Искам да правя картини, да ги показвам на хората, мечтата ми е да имам галерия и да подам ръка на младите автори, казва още Симона ДАНЕВА, отличена с първа награда от традиционната Януарска младежка художествена изложба
Симона Данева е носител на първа награда от традиционната Януарска младежка художествена изложба. Тя бе представена в изложбена зала „Байер“ в Стара Загора и се организира за 23-ти път от Фондация „Пламък-Стара Загора“, Представителството на СБХ в Стара Загора, с подкрепата на Община Стара Загора, и фондация „Постижения“, Дружеството за разпространение на знания и изключителното медийно партньорство на вестник „Национална бизнес поща“.
Симона е родена на 30 септември 1998 г. в Раднево, където завършва образованието си до 7 клас. След това започва да учи в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък.
Рисувам от много малка. Първата ми изява бяха рисунките, които правих върху вестниците на баща ми. Още в училището в Раднево участвах в детски конкурси, търсих изява. Затова и родителите ми се съгласиха да уча в художествената гимназия в Казанлък. Видяха, че нося в себе си това влечение към рисуването, а аз наистина нямах спирка – това не може да се спре, споделя Симона. Досега в рода й няма човек, който да се занимава с изкуство. Аз съм първата. Благодарна съм на родителите ми за подкрепата, допълва младата художничка.
В Казанлъшката гимназия Симона учи 2 години живопис, а след това 3 години графика. Оттогава – вече 14 години съм на път, първо в Казанлък, после в Пловдив, където продължих образованието си в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, със специалност „Сценография“. А сега уча магистратура в същия университет – „Мултимедия и виртуална реалност“, казва Симона.
В гимназията бях изцяло посветена на обучението Имах пълната подкрепа на семейството си, а в училището важен фактор за моето развитие бе нашият преподавател Елеонора Атанасова. След първите 2 години, в които учих живопис, смених специалността си и започнах да уча графика, единствено заради нея. Видях, че г-жа Атанасова проявява голям интерес към учениците, рисува с тях, дава примери, показва, т.е. нещата се случваха, както се очаква. Например, аз не можех да рисувам човешки фигури и тя се опита да ме научи на анатомия. След 3 години обучение, на дипломирането, постигнахме това, което се очакваше. Тогава предизвиках себе си, като направих 7 тела – по седемте смъртни гряха. Елеонора Атанасова беше ръководител на дипломната ми работа. Учих с интерес и история на изкуството, предмет, който тя преподаваше по изключително увлекателен начин. С нея сме правили и неформални срещи, на които рисувахме и тя работеше с нас. Показвала ни е как се правят нещата и обръщаше индивидуално внимание на всеки ученик. Дори тя ни каза и за младежката изложба в Стара Загора и ни насърчаваше да участваме в нея, казва Симона.
След гимназията творческият й път продължава в пловдивската академия. Сценографията е много обширна специалност, могат да се научат доста неща от нея. Именно тогава започнах да експериментирам. Докато стигна до това, което в момента правя. Мога да кажа, че съм намерила моя стил и засега съм трайно в него. Той се вижда и в картините ми в младежката изложба. Насочен е към по-декоративното, по-приказното, с по-спокойни цветове. Всички детайли, елементи, клетки, които се виждат в двете ми картини „Вълшебства в гората I“ и „Вълшебства в гората II“ (за тази картина е отличието на Симона – б.а), съществуват реално, изглеждат така и под микроскоп. Тези изкривени форми ги има и в природата. А природата е моята най-голяма муза и вдъхновител, обяснява младата авторка.
В началото започнах да се уча от старите майстори, като правих репродукции на техните картини, за да мога да попия цялото знание, не само на теория, но и на практика. Тръгнах от Винсент ван Гог, който на мен най-много ми допада и като цвят, и като техника, и като всичко. Намирам себе си в него. И всъщност едната от картините „Вълшебства в гората I“, е вдъхновена от негова картина, но разработена по мой начин. Реших „да разбивам“ постепенно формата до по-малки и по-малки парчета и стигнах до това, до което правя в момента, разказва още Симона. В младежката изложба тя има изява и с още една картина – „Спокойствие“, на която се виждат водни лилии, които плават във водата. Вдъхновението тук е от Клод Моне.
Както вече стана дума, Симона знае за младежката изложба от ученическите си години. Тогава обаче, нямах достатъчно самочувствие да участвам в нея. В академията ни завъртяха главите с това, което учихме, а и с тези мои експерименти, беше много екстремно. Изобщо не ми минаваше през ума за изложби. Но се чудих като ги правя тези картини къде да ги покажа, защото започнаха да стават много. Така се сетих за Януарската младежка изложба и тази година се реших да участвам. Благодарна съм за наградата, защото тя ми дава самочувствие да показвам по-често картините си. Първото място е много важно за мен. Но повече има значение това, че някой е видял работите ми, оценил е, че трябва да спечелят, да получат своя шанс. Радостно е за мен и съм много развълнувана, защото 10 години се боря за това – някой да види моите неща и да ги оцени, споделя Симона.
Засега нейният поглед е насочен изцяло към България. Да правиш стандартна живопис е трудно в наше време. Но силно се надявам да успея, защото ако успея тук, значи мога навсякъде. Искам да правя картини, да ги показвам на хората. Мечтата ми е да имам галерия и както при младежката изложба, да подавам ръка на младите автори, категорична е художничката.
Казва още, че заради въображението, което има е записала и специалността „Мултимедия и виртуална реалност“. В нея се правят дизайни за игри. А хората, които програмират игрите, нямат въображението да измислят истории, нов свят, в който има магични същества, и аз затова съм там. Не за да правя нещо сухо и скучно, а това, което правя и на платното. Учила съм толкова много и разнопосочни специалности, защото искам да греба с пълни шепи отвсякъде, да тренирам и разчупвам мисленето си. Нямам намерение да живея другаде, искам тук да показвам картините си. Мечтая в България повече хора да започнат да ценят изкуството. Защото, колкото и тривиално да звучи, смятам, че заради него човечеството е оцеляло, казва Симона.
И пожелава на своите връстници, на всички млади хора, които са тръгнали по пътя на творческото развитие, да не се спират пред нищо, да продължават напред. Дори и да е трудно, дори и някой да им каже – това е ужасно грозно, да не се отчайват. Да търсят сами късмета си, защото той сам няма да ги намери. Нека младите да са дейни, иначе не става, допълва Симона Данева.
Желаем й успех от сърце! И припомняме, че след Стара Загора Януарската младежка художествена изложбата ще бъде представена в родния град на Симона – Раднево, в Художествената галерия от 10 до 28 февруари.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
