Александър Руменов Данчев е ученик в 12 клас на ППМГ „Гео Милев“ в Стара Загора с профил софтуерни и хардуерни науки. Носител на медали и купи от международни и национални състезания по математика. След интервю с проф. Хао Лин и решение на вътрешната комисия на университета в Абу Даби на Александър е предложена стипендия от 57 000 щатски долара годишно за обучение в 4-годишна програма по изкуствен интелект.
Александър се занимава и с разнообразни дейности извън училище. Освен математиката, която развива на извънкласно ниво, е председател на Клуб „Дебати“ към Център за подкрепа за личностно развитие в Стара Загора и основател на клуба „Млад оратор“ към Международен младежки център в Стара Загора.
– Александър, откъде идва интересът ти към математиката?
– Математиката винаги е била част от живота ми. Баба ми и дядо ми са учители по математика от Карлово, така че от малък съм заобиколен от нея. В началото беше просто нещо, което ми се отдаваше, но с времето осъзнах колко дълбоко е нейното влияние върху света. Пробвал съм и други науки, но математиката ми остана осъзнат интерес, особено през последните години. Харесва ми начинът, по който тя обяснява света по абстрактен начин, както и това, че може да бъде приложена във всички научни дисциплини.
Има конкретен начин за мислене, който математиката предразполага. Според някои мислители всичко е изчислимо и подредено. Лично аз не съм много сигурен и никога няма да бъда сигурен в това, но със сигурност математиката е неразделима част от всяка научна дейност. Много неща се обясняват математически и именно всеобхватността и знанието, което математиката дава, най-много ме привличат.
– Кои са най-значимите ти състезателни постижения?
– Трудно ми е да кажа, че едно състезание е по-важно от друго. Всяко носи своята стойност. От международните състезания бих откроил спечеления от мен сребърен медал от Азиатската международна олимпиада в Южна Корея през 2024 г., златният медал от Тайланд и бронзовото ми отличие от Южна Корея и Япония. Благодарение на г-н Любомир Любенов имаме възможност за изява там.
През 2020 година също се бях класирал за Сингапур и Южна Корея, но тогава не можахме да отидем, тъй като имаше рестрикции заради ковид.
Обичам българските състезания и смятам, че са подценявани, но често те са много по-трудни от чуждестранните. Много харесвам „Математика без граници“ и състезанието, което се организира покрай него – турнир по решаване на математически уравнения „Лудовиго Ферари“. Оттам имам сребърен медал. А на „Математика без граници“ съм се явявал от 2017 г. до 2024 г., с изключение на 2023 г., когато бях сред организаторите. Сумарно за този период имам два златни медала, пет сребърни и седем бронзови. През 2021 г. се класирах и на трето място в общото класиране, което е най-голямото ми отличие от там.
– Как се подготвяш за състезания?
– Преди състезание или преди изпити, когато знам, че това е най-важното, което ми предстои, влизам в строг режим. Правя само това. Например, ставам в 7:00 часа, решавам задачи по няколко часа, почивам си, след това продължавам. Като се вкарам в режим на силна подготовка, на самото състезание виждам нещата много автоматично. Когато не съм в такава стартова позиция, също решавам задачи, но по-полека. Постоянството е много важно за математиката и трябва да поддържаш уменията си винаги активни.
– Как получи стипендията от университета в Абу Даби и какви са плановете ти – там ли ще продължиш образованието си?
– Голямата заслуга е на моя преподавател г-н Любенов и на възможностите, които той ни създаде. Може да имам големи успехи, но без неговия принос, нямаше как да стане. Първо изпратих документи, после преминах интервю и университетът ми предлага стипендия от 57 000 долара годишно.
Разбрах, че оценката на проф. Лин е била, че сме извънземни. Това е негова преценка, но аз не се смятам за нещо надземно… Надявам се нещата да се случат, защото сферата за развитие на изкуствения интелект, каквато е програмата на университета, има голям потенциал.
Разбира се, решението къде ще продължа образованието ще зависи и от други възможности, които очаквам от университети в САЩ и Холандия. Едва тогава ще претегля с какво разполагам. Дори самият проф. Хао Лин ми каза: Сашо, ако те приемат в Станфорд, отиваш там, няма нужда да идваш при нас. Така че, според възможностите, ще преценя кое е най-добро за мен.
– Какво е мнението ти за изкуствения интелект?
– Изкуственият интелект е неизбежна част от бъдещето. Ползвам го в ежедневието ми. Например, при откриването на правописни грешки в текст. Много работа си спестявам с него. Използвам го и за странни неща, например за начина, по който се храня. Понеже нямам експертиза на диетолог, получавам информация за подходящ хранителен режим. Колкото и да звучи грубо, изкуственият интелект е твой роб, но не е човек, и затова смятам, че няма морален проблем да служи за благото ти.
Бъдещето с него е толкова голямо, че не можем да си го представим. Хората ще вървят към прогрес. Не мисля, че изкуственият интелект ще „победи“ хората, защото той е поредното нещо, което човекът умее да създава със ръцете си – както всички други машини, и не надхвърля силата на човешкото съзнание.
– Все още е рано да се каже категорично, но как възприемаш Абу Даби като дестинация?
– Мислил съм вече върху това. Абу Даби е интересна дестинация. Макар че не съм бил там, имам впечатления от подобни места, като Катар. Когато летяхме за Южна Корея през 2018 г., спряхме в Доха. Обикаляхме летището, отидохме до една голяма врата, тя се отвори и ни лъхна такъв вятър, че все едно влизаме в сауна. Не мога да си представя да живея там…
Но Абу Даби е голям международен град, там има присъствие от цял свят и смятам, че в бъдеще такива градове ще бъдат доста привлекателни. Има потенциал да бъде и един от центровете на развитието на изкуствения интелект, както те желаят.
Всъщност, разбрах как са правили подбор на кандидатите за тази програма в университета. Летели са до САЩ, Русия, Англия и много други държави и са ходили по училищата. Прозвуча ми, че все едно са спортни агенти. Ще видим какво ще излезе от това, но фактът, че имат толкова голяма амбиция да постигнат нещо, е много важен. Имат и финансовия капацитет да го направят и се надявам да се получи на практика.
– Какво мислиш за образованието в България?
– Смятам, че то е на много високо ниво. Макар че вероятно няма да остана тук за бакалавърска степен, вярвам, че България предлага страхотни възможности в определени специалности. И всеки трябва да прецени къде ще получи най-доброто обучение за себе си. Смятам, че потенциала за развитие в България е много голям. За мен не мога да бъда сигурен какво ще се случи, но се надявам да се върна в България и да подпомагам развитието ѝ. Комбинацията от гъвкавост и добро планиране е това, което ще ме води напред. Така че, имам план, който мога да адаптирам към обстоятелствата.
– Освен с математика, се занимаваш активно и с дебати и реторика. Защо го правиш, какво ти носи?
– Както казва г-жа Станка Стойчева, която е ръководител на клуба по дебати, и ни преподава и философия в училище – всичко е доброволно и никой не ви кара да правите нещо на сила. Хората, които не се занимават с извънкласни дейности са в правото си и това е тяхно решение. Лично аз го правя, тъй като желая да бъда по-всестранно развит. Ако правех само едно нещо, оставайки сляп за целостта на света, ще живея в кутия.
Дебатите развиват начин на мислене, който се допълва с математиката. Предразполагат към креативност. Реториката и логиката са тясно свързани – важно е не само да имаш знания, но и да можеш да ги представиш по смислен начин. Именно затова с мои приятели създадохме клуб „Млад оратор“ в Стара Загора – за да дадем възможност на повече хора да развият тези умения. Ходим и по състезания, правя го в свободното си време.
– Как оценяваш възможностите, които Стара Загора предлага на младите хора?
– Наскоро в ММЦ говорихме с хора от Дупница и Асеновград, където тепърва правят младежки центрове. И те казват – тук колко е развито всичко. Ние пък гледаме София… Винаги на съседа тревата ще е по-зелена, но е важно човек да гледа какво има той на разположение и да се възползва от него.
Възможностите в Стара Загора са много, има много извънкласни дейности. Но смятам, че ако на някой ученик му липсва някоя дейност, нищо не му пречи да я сътвори. Клубът по ораторство се породи точно така: събрахме се с двама мои приятели – Никола Минчев и Иван Ангелов, решихме и го направихме. В ММЦ Здравко Тенев много ни помага. Той има голяма заслуга за клуба и притежава много знания в областта на реториката и психологията, които ние няма откъде да извлечем иначе.
– За теб математиката ли е твоето майсторство?
– Много често ми е идвало наум да се откажа от нея. Като по-малък, когато баба ми и дядо ми преподаваха, ми беше голяма помощ. Особено дядо ми, който обясняваше много добре всичко – той е майстор в сферата си. Друг преподавател като него не съм виждал. Но когато пораснах разбрах, че има и други неща. Тръгвам през едно, преминавам през друго, но … пак се връщам към математиката. Доста голям фактор бе това, което ми даде и образователната система по математика в 11 клас и преподавателят ни г-жа Милена Христова – много интересно ни поднесе всичко. Като по-малък съм се чудил, защо някои неща по математика се учат, за какво се използват. Но с висшата математика видях края на тунела – колко е практично, полезно и отваря очите.
– Какво би казал на младите хора, които искат да се развиват?
– Всички ще ви кажат да бъдете живи и здрави. И аз бих се включил към тях. Но мисля, че инициативността е качеството, което, ако го притежаваш, най-много те отличава от другите хора.
Истински успяват тези, които предприемат действия и създават нови възможности за себе си. Няма кой да те спасява и не трябва да има. Затова подтиквам младите хора – предприемайте действие и осъществявайте желанията си!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
