам да водя конструктивен диалог във фейсбук. Но, за съжаление, има една малка група хора, които нямат интерес казуса да се реши в посока парк и създават психоза сред собствениците, че едва ли не ние ще им вземем имотите, че представляване някакви партии и прочие.
Искам да подчертая, че
ние сме за овъзмездяване на честните собственици, които напълно законно имат земи
не са били обезщетявани. Дори мисля намерихме общ език вече с няколко такива.
Има обаче една малка и гръмогласна група, която буквално ден и нощ внушава смехотворни твърдения, от типа, че паркът ще струва 30 милиона, а изграждането на инфраструктура ще е едва ли не безплатно, че отчуждаването на имоти е недемократично и едва ли не някакъв прецедент, докато на практика то е ежедневие. Заплашват със съд в Страсбург и спиране на еврофондове за България. Общо взето единственото, което не са внушили, е, че ако не построим квартала им, земята ще спре да се върти.
Обръщам внимание и на цената на ифраструктурата за евентуалния квартал, което е може би най-неглижираната тема в информационния лист на Общината, въпреки, че жителите на Стара Загора реално ще трябва да заплатят тази сума в случая, че има квартал.
Проучих един подобен проект – „Велико Търново Хилс“
И там само за 50 дка квартал са били заложени 16 млн. лв. за инфраструктура. Всеки може да сметне, дори по груби сметки, какво означава това при квартал на 400 дка или 4 пъти по-голяма площ.
Също така в информационния лист липсва фактът, че при запазването на огромната екосистема Бедечка Общината би имала 15 години да изплати дължимото на собствениците. Не е нужно това да става на момента. Има и вариант за замяна на голяма част на имотите с други такива, където те ще могат спокойно да строят. При около 100 млн. лв. годишен бюджет, за 15 години едва ли паркът ще е непосилен за общината.
Друг мит е, че „изграждането“ на парка ще струва прекалено скъпо, не е ясно откъде ще се вземат пари и т.н. Бедечка е една завършена екосистема, която съществува напълно успешно без човешко участие. Това, което трябва да направим само е, да си осигурим достъп до тази уникална флора и фауна. Един парк от типа на Аязмото би струвал минимално количество средства за поддръжка, но ще предоставя уникално усещане за природа, каквото малко градове имат на разположение буквално вътре в самия град.
Бил съм в един руски град – Ярослав.
Там имат буквално цяла гора с размерите на Аязмото ни насред града, уникално място е
Гората там не служи само за разходка. Хора, които имат нужда от прехрана и допълнителни доходи, берат гъби в гората и ги продават на пазара – така се изхранват, вместо да просят. Навремето тази гора е била в края на града, но никой не е посмял да я пипне и сега е почти в центъра. Това е дори по-див вариант на „Сентрал Парк“ в Ню Йорк.
Същото е и в Исландия. Там хората са доста рядко срещан вид, населението им е колкото град Пловдив. Но в столицата Рейкявик всеки квартал има доста масивен парк с изцяло запазена автентична природа.
Това, което искам да кажа, е, че всички развити общества са разбрали нуждата да имат чиста природа в града. Сега и всички ние
имаме уникалната възможност да запазим нещо наистина безценно за нас и нашите деца
За финал бих искал да призова всички жители от града на липите да излязат на 18-ти и да гласуват с „ДА“ на референдума – това ще е силен сигнал към Общината да продължи вече започнатата процедура за запазване на парка. ДА на референдума означава „да“ на „Бедечка“, ДА на ревизията на незаконните решения през годините и ДА на Стара Загора.
НБП
