Аз съм човек с късмет, имах много попадения в живота, които някак самата съдба ги беше наредила. Независимо че никога не съм си правил планове, при мен ролите идваха една след друга и аз имах само една задача – да ги изиграя колкото се може по-добре. Дай Боже, да съм се справил. Това сподели актьорът Георги Мамалев в Стара Загора. Тази година той е специалният гост на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ и е носител на специалната награда за цялостен принос в киното „Златна липа“. Обичаният от публиката Мамалев откри официално и своя звездна плоча и посади по традиция липова фиданка в Алеята на липите до сградата на Държавна опера-Стара Загора.
Късметът за мен дойде от самото начало на кариерата ми. Още във ВИТИЗ наш преподавател по актьорско майсторство стана големият актьор Иван Кондов – безспорно голяма школа за всички нас. Другият ми голям шанс бе, че бях определен заедно с още 5-6 души да играя в Народния театър, веднага след завършването на ВИТИЗ. И вече 45 години съм там. Животът ме срещна с много велики актьори, съзвездие от големи таланти. А в нашата професия е много важно да се учиш от тези, които са натрупали много опит и умения, допълни Мамалев.
В същото време имах щастието да снимам и в киното. Нещата тук тръгнаха случайно, но не попаднах на случайни хора. Като кандидатствах във ВИТИЗ в третия кръг, по стълбите ме настигнаха един мъж и една жена. Това бяха режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Предложиха ми да ме снимат в новия си филм, а аз им отказах, защото смятах, че е по-важно в момента да ме приемат във ВИТИЗ. Акташева и Писков се засмяха, но и аз бързо се осъзнах. Двамата направиха така, че да снимам първия си филм – „Като песен“, още докато бях в казармата, само на 19 г. Даже тази година на 2 февруари се навършиха 50 години от първия ми снимачен ден. Във втората година от казармата, снимах и втория си филм. Ирина Акташева и Христо Писков се грижиха за мен до влизането ми във ВИТИЗ. Те ми отвориха вратата и програмираха живота ми оттук-нататък, призна българският актьор.
Голямата актриса Славка Славова, с която също имах честта да работя, казваше: Талантът е като свещ. Зависи как се грижиш за нея, ако я пазиш – ще гори дълго. Затова моето виждане и до днес е, че отговорността на хората, надарени с определен талант, е много голяма. Тях, природата по някакъв начин им е врътнала винтчето. Те имат дарба и благодарение на нея трябва да се раздават на хората. Талантливият човек не трябва да си играе със свещта на своя талант, а да я пази, за да свети тя колкото се може по-дълго, каза още Георги Мамалев.
Радослава РАШЕВА
Специалният гост на кинофестивала „Златната липа“ и носител на специалната награда на форума тази година – Георги Мамалев, откри официално своя звездна плоча и посади по традиция липова фиданка в Алеята на липите в Стара Загора. В отлично настроение той обясни, че дръвчето е посадено предварително по негова молба, тъй като от месец го мъчат болки в кръста. Но Мамалев обеща, редовно да идва в Стара Загора и
да окопава фиданката, а когато дръвчето цъфне, да си бере от него липов цвят за зимата
Откриването на звездната плоча до Държавна опера-Стара Загора се случи на музикалния фон на финалната песен от култовата комедия „Оркестър без име“ в акустично изпълнение на група „Лингва Корд“, съставена от студенти от Софийския университет, които специално бяха дошли за събитието в Стара Загора.
Така името на Георги Мамалев вече грее в Алеята на липите до това на останалите специални гости от предишните издания на „Златната липа“ – Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020). Фестивалът се провежда за девети път и продължава до 1 юни, когато се обявяват и победителите в конкурсната програма. Припомняме, че входът за всички прожекции и събития от програмата на „Златната липа“ бе напълно безплатен за посетителите, благодарение на подкрепата на Община Стара Загора.
По време на пресконференцията за журналисти, за свои почитатели и приятели,
Георги Мамалев успя да разсмее аудиторията до сълзи, като разказваше забавни истории от сцената и зад нея
Сърцатият актьор не се стърпя и както говореше, изведнъж влезе в ролята на Големанов, която в момента играе на сцената на Народния театър, и изнесе половин монолог.
„Това беше една от мечтаните ми роли, другата е на чиновника от „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. Гледал съм и двете представления с Георги Калоянчев в тези роли над 20 пъти и беше голяма моя мечта и аз да бъда един ден като моя кумир на сцената“, призна Мамалев.
Той не пропусна да изтъкне и че има голямото щастие – в пряк и в преносен смисъл, да излита от сцената на Народния театър като космонавт. Това се случва в постановката „Опит за летене“, където играе даскал Киро. Не са много актьорите, които са имали този шанс. И тук пак искам да подчерта, че имах късмет и щастие в моята кариера, и за роли, и
да започна да играя на сцената и в киното с изключително големи актьори. Това е много важно в нашата професия
допълни актьорът.
Както вече стана дума, Георги Мамалев е убеден, че и най-големият талант има нужда да бъде открит и подкрепен. Затова той е изключително благодарен на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които го канят да се снима във филм още преди да са го приели във ВИТИЗ (виж стр. 1). Голямата си известност обаче Мамалев смята, че дължи на Тодор Колев. Той разказа с вълнение и как му се обадил големият Тодор Колев, за да го покани в култовото си шоу „Как ще ги стигнем“ като музикант от страховитата банда „Иръпшъните“ – роля, която го направила разпознаваем в цяла България.
„Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков“, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването „НЛО“. Рачков бил още студент, но Мамалев го намерил на едно представление в Сатиричния театър и му казал, че го чака на следващия ден в офиса на предаването, за да говорят за снимки.
Основата на доброто кино или на добрата театрална постановка е не толкова таланта на актьора или режисьора, колкото драматургията, сценария, добрата история, върху която те трябва да стъпят, казва още Мамалев.
Когато бил млад актьор, много му се искало да блесне, да впечатли публиката. За да се случи това много му помогнали големите актьори, с които имал шанса да играе на една сцена – Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Велко Кънев, Кирил Кавадарков, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Стефан Данаилов. „Играл съм много и с актьори от други театри и израснах покрай тях – актьори като Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев“.
Винаги съм имал толкова много предложения за роли, че нямах време да се вглеждам хубав ли съм, умен ли съм, висок ли съм
изобретателен ли съм, дали се харесвам на жените и на журналистите. Популярността е част от професията – нищо страшно няма в нея. Само първоначално стресът е голям, сподели още Мамалев. Докато свикне да го зяпат, той все се оглеждал дали ципът му не се е разкопчал или не се е накапал с нещо.
Георги Мамалев призна, че се чувства щастлив човек, който в навечерието на 70-ата си годишнина е изиграл всичко, за което е мечтал, а ролите продължават да намират сами. Снимал се е в над 45 филма и е изиграл над 80 роли в театъра, но продължава да приема предложения, стига да са стойностни.
На срещата с Георги Мамалев в Стара Загора бяха дошли и неколцина негови съселяни от родното му Мамарчево, Ямболско. Старите приятели припомниха паметни случки от детството, когато заедно ги глобили, защото пасли кравите в тютюневите насаждения. Те му признаха, че винаги с гордост казват, че великият актьор Георги Мамалев е техен съселянин, чиято къща още стои в Мамарчево на улица „Христо Ботев“. А те го очакват да дойде в селото и да изпие с тях една ракия.
NBP.bg
