Неговото житейско поведение е пример за непреклонно отстояване на универсалните човешки ценности и личното достойнство, казва още председателят на БАН*
В края на земния му път, отдаваме последна почит на академик Антон Дончев, тук в сърцето на Българската академия на науките, която той приемаше като свой духовен дом. България загуби патриарха на съвременната българска литература, а Българската академия на науките – един от най-достойните членове за цялата си 153-годишна история.
Приживе Антон Дончев ни учеше: „важни са не телата, а делата на хората – те не умират“. Но смъртта никога не идва навреме. А когато тя ни отнеме личност като класика на българската литература Антон Дончев – това е не само огромна загуба за неговото семейство, а и за българската нация. Мъдростта и философската дълбочина превръщат неговите книги във фундамент на българската идентичност и на нейните изконни ценности: род, родина, език, вяра. Затова те ще останат в културната ни памет като знак за силата и таланта на българския дух.
Неговите исторически романи, сценарии за филми, разкази, есета и публицистика – заемат неоспорвано място не само в българското, но и в световното културно наследство. Вложил в романа си „Време разделно“ страданието, болката, любовта, гордостта на българина в една и героична, и трагична епоха, той не само беше номиниран в категорията „Най-добър исторически роман издаван в САЩ“, но неговият автор се превърна в най-разпознаваемия български писател по-света, въпреки желязната завеса. И ако не беше тя, както и някои наши характерни национални особености, Антон Дончев можеше и трябваше да получи най-престижните световни литературни награди, по неговите сценарии, световно известни режисьори и актьори можеха да създадат още много кино шедьоври. Но приживе той получи най-ценното признание – обичта на милиони читатели и зрители не само у нас, а и в чужбина.
Антон Дончев носеше с достолепие и смирение и тази заслужена почит, и огорченията, които съпътстваха творческия му път. Неговото житейско поведение е пример за непреклонно отстояване на универсалните човешки ценности и личното достойнство. Наш дълг е да помним дълбоките му прозрения за миналото и настоящето, да се замислим върху пророческите му думи за нашата мисия тук и сега. „Време е – казваше той, вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що става наоколо им да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!“ Колко актуално звучат тези думи днес!
С тях на снимката е Виктория Стоянова, изп. директор на Фондация „Постижения”
В несвършващото българско време разделно, все повече ще ни липсва общуването с Антон Дончев. Защото със своята преболяна мъдрост той създаваше мост между епохите, показваше ни как с всеопрощение и вяра да изкупваме и своите, и чуждите грехове, как да преборваме страховете си и здраво да залостваме душите си за злото. Учеше ни да прекланяме глава пред великата сила на природата, да помним и обичаме.
Със своето слово Антон Дончев вече е оставил непреходна диря във вечността. В днешния тъжен ден за нас остава благодарността, че сме били негови съвременници, че сме се докоснали до неговата светла личност, да помним и предаваме на идващите след нас неговите завети.
Той ни учеше приживе да бъдем човеци и да обичаме България! Нека покажем, че сме научили неговия урок!
Сбогом Антоне!
Почивай в мир!
* Слово от поклонението пред паметта на акад. Антон Дончев на 24.10.2022 г., в зала „Марин Дринов“–БАН, София.
