Човешкият ресурс е най-важният във всяко производство, с това в най-голяма степен разполага регионът ни, казва Румен РАДЕВ, зам.-председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), икономически директор на „Холдинг Загора“ ООД
– Г-н Радев, Асоциацията на индустриалния капитал отбеляза 25 години от създаването си. Кои са основните принципи в работата на организацията, които тя продължава да отстоява в подкрепа на българския бизнес?
– Асоциация на индустриалния капитал е създадена на 5 декември 1996 г. В сравнение с други организации в българската нова история, тя е с подчертана младост. Но това не е порок и със сигурност не означава незрялост. За тези 25 години организацията има своите постижения, още повече, че е доброволно сдружение на хора със сходни интереси, създадено в една нова среда след промените в България. Асоциацията изначало е организация на дружества, на структури, които участваха в процеса на масова приватизация. Като такива те са с публичен статут, т.е. акциите им се търгуват на организирания фондов пазар в България. Да спомена този генезис е важно, защото разбирането в АИКБ винаги е системно изграждано в посока на публичност – разкриване и споделяне на информация, споделяне на плановете и прогнозите за развитие и съответния контрол, естествено.
Подобен подход със сигурност формира и мироглед, който е насочен към
равнопоставеност, еднакво третиране и отношение без значение дали си голям или малък бизнес
По естествен път усилията на асоциацията са насочени към търсене на общи по-добри бизнес условия, без да се фаворизира един или друг сектор, а с внимание към цялата палитра от бизнес дейности. Това е специфична черта за тази работодателска организация.
„Холдинг Загора“ се присъдени към АИКБ около седмата година от създаването й и ето, вече почти две десетилетия сме заедно.
– Имаше ли събитие, с което Асоциацията отбеляза своята четвъртвековна годишнина?
– От много време не празнуваме под формата на балове или друг тип събития, на които да гостуват висши държавни ръководители. Асоциацията има традиция да отбелязва рождения си ден със скромен коктейл, например в театрално фоайе. Това е отлична възможност, след като сме работили упорито цяла година,
да се срещнем със съмишленици, приятели, колеги и да се насладим заедно на театрална постановка
Такъв бе случаят и през тази година, само че в Софийската опера, където прекарахме хубави мигове с мюзикъла „Mamma Mia“. Традицията беше спазена. Разбира се, председателят на АИКБ Васил Велев представи най-важното, постигнато от бизнеса, визията занапред.
– Кои са най-големите предизвикателства пред българските компании?
– Най-голямото предизвикателство е свързано с ковид кризата, във всяко от измеренията, а и последствията й. Първото от тях, което е и най-важното, е чисто човешкото – да преминем през този труден период с възможно най-доброто запазване, съхранение и развитие на човешкия потенциал.
Тъжно е да сме свидетели на голямото недоверие сред хората към медицинските решения и политическите проекции
Сякаш забравяме, че просперитетът ни като общество до голяма степен се детерминира от науката и от разбирането ни за естеството на заобикалящата ни среда. На това дължим и напредъка си – на научна и техническа експертиза, на квалифицираните за това хора. Имало е винаги нагласа и към псевдонаука, но това недоверие, което се насади в обществото, вероятно като политическа конюнктура, е проблем. Да подчертая нещо – в никакъв случай не става дума за дефект на хората. Това е дефект на обществената система, в която се развиваме. Дефект на политическата прослойка, която под една или друга форма все се избутва най-отгоре като пяна и се стреми да управлява. Недоверието, което упражняващите властта у нас създадоха, е най-значимата пречка за успешното справяне с ковид кризата.
Разбира се, не без значение е и икономическият аспект – намаленото потребление, ограничението в инвестиционното търсене и в предлагането на инвестиционни стоки. Но тези проекции са последващи.
В края на миналата и в началото на тази година се разви и още един процес – трайно поскъпване на материали, суровини, енергоносители. Частично обяснение има в масираното печатане на пари за справяне с последствията от ковида, но това не е всичко. На този фон неминуемо се наложи да търсим възможности и да намерим адекватни ценови нива на това, което произвеждаме, за да имаме все пак някаква успешна реализация. Не е лесно, но става с разговори, с добро партньорско отношение. Това също е
предизвикателство пред бизнес организациите – да запазят и да развиват в положителна посока отношенията, партньорските нагласи
между различните контрагенти по веригата на доставки и добавена стойност.
Това е и сред важните задачи на АИКБ в национален и в международен план, защото организацията е много добре разпозната в европейското семейство на индустриалните бизнес организации.
– България вече има правителство. По-спокоен ли е бизнесът?
– Като българска организация при нас допълнително предизвикателство бе политическата криза. Няма съмнение, че никой не иска да живее в безвремие, в среда, в която не е ясно чии са отговорностите за едно или друго политическо, макроикономическо, социално-икономическо или чисто бизнес решение.
Имаме формирано редовно правителство и това ни дава основания за оптимизъм. И в парламента, и в правителството има много млади хора, но, както вече казах,
младостта не е порок. Тя дава енергия, съдържа куража и хъса да щурмуваш
разбиваш и преодоляваш препятствията, дори да не си напълно добре запознат с тях. Всичко това е много полезно и нужно за обществото ни. В този процес на развитие с каквото можем със сигурност ще помагаме. Нямам никакво съмнение, че от незнание ще се правят грешки. Ще проявяваме толерантност и разбиране, стига да има адекватна преценка, поправяне на грешките и развитие. Но, както отбеляза председателят на АИКБ, г-н Велев,
ако грешки от незнание се допускат, то от незнание не се краде
Новите управляващи заявяват желанието си за нулева толерантност към корупция, с което печелят безкористната ни подкрепа. Но нека нямат съмнения, че обществото ни, в т.ч. и ние, ще следим за това.
– Какви са очакванията и плановете на бизнеса за бъдещето?
– Очевидно, че за да се стремим към по-добър стандарт на живот, трябва и се стараем да завишим социалните разходи, да завишим възможностите за по-добри доходи. Една от грешките на миналото е политическото говорене: елате като инвеститори в България, защото трудът тук е евтин. Но това, осъжда на примирение с нисък доход и с нисък стандарт на живот. Това са глупави и вредни изказвания. Ако искаме да просперираме и да догонваме останалите общности в голямата европейска фамилия,
трябва просто да сме конкурентни с производителност, а това означава и да създаваме, да инвестираме, да се развиваме
Това е важната стратегическа задача пред бизнеса. Трябва да наблягаме както на традиционни, така и на нови индустрии, като развитие търсим в технологично отношение, в налагане на нови продукти и в постоянна работа по квалификацията на хората – на всички нива, и изпълнителски, и управленски.
В тази връзка добра идея е обособяването и създаването на новото министерство на развитие и растеж. Дано не остане само като добро намерение, или само в посока на малки стартиращи компании. Разбира се, те трябва да бъдат поощрявани и подпомагани. Но не и да бъдат развивани само водени от презумцията за усвояване на европейски средства или на донорски програми. В развитите страни,
над 2/3 от иновациите идват от традиционни отрасли
което е съвсем нормално, впрочем. Те имат силен мотив да развиват иновативност, защото това ги прави отличими, дава им възможност да направят по-успешна бизнес стратегия, да разширяват пазарното си присъствие, да налагат нови продукти, да оптимизират разходи и в крайна сметка постигнат по-добри доходи за всички, ангажирани в дадения бизнес модел. И именно това е предизвикателството, което заедно трябва да извървим.
– Каква година изпраща „Холдинг Загора“?
– „Холдинг Загора“ е ясна икономическа структура в Стара Загора. Стараем се в максимална степен да сме отговорен бизнес. Не сме предприемали в отминалия труден период стъпки към свиване. Напротив, старали сме се да разширяваме, в това число и като производство. Имахме трудна година, продължение на предходната, но имаме и много поводи за оптимизъм. За да не се преекспонират приходи поради ценовите корекции, достатъчно е да отбележа, че
развитието на натуралните показатели, на физическите обеми е поводът за гордост и оценката за свършеното от много от колегите в групата
Естествено, ще използвам случая да поздравя всички колеги, защото постигнатото е със съвместни усилия и упорит труд.
Като всички в бизнеса, срещаме затруднения с човешкия ресурс. Отдавна там проблемите не са просто във възнагражденията и структурата на доходите. Уви, факт е фундаменталното разминаване между желаещите да се развиват в естествени науки, инженерство и технически дисциплини от една страна, и от друга – желанието и лекотата, с която у нас се получават образователни сертификати по хуманитарни науки. С това в никакъв случай не противопоставям или приоритизирам хората по образование. Защото всеки е важен. Няма гледна точка, която да е пренебрежима. Всяко образование, всяко познание, е стойностно и трябва да бъде развивано. Но тенденциите, нагласите са към услуги и хуманитаристика. Колегите се стремят да отговорят на това с изграждане на умения и навици в производствения процес и в комуникация с малкото останали специализирани училища.
– Предвиждате ли стартиране на нови проекти?
– Имаме нови проекти, работим стъпка по стъпка. Трудно е да се говори за тях в среда, в която стават такива промени и турболенции. Разочароващо би било човек да създаде надежди и очаквания, които след това да не е в състояние да изпълни. Споделям тезата, че
трябва да се тревожим и да съжаляваме за нещата, които зависят от нас. С останалите просто трябва да се справяме
да се съобразяваме и да се развиваме нататък. Така че, за плановете ще говорим в следващ етап.
– Вашата визия за Старозагорски регион, свързана с бъдещата трансформация в енергийния сектор?
– Нашите бизнес отношения с енергийния комплекс не са много директни. Но всички работим и се развиваме в един и същи регион. Тук едва ли има семейство, което да не е по някакъв начин свързано с енергийния комплекс. Средата е важна и няма как да не сме съпричастни на процесите в региона ни.
Оптимист съм, защото никой не може да отнеме това, което ни определя като хора, реализиращи производства – познания, умения, технически поглед, работни нагласи. Знам колко е трудно в даден момент да променяш работна среда, трудови навици, да развиваш нови умения. За част от работещите в региона, това вероятно ще се наложи. Вероятно макроикономическите процеси няма да изглеждат толкова зле, има ясни предпоставки за създаване и развитие на достатъчно работни места, че и отгоре. Но има и човешки измерения, нали… В личностен план – става дума за човешки съдби, всеки е с особеностите си, различните хора се справят по различен начин с това, което животът ни поднася. А за да се харесат, политиците често са неискрени в думи и дела, резултатът от които е не просто популизъм, но и липса на подготвеност как да се справяме с предизвикателствата.
Въпреки това, категорично смятам, че нещата са преодолими, защото
човешкият ресурс е най-важният във всяко производство. А регионът ни разполага с това и има възможност дори да го развива!
Не е без значение и изградената енергийна инфраструктура, макар че това поставям на второ място. Ако сме толкова недалновидни и непрагматични, че да изгубим която и да е от тези две ценности, ако се провалим в търсенето на адекватни алтернативи, това би било с лоши последствия за всички нас. Ние трябва да развиваме региона си не просто с поглед към текущата заетост, доходи и работни места. А да го направим такъв, че да бъде атрактивен за децата ни и за техните деца. Празните къщи – хубави, с поддържан двор, а децата ти да са по света – това е синоним на провал. Ние си ги искаме тук.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
