Образоваността на децата е отговорност на учители и родители, споделя още Катя РУСЕВА, собственик и директор на ЧОУ „Елин Пелин“-Стара Загора
Катя Русева е родена на 9 януари в Стара Загора. Завършила е „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, със специалност „Езиковед“.
Започва работа като учител по български език и литература, но 3 месеца по-късно решава, че това не е нейната работна среда. Става репортер в Радио Стара Загора, а с откриването на първото частно радио в Стара Загора („Трели“ – б.а.), е радиоводещ там. После се мести в радио „Домино“, където 5 години води сутрешния блок.
През 2000 г. създава първата частна детска градина в Стара Загора („Ян Бибиян“), след това и училище. Собственик и директор на ЧОУ „Елин Пелин“.
Член на Ротари клуб „Стара Загора-Берое“.
Омъжена, майка на 8-годишен син.
– Катя, как от журналистиката се насочи към образователния бизнес?
– През 1999 г. си счупих крака по време на каране на ски. Излязох в дълги болнични и мой много добър приятел – Йоско, ми предложи да започнем заедно някакъв бизнес. Можел да се довери само на човек като мен. Казах му – хубаво, но какъв?! Веднъж, когато се върна от едно от пътуванията си до Турция, ми каза, че там частните училища се ползват с много добро име. Решихме да правим училище. Тръгнахме по институции, да търсим хора с опит в този бранш. За мен беше абсолютно непознато пространство.
– С какво те привлече?
Със сина си Георги
– Обичам да съм първа. Нямаше друго такова училище в Стара Загора, бях чувала за такива училища в София. А и е близко до моята специалност. Имах идеи, които не бяха подкрепени с реалната ми представа за този сектор.
Тръгнахме да събираме информация. Оказа се, че сме закъснели и изпуснали срока за подаване на документи за откриване на училище. Но пък бяхме в срок за откриване на детска градина. Започнахме да събираме информация, да четем законовите разпоредби. Междувременно той пътуваше непрекъснато, все по-рядко вършихме съвместната работа заедно. Докато съвсем не изчезна от полезрението и аз останах сама. Но
като типичен Козирог реших, че след като съм започнала, трябва да продължа
Направих комплект документи, помня, че въпросът с материалната база беше много сложен. Отидох в МОН и се оказа, че имам много пропуски. Там случайно се запознах с една служителка, която ми помогна. Получих лиценз за откриване на детска градина. Първоначално тя се помещаваше в сградата на детската градина в Дъбрава. Наложи се много сериозен ремонт. С пари от семейния бюджет, с помощта на родителите ми, на приятели и с много личен труд се справих.
– Първите, които ти се довериха?
– Първите деца бяха набор 1995-ти, 30-ина. Помня, че едно от тях бе дъщерята на бъдещите ми кумове Габриела.
Учудващо лесно събрах деца, хората ми се довериха
– Кой ти помагаше?
Член и съучредител на Ротари клуб „Стара Загора-Берое“
– Бившият ми съпруг се занимаваше с бизнес, макар твърде крехък тогава. Правеше ми забележки, отправяше ми предизвикателства със сметките. Извличах полза от споровете. С него на следващата година се разделихме, останах и без майка ми, която почина, черен момент. Но междувременно бяхме успели да се сдобием със сградата на детската градина на „Агробиохим“. Тя стана моя собственост, в нея бях 2001-2007 г. Когато първите деца завършиха подготвителна група, родителите
започнаха да питат няма ли да направите училище
Реших, че е дошъл моментът, подадох документи в срок. Получих лиценз за начално училище – ЧНУ „Ян Бибиян“, което открих през 2002 г. Наех един етаж от бившето общежитие на „Агробиохим“, преустроих го. Започнахме с една паралелка от 15-16 ученици. Първата учителка бе Бояна Желева, на която съм изключително благодарна. Тя ми създаде критерия за начален учител.
Три години по-късно получих лиценз за основно училище.
– Кога реши да построиш сграда специално за училище?
– Докато паралелно работеше детската градина и училището, в един неприятен момент се оказа, че земята под сградата на детската градина е собственост на друг човек. Последваха спорове, съдилища… Бях принудена да продам сградата. С парите от продажбата и с банков кредит купих терена и започнах да строя сегашното училище. Осъзнах, че трябва да направя тази стъпка. Имах достатъчно опит.
Като направих сметка колко пари съм дала за наеми, видях, че е по-добре да инвестирам
С ученици
в собствена сграда. В нея вложих над 2 млн. лв. и продължавам да инвестирам. Купих 2 автобуса, с които осигурявам транспорт за децата и служителите. Трудно е. Боря се с тежък кредит, но, слава Богу, хората тук работят добре. Училището се ползва с добро име. Работи в пълен капацитет, детската градина също. Осигурила съм работа на около 40 учители и служители.
– Цената на успеха?
– За мен успех е справянето във всяка една ситуация. В най-трудни моменти не се отказвам. Казвам си – каквото и да се случва, ще се справя. Много важен успех е създаването на добър екип.
Имала съм много безсънни нощи, и сега ги имам… Допускам много голяма грешка през тези 15 години – всичко, което трябва да се направи, минава през моите ръце. Това е много изморително. Не че не умея да поставям задачи, или да организирам екипа си, не че им нямам доверие – напротив, имам им изключително доверие. Сигурно е до характер. Ако нямам работа, все едно не съм аз. Не умея да почивам. Дори в почивните дни работя. Другата цена е малко по-малкото време за семейството и собственото ми дете. Георги е в първи клас, има собствена философия за ученето…
Семейството ми ме търпи. Съпругът ми винаги ме подкрепя.
Този бизнес е труден, защото събира различни видове дейности
От една страна, в образователен аспект, от друга – осигурявам хранене, транспорт за учениците – влизам в други сфери, налага ми се да разбирам и от други бизнеси, да изчитам и правна литература.
– Релаксът ти?
– Единственият ми начин за почивка е хобито – народните танци. От 6 години съм във ФТШ „Броеница“. Там си почивам. Обичам и пътуванията в чужбина.
– А на какво ниво е образованието у нас, според теб?
– Образованието у нас не е на необходимото добро ниво. Но не само заради образователната система и хората, които пряко участват в нея. Фактор са и родителите. Те много повече търсят сметка за образоваността на децата си от учителите, отколкото обратното. Еднакво сме отговорни. Родителите имат грижа за начина, по който подготвят децата си за училище, за начина, по който се отнасят към институцията и контролират обучителния процес. Системата има своите минуси.
Аз лично съм се опитала да създам един по-различен модел на организация на учебния процес и смятам, че е по-добър.
– Коментарът ти за частните уроци?
– Имам много силна емоционална неприязън към тази част от живота на учениците, особено на седмокласниците. Смятам, че
добрите нямат абсолютно никаква нужда от частни уроци
Родителят на седмокласника неглижира неговото обучение в училище за сметка на частните уроци.
Сериозен проблем в системата.
– Новите ви проекти?
– В момента ЧОУ „Елин Пелин“ е кандидат за иновативно училище в насока организация на учебния ден, в която часовете за нови знания се редуват с часовете за самоподготовка. Времето за упражнения дава възможност на учителя да работи индивидуално с децата. Против съм схемата час-междучасие. Трябва да се работи в блок, според мен. Иновативният ми проект е за начален етап – учителят има творческата свобода да прецени колко време да отдели на различните учебни предмети. Ако 40-те минути са много, може да пусне децата да си починат, но ако материята е по-сложна, ще са 45 минути. Ако прецени, че по математика е необходимо повече време, ще вземе от времето на българския.
Трябва да се свърши работата
Другият важен момент е чуждоезиковото обучение – в моето училище се учи интензивно английски и нивото е много високо. Училището е член на Асоциацията на Кеймбридж училищата и сертифициран изпитен център. С иновативния проект предлагам децата да се разпределят не по класове, а по нива на владеене на езика.
Гледам и към довършване на съседния корпус на сградата – нова спортна зала и плувен басейн, които са изградени на груб строеж. Приемам и предложения за партньорство. Ако нямам партньор, ще го направя сама, но след 3 години.
Поставям си конкретни, близки цели, за да се справям. В момента учениците са най-много на брой откакто съществува училището. За следващата учебна година желаещите да постъпят в първи клас са за повече от една паралелка, започнах да правя втора. Имам записани и 3 деца за по-следващата учебна година…
Начинът, по който моето училище се движи, с ясна представа как трябва да се организира учебният процес, е правилният.
– Следиш ли новините? Имаш ли още журналистическа тръпка?
– Следя ги. И чета книги. Продължавам да си купувам. Гледам телевизия – новини, някое развлекателно предаване и толкова…Опитвам се да възпитавам и децата да четат книги. Но най-важният урок е да се научат да бъдат отговорни. Да бъдат добри хора!
НБП, Дима ТОНЕВА
